П очитана като богиня, която пречиства греховете на вярващите, река Ганг е жизненоважна артерия за стотици милиони хора в Южна Азия и осигурява около 40 процента от водата за населението на Индия. Тя извира от ледника Ганготри, намиращ се в западната част на Хималаите и тече на юг и изток през Индо-Гангската равнина към Бенгалския залив, в който се влива чрез обширна делта. Равнинната част на водосборния басейн на реката е сред най-гъстонаселените райони на планетата, като там живеят над половин милиард души. Учени, обаче, предупреждават, че Ганг пресъхва с безпрецедентна скорост, което може да има ужасяващи последици. Според тях, климатичните промени и човешката дейност тласкат региона към истинска катастрофа. В интерес на истината, редица реки в различни части на планетата преминават през подобни процеси, но ситуацията с Ганг се откроява както със скоростта на случващото се, така и с неговия мащаб. В проучване, резултатите от което бяха публикувани наскоро, учени анализираха данни от последните 1300 години. Според заключенията им, всички най-тежки засушавания на Ганг са се случили през последните две десетилетия. Части от реката, по които в миналото кораби са можели да преминават целогодишно, сега са недостъпни за плавателни съдове. Освен това, както огромен брой кладенци, така и канали, напояващи обширни земеделски площи, днес са почти напълно пресъхнали. Експертите са единодушни, че е необходимо да се вземат незабавни мерки за справянето със задълбочаващата се криза, тъй като в противен случай последиците могат да бъдат апокалиптични.
India's sacred Ganges river gets clogged and polluted by pilgrims' floral offerings. So an entrepreneur has found a solution -- upcycling the waste into sustainable products.
— CNN (@CNN) November 3, 2022
Find out more about efforts to preserve our waterways on #CallToEarth Day here: https://t.co/KOZQZh9IXR pic.twitter.com/v4UWkfGIOA
- Задълбочаващи се проблеми
Покачването на глобалните температури има крайно негативен ефект върху ледниците, които се топят с невиждана скорост. Според доклад на ЮНЕСКО, само през 2024 г. са загубени около 450 гигатона лед. Данните сочат още, че от 1975 г. насам въпросното количество е 9000 гигатона – еквивалент на леден блок с площта на Германия и дебелина 25 м. Този обезпокоителен процес се отразява и на Хималаите, където ледниците се топят все по-бързо. Учените предупреждават, че това води до две много опасни последици: на първо място, рискът от наводнения се увеличава, а на второ, количеството вода, което се стича надолу през сухите сезони, ще намалее значително в дългосрочен план. Ледниците в Хималаите често са наричани „Водните кули на Азия“, като топенето им е една от основните причини за пресъхването на Ганг.
В същото време, водите в басейна Ганг-Брахмапутра (Брахмапутра е река, преминаваща през Китай, Индия и Бангладеш. Тя е приток на Ганг и е една от основните води артерии в Южна Азия), който е от огромна важност за стотици милиони местни жители, непрекъснато намаляват. На този фон, зачестяват случаите на замърсяване с арсен и флуорид, което заплашва както земеделските площи, така и здравето на хората. Не бива да се забравя и още една важна подробност – продължаващото изграждане на нови язовири. Проектът „Фарака“ в Индия, например, намалява количеството вода, достигащо до Бангладеш през сухите сезони. Това има пагубен ефект върху селското стопанство и заплашва Сундарбан – най-голямата по територия мангрова гора на Земята. В Северен Бангладеш и Западна Бенгалия редица по-малки реки пресъхват през лятото, оставяйки много хора без вода. Този процес е предвестник на онова, което предстои да се случи с Ганг, ако не бъдат взети мерки.
Прогнозите на експертите не са оптимистични. Според някои анализи, две трети от Ганг могат да пресъхнат до 2030 г. Специалистите дават за пример случващото се с Бхагиратхи (Ганг е образувана от сливането на тази река и Алакнанда). Сателитни снимки разкриват, че има участък от нея с дължина 8 км., който през последните години пресъхва постоянно. Значително е намаляло и количеството вода, идващо от други реки, вливащи се в Ганг. Еколозите са единодушни, че климатичните промени, съчетани с човешката дейност, могат да оставят над половин милиард души без достъп до питейна вода през следващите десетилетия. Нараства и опасността от масов глад, тъй като земеделските площи, от които зависи изхранването на много хора, понасят тежки щети. По тази причина, учените призовават незабавно да бъде наложена забрана за изграждането на нови водноелектрически централи и язовирни стени в района на Ганг.
The fates of two mammal species, dolphins and humans, intermingle in the dying Ganges River writes journalist @PaulSalopek https://t.co/CA6ETDpIse
— National Geographic (@NatGeo) August 11, 2019
- Надежда за промяна
Необходимостта от спешни действия е повече от очевидна. Частичните решения няма да са достатъчни, предупреждават експертите – настъпил е моментът за цялостно преосмисляне на начина, по който се управляват водните ресурси. Какво трябва да се промени? От една страна, необходимо е да се изготви и приложи внимателно планирана стратегия за използването на подземните води. Тя трябва да гарантира, че ще има достатъчни количества както за хората, така и за екосистемите. Освен това, учените призовават за създаването на детайлни климатични модели, в които да се вземат предвид различни фактори – като човешката дейност и променливостта на мусоните.
Трансграничното сътрудничество също е от огромно значение. Индия, Бангладеш и Непал трябва да се справят значително по-добре със споделянето на данни, управлението на язовири и прилагането на мерките, свързани с борбата с климатичните промени. Експертите призовават за сключването на международни споразумения, които да превърнат разумното използване на водните ресурси на реки като Ганг в основен приоритет. Те допълват, че в този процес трябва да бъдат включени представители на онези общности, които са най-силно зависими от въпросните реки.
От голяма важност е и намирането на решение на още един проблем – Ганг е една от петте най-силно замърсени реки в света. Показателна е ситуацията в района на град Варанаси, който е разположен на левия бряг на Ганг в щата Утар Прадеш. Фекалното замърсяване на водите там надхвърля стократно допустимите стойности, като положението се влошава непрекъснато. Всички опити на властите да се справят с проблема засега завършват с неуспех, а необходимостта от прилагането на нова стратегия става все по-голяма. Истината е, че за стотици милиони хора, живеещи в Южна Азия, Ганг е нещо много повече от река. Тя е свещен символ и крайъгълен камък на местната цивилизация. Пресъхването ѝ е проблем, който може да доведе до кошмарни последици, поради което бездействието е недопустимо. Учените са единодушни, че времето за отправяне на предупреждения е отминало. Днес са необходими действия, за да се гарантира, че Ганг ще продължи да тече.
Още от автора:
Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия
Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят
Дългата история на политическото насилие в САЩ
След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна
Опасна ескалация - приближава ли се войната в Украйна до НАТО
Постижима цел ли е изграждането на ядрен реактор на Луната
Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски
Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната
Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо
Непознатата история на неандерталците
Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба
Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите
Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници
Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
Индонезия – страната, която иска да има нула врагове и хиляда приятели
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
