„Осъдени души“: По-велика ли е любовта, ако е обречена|Vesti.bg

Откриха 5000-годишен инструмент, който променя представите ни за Древен Египет

На 10 февруари: Отдаваме почит на Харалампий Чудотворец и мъченица Валентина

С телефон в тоалетната – невидимата заплаха, за която милиони мълчат

Шоуто на годината! Истинска сватба беляза финала на Супербоул 2026

Ким Кардашиян и Луис Хамилтън потвърдиха слуховете: Заедно в ложата на Супербоул

Шоу в центъра на Милано: Джордж и Амал Клуни изпълниха ритуал против уроки

9 февруари: Почитаме мъченик Никифор Антиохийски

Как спортът може да помогне при депресия – научни доказателства

Р оманът „Осъдени души“ е може би една от най-интересните творби в българската литература. На фона на една епидемия от петнист тиф в Испания, все пак основна сюжетна линия на произведението си остава странната, невъзможна любов между Фани Хорн и Ередиа.

На какво са осъдени всички в романа?

„Осъдените души“ в романа са всички споменати герои – всеки по различен начин. Заболелите от тиф са осъдени на бавна и мъчителна смърт от тих, невидим враг, който ги атакува отвътре, анархистите са осъдени на т.нар. патриотична смърт в името на една по висша цел. Но това, което истински вълнува читателите и мен, като такъв, е осъдените на невъзможна любов главни герои на Димитър Димов. Без значение каква е другата линия в романа, човекът винаги се вълнува от линията на любовта, особено, ако тя е невъзможна, нещастна и с ужасен край.

20 прекрасни цитата от "Осъдени души" - https://t.co/WE3MVCl2o3 #Забавно #Интересно #Любов #Общество #Осъденидуши pic.twitter.com/EQZ9JIoHY9
— Novinite.EU (@NoviniteEU) February 22, 2017

Любовта, без която не можем...

Любовта не винаги е с щастлив край, не винаги е лесна и приказна. Често се налага човек да се бори с различни неща, за да стигне до тази така бленувана любов. Още със заглавието си, писателят ни подсказва, че тази любов ще е от трудните, от неосъществимите, от тези, които те държат за цял живот.

Фани Хорн, със своето смея да твърдя, вятърничаво съществуване, изведнъж среща човек, в който се влюбва може би от пръв поглед и то без веднага да си дава сметка за това. Дълбоко в себе си, тя знае, че това ще е много мъчително за нейната душа, защото Ередиа е монах от йезуитския орден, обречен на Бога и на хората. За него е абсолютен егоизъм да обичаш само един човек, да се грижиш само и единствено за него. Защото в крайна сметка ти се грижиш за него, за да може той да е с теб. Това не е ли също вид егоизъм? Фани от своя страна, живяла цял живот егоистично, смята, че любовта ѝ към Ередиа е чиста и безкористна.

От всяка дума в романа се вижда колко наистина са „осъдени“ героите му. Да обичаш някого, който е на една крачка от теб, който виждаш всеки ден и не можеш да си с него е наистина смазващо. Фани Хорн се е посветила изцяло на тази невъзможна, осъдена и обречена любов. Това е и причината да започне да помага на йезуита в лагера за болни от петнист тиф. Ередиа от своя страна, като един духовник се опитва всячески да отблъсне Фани и нейната любов. Опитва се да потисне чувствата си, в името на една по-висша цел. Това обаче кара и него вътрешно да страда всеки ден.

(Отец Ередия от "Осъдени души" - специален гост в Стара Загора) от Зарата - Новини - https://t.co/hLS76xr8H8 #новини #Златнаталипа2019 #кинофестивалЗлатнатаЛипа #осъденидуши #ЯнЕнглерт pic.twitter.com/eFzMjwiFPg
— Зарата (@zaratainfo) May 23, 2019

Дали една любов е по-велика, ако е обречена?

