М арсоходът Perseverance на НАСА извърши детайлен химически анализ на специфичен скален разкрит участък в края на кратера Йезеро на Марс. Резултатите разкриват, че преди милиарди години този регион е претърпял поредица от радикално различни водни катаклизми и процеси.
Perseverance бе изпратен в кратера Йезеро именно защото сателитните наблюдения от орбита показаха категорични следи от древна водна екосистема - речна делта и пресъхнало езеро с карбонатни минерали.
Вулканична изненада вместо езерна утайка
Един от най-интригуващите обекти за изследване беше т.нар. „Граничен участък“ (Margin Unit) - зоната, където се е намирала древната брегова линия. Астрономите очакваха да открият утаечни скали от глина и тиня, сходни с тези, които откри по-ранният роувър Curiosity в друг марсиански кратер.
Анализът обаче разкри нещо съвсем различно:
Граничният участък не е съставен от утайки, а от магмени (вулканични) скали, формирани от дълбока магма или повърхностна лава.
Едно от близките възвишения в района вероятно е древен угаснал вулкан.
Скалата е богата на минерала оливин, който има способността да съхранява в структурата си химически „архив“ за всяко съприкосновение с вода.
Лазерът на роувъра открива три отделни епохи на водата
За да разчете химическия състав, Perseverance използва лазерния си инструмент SuperCam. Лазерният лъч пулсира върху скалата, изпарява малка част от нея и анализира получената плазма. Само през 2023 г. марсоходът е изстрелял 185 лазерни импулса по тази скална формация.
Данните показват, че скалата е била преобразувана от вода не един, а поне три различни пъти:
- Дълбоко подпочвени води: В по-ниските слоеве са намерени карбонатни вени, образувани от богати на въглероден диоксид подземни води.
- Древното езеро: В други слоеве се открива висока концентрация на силициев диоксид — реакция, характерна за скали, потопени директно на дъното на някогашното марсианско езеро.
- Горещи минерални извори: В източната част на участъка са намерени калциев сулфат и флуорит - минерали, които се образуват единствено при преминаването на гореща термална вода през вулканични скали.
„Основната хипотеза от сателитните снимки беше, че карбонатите са се формирали просто от езерото в кратера. Сега обаче видаме, че това място е било истински кръстопът на различни водни системи. Ако има нещо, което научих за 10 години работа с марсоходи, то е че Марс постоянно ни поднася изненади“, заявява ръководителят на проучването д-р Кандис Бедфорд от университета „Пърдю“.
Неразкритата гатанка: Кога се е случило всичко това?
Макар учените да виждат ясните химически следи от отделните водни събития, за момента те не могат да определят с точност тяхната хронологична последователност или възраст. Откритието обаче преобръща представите за климатичната история на Чървената планета и доколко тя е била годна за живот в ранните си етапи.
