В ойната, започнала след решението на САЩ и Израел да атакуват Иран в края на миналия месец, придобива застрашителни размери. В конфликта вече са замесени редица страни, които се оказаха под прицела на Техеран и мобилизират въоръжените си сили, за да гарантират своята безопасност. С всеки изминал ден, ситуацията става все по-непредсказуема. Към момента е много трудно да се прогнозира кога и по какъв начин ще приключи тази война. Един от въпросите, които предизвикват най-голям интерес, е какво ще се случи с Ислямската република, след като оръжията заглъхнат. Повечето анализатори са песимисти за бъдещето и смятат, че настоящият конфликт ще доведе до задълбочаване на проблемите, пред които е изправен Близкият изток.
"The rain is black, I can't believe it. I'm seeing black rain," Kianoosh, a 44-year-old Tehran resident and engineer told TIME. https://t.co/aDou11riIy
— TIME (@TIME) March 8, 2026
Задълбочаваща се криза
Как би изглеждал успешният завършек на военната операция, започната от САЩ и Израел? Това е въпрос, на който все още никой не може да даде категоричен отговор. Дали е смяна на режима в Иран? Ако това се случи, то кой ще застане начело на страната с население от 92 млн. души? И дали Вашингтон и Тел Авив са изготвили план за политически преход? Целта може и да е друга – гарантирането на трайна стабилност в Близкия изток. Експертите, обаче, са единодушни, че това няма как да бъде постигнато чрез използването на сила. „Опасявам се, че този конфликт може да се превърне в продължителна война, ако САЩ и Израел действително целят смяна на режима чрез бомбардировки. Въпросът е какво ще се случи, след като в някакъв момент бъде сключено примирие. По мое мнение, Тръмп иска военните действия да приключат скоро, но в същото време се съмнявам, че той има ясна визия за бъдещето“, заяви за Vesti.bg проф. Мохамед Сахими от университета в Южна Калифорния, който е автор на редица публикации, посветени на ситуацията в Иран.
Въздушните удари могат да нанесат огромни поражения и да доведат до свалянето на режими. Те, обаче, няма как да поставят основите на политически реформи и изграждането на демократични институции. Иран не прави изключение от това правило. По тази причина, редица анализатори са песимисти за бъдещето не само на страната, но и на Близкия изток. Сред тях е Елизабет Хърд, професор по политология от Северозападния университет в Чикаго. „За съжаление, няма как да предскажа бъдещето и не мога да кажа със сигурност какво ще се случи с Иран. Предполагам, че конфликтът ще продължи няколко седмици и е възможно да доведе до идването на власт на още по-радикален и недемократичен режим. Междувременно, ненавистта към САЩ и Израел ще стане още по-голяма“, заяви тя за Vesti.bg.
Някои експерти също така допускат, че предизвикването на хаос в Иран без предприемането на конкретни стъпки за намирането на изход от кризата, изглежда допустим развой на събитията за Вашингтон, стига Ислямската република да бъде
отслабена. Това, обаче, крие огромни опасности. Една от тях е превръщането на страната в плодороден източник на международен тероризъм. „Струва ми се, че убийството на аятолах Али Хаменей създаде условия за значителни промени в управлението на страната, но все още е рано да се прогнозира в каква посока ще поеме Техеран. Това, че синът му беше посочен за негов наследник ме навежда на мисълта, че все пак едва ли ще станем свидетели на съществени реформи“, смята проф. Сахими. „Последиците от военните действия са кошмарни. Броят на цивилните жертви непрекъснато расте, разрушенията са шокиращи, а не бива да се забравя, че се нанасят тежки щети и на околната среда. Тъжната истина е, че цената за всичко случващо се ще платят обикновените хора, които живеят в района“, допълва проф. Хърд.
Breaking: Another US soldier dies, in the seventh American casualty of the Iran war. https://t.co/U5DRpNQr6j
— USA TODAY (@USATODAY) March 8, 2026
Уроците на историята
Фактите показват по недвусмислен начин, че бомбардировките няма как да доведат до стабилност и легитимна смяна на властта. Доказателствата са многобройни. През 2003 г. администрацията на тогавашния американски президент Джордж Буш-младши взе решението да нападне Ирак с намерението да свали режима на Саддам Хюсеин. Тази цел беше изпълнена сравнително бързо, само в рамките на няколко седмици. Установяването на демократично управление в страната, обаче, се оказа непостижимо. Решението на САЩ да разпуснат иракската армия създаде вакуум, запълнен не от реформатори с демократични възгледи, а от милиции и екстремисти, впоследствие превърнали се в терористични групировки, една от които е „Ислямска държава“.