Четейки романът, през цялото време стоях нащрек, с буца заседнала в гърлото и тайно се надявах на щастлив край за тези „осъдени души“, дълбоко в себе си обаче, знаех, че това няма да се случи. Дали една любов е по-велика, ако е обречена? Дали, ако романът имаше различен финал щеше да е толкова добър? Съмнявам се. Мисля, че това е така, защото у всеки човек, от древни времена е заложено страданието и самобичуването. Сякаш, ако нямаме някаква драма, особено любовна, не можем да живеем пълноценно. Сякаш това е нашата дрога и сме пристрастени към нещастието и невъзможната любов.

Когато човек се срещне с романа изпитва много различни емоции към главните герои - гняв, съчувствие, дори жал. Може би, все пак превес взима съжалението. Осъзнали, че са осъдени на нещастната си любов, те продължават да стоят в този омагьосан кръг, от който няма излизане. Освен обаче любовта, те имат и друга мъка, която е поставена на по-заден план, а именно невъзможността да помогнат на всички болни от тиф. Сякаш обаче тази глобална епидемия бледнее през осъдената им любов.

Смятам, че е много важно в какъв етап от живота си, човек чете този роман. Защото всяко нещо, до което се докосваме, ние пречупваме през призмата на собствения си живот. Първият прочит ми беше още в ранните ученически години и не можех да повярвам, че героите се вълнуват толкова от своите взаимоотношения, когато хиляди хора страдат и умират от такава ужасна болест. Тогава изпитвах силен гняв към главните герои и за мен по-осъдените души бяха болните хора. След години обаче, когато прочетох творбата за втори път си дадох сметка, че страдам повече заради невъзможната любов на Фани и Ередиа, от колкото за останалите обречени души в романа. Това прави и мен егоист или просто тогава съм минавала през нещо подобно?

Ян Енглерт - отец Ередия от "Осъдени души" е Doctor Honoris Causa на НАТФИЗ https://t.co/a13rlFf5MO pic.twitter.com/zhQNNQvCMD
— Impressio (@Impressio3) March 24, 2019

Романът е засегнал наистина много пластове на осъдеността и може би съчетанието от страшната епидемия и невъзможната любов го прави толкова драматичен и истински. Самата дума „осъден“ е толкова тежка и носи непосилно количество страдание. Героите на Димов са осъдени на всякакъв вид мъки, както физически, така и душевни. А кой може да каже коя от двете е по-страшна?

Но „осъден“ разбира се, означава и човек, който бива съден за своите деяния. Това накланя разсъжденията и в друга посока – как именно заради това, че те се вълнуват повече от любовта си, от колкото от страшната тифна епидемия, са осъдени да страдат и никога да не изпитат наслада от любовта и животът като цяло.

„Осъдени души“ представлява една подробно описана мъчителна история, в която няма неосъден човек, няма нито една щастлива душа. Всички герои на Димов са осъдени на вечни, най-вече душевни мъки. Те от своя страна, водят и до физически болки, болести и наркотични зависимости. Пример за това е именно Фани, която се опитва да притъпи душевната си болка с морфин, което пък нейно решение я „осъжда“ на един ужасен, изпълнен с болки и зависимости, начин на живот.

Лично за мен, героите в романа на Димитър Димов са осъдени, никога да не изпитат щастие, спокойствие и чиста, искрена любов. Душите им са обречени на вечни мъки и страдания.

Още от автора:

10 истини за климатичните промени

Какво знаем за Св. Климент Охридски – патронът на най-старото висше учебно заведение у нас?

Интересни факти за 7-те чудеса на Древния свят

Айфеловата кула отблизо – малко известни факти за „Желязната лейди“ на Париж

Как се променя животът на една двойка след появата на децата?

Детски спомен: Какво ни дадоха книгите на братя Мормареви?

Български велики личности: Хаджи Димитър

Тайните на ДНК веригата

Първенците на България – кои са най-високите върхове у нас и какво знаем за тях?

История и интересни факти за Несебър

Първият и последен полет на един смел пилот: Димитър Списаревски–един истински герой