“Обикнал в тебе всичко недостойно, достоен съм за твоята обич двойно.”
Така завършва един от любимите ми сонети на Шекспир. Едва ли има човек, който да е чел неговите произведения и да не е останал очарован или поне малко впечатлен. Всяка негова дума сякаш излиза от душата му и се влива моментално в тази на читателя.
Уилям Шекспир е сред най-цитираните писатели за всички времена, както и сред най-превежданите. В България има няколко превода на пиесите и сонетите му – на Валери Петров, Свинтила и Кирил Кадийски. Освен това, благодарение на Шекспир, в литературния свят трайно се настани историята на Ромео и Жулиета – трагична, но красива любов с фатален край. И макар да са измислени герои, те винаги будят искрено съчувствие у читателя.
Какво обаче знаем за Шекспир и какво наистина се крие зад неговото творчество? Някои казват, че името е псевдоним и такъв човек не съществува, но кой тогава е написал всички тези творби, които са приписани на Шекспир?
Произведенията му сякаш са написани от личен опит, от преживени от него неща. За него казват, че е имал връзки, както с жени, така и с мъже, но това не е било никак необичайно за английското общество по онова време. Истинският въпрос тук е за кой е писал Шекспир? Коя или кой е неговата муза, ако има такава или всичко е плод на неговото въображение?
Животът на един литературен гений
Уилям Шекспир се ражда и израства в град Стратфорд на Ейвън. На 18 години се жени за Ан Хатауей, от която има три деца. Между 1585 и 1592 г. започва успешна кариера в Лондон като актьор, писател и съсобственик на театрална трупа, наречена „Мъжете на лорд шамбелана“, а по-късно – „Мъжете на краля“. Изглежда около 1613 г. той се оттегля в Стратфорд, където умира три години по-късно.
Няма кой знае какви сведения за личния живот на Шекспир и до днес продължават споровете около неговата личност, като външния му вид, сексуалната му ориентация, религиозните му възгледи и авторството на произведенията, които му се приписват.
Датата на раждане на Уилям Шекспир не е известна, но се приема за официална такава 23 април 1564 г. Странното е, че и смъртта му настъпва на 23 април, само че 1616 г.
Шекспир е бил уважаван писател и драматург още приживе, което се среща не много често в литературните среди.
Оказва се, че след раждането на децата му има голямо бяло петно в биографията на английския поет. Петно, което много историци и изкуствоведи се опитват да запълнят с различни теории, но засега неуспешно. Има много предположения, че Шекспир е имал любовник от мъжки пол, за когото са предназначени част от сонетите му. Други казват, че неговата муза е била съпругата му. Всеки, който е чел творбите на писателя може да си направи извода, че и в двете теории сякаш има по едно зрънце истина.
Уилям Шекспир е погребан до олтара на църквата „Света Троица“ в Стратфорд два дни след смъртта си. Има един много интересен текст, който е изсечен на надгробната му плоча. Той съдържа проклятие към хората, които евентуално биха преместили останките му, нещо, което е внимателно избегнато при реконструкцията на църквата през 2008 г.
Творчество
Творчеството на Уилям Шекспир включва 154 сонета, 38 пиеси и две поеми. Повечето си произведения той пише между 1589 и 1613 г. Ранните му пиеси са главно комедии и исторически драми, жанрове, които достигат върха на развитието си в края на 16 век. По-късно пише предимно трагедии, сред които "Хамлет", "Крал Лир", "Отело" и