Подобна се оказа съдбата и на Либия. През 2011 г. Барак Обама даде зелена светлина за провеждането на въздушна операция на НАТО, първоначалната цел на която е защита на цивилното население. Тя, обаче, се разрасна и в крайна сметка доведе до свалянето от власт и убийството на диктатора Муамар Кадафи. План за политически преход така и не е изготвен. Резултатът не е изненадващ – в страната и до днес цари хаос, а сблъсъците между въоръжени групировки са част от ежедневието на местните жители. Самият Обама, попитан каква е най-голямата грешка, която е допуснал по време на двата си мандата като държавен глава, отговаря: „Вероятно да планирам какво ще се случи на следващия ден, кой е правилният ход, след като се намесихме в Либия“. Друга важна подробност е, че случилото се изпрати ясен сигнал към страните, стремящи се да се сдобият с атомно оръжие. Още през 2003 г. Кадафи се съгласи да прекрати ядрената си програма, а осем години по-късно НАТО се оказа една от основните причини за края на управлението му.
Дори и ситуацията в Косово, която често се споменава като пример за въздушни удари, довели до желания резултат, на практика подкопава тази теза. Бомбардировките на Алианса, продължили 78 дни, сами по себе си не принудиха Слободан Милошевич да оттегли югославските военни от Косово. Примирието от Куманово беше сключено в резултат на реалната заплаха от започването на сухопътна офанзива на НАТО, както и на решението на Русия да оттегли дипломатическата си подкрепа за действията на Югославия. Това, обаче, не доведе до намирането на решения на двата най-сериозни проблема – политическата нестабилност и етническото напрежение. Истината е, че през годините САЩ нееднократно са допускали грешката да поставят под общ знаменател своята способност да оказват натиск посредством внушителната си военна сила и
диктуването на начина, по който се развиват дадени политически процеси. По всичко изглежда, че нападението срещу Иран ще се превърне в поредния подобен случай.
Още от автора:
Между фактите и митовете – какво знаем за едни от най-известните легендарни създания
Кой е Рупърт Лоу - новата звезда на крайната десница във Великобритания
Постижима цел ли е възстановяването на Газа
Ключови парламентарни избори в Япония – накъде ще поеме Страната на изгряващото слънце
Как светът се изправи пред воден банкрут
Лъжите, които промениха хода на историята
Най-голямата заплаха за бъдещето на НАТО
Пясъчните бури и растящото напрежение между Китай и Монголия
Ще приключи ли войната в Украйна през настоящата година
Странно, но факт – какво всъщност знаем за снега
Научните открития, които ще променят света
Мистериите, които озадачиха света през 2025 г.
Скандалите, които шокираха света през 2025 г.
Надежда за мир или нови кръвопролития – Близкият изток през 2026 г.
Забравените жени воини, шокирали античния свят
Сблъсък за милиони – Мъск срещу ЕС
Между дипломацията и хаоса – плановете за прекратяването на войната в Украйна
Когато историята се превърне в пропаганда – Кремъл и англосаксонците
Разделяй и владей – социалните мрежи и стратегията на Тръмп
Абсурдните изказвания на американските политици
Напрежението в Карибско море и новата дипломация на канонерките
Парламентарните избори в Нидерландия – как популизмът се превръща в заплаха за демокрацията
Надежда за мир или пореден провал – ще се срещнат ли Тръмп и Путин
Историята като предупреждение: Решенията, основани на грешки и заблуди
Постижима цел ли е постигането на траен мир в Газа
Конспиративните теории, които се опитват да преобърнат представите ни за световната история
Между войната и несигурното бъдеще – какво се случва с руската икономика
Бомба със закъснител – какви рискове крие пресъхването на Ганг
Между ЕС и Русия - ключови избори в Чехия
Пет факта за гръмотевичните бури, които ще ви изумят
Дългата история на политическото насилие в САЩ
След края на войната - ще успее ли Западът да гарантира сигурността на Украйна
Опасна ескалация - приближава ли се войната в Украйна до НАТО
Постижима цел ли е изграждането на ядрен реактор на Луната
Надежда за мир или напразни очаквания – ще се срещнат ли Путин и Зеленски
Боливия на кръстопът - кой ще застане начело на страната
Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо
Непознатата история на неандерталците
Злодей или герой – противоречивото наследство на „бащата“ на пакистанската атомна бомба
Между истината и лъжите - какво знаем за детството на диктаторите
Конфликтите по света и ролята на Китай – как Пекин помага на своите съюзници
Загадки и конспирации - непознатата история на американските президенти
Какъв ще бъде следващият ход на Иран
Новата политическа авантюра на Мъск
В сянката на войната - ЕС и конфликтът между Израел и Иран
Превръща ли се Тръмп в заплаха за американската конституция
Руслан Трад пред Vesti.bg: Ще се разрасне ли конфликтът между Израел и Иран
Терористите, които използват глада като оръжие
Краят на един политически романс
Несъстоялата се среща, която целият свят продължава да очаква
Изненадващата история на забранените цветове
Пред провал ли е мирният план на Тръмп за Украйна
Настъплението на Русия в Африка
Изборите в Полша и дългата ръка на Кремъл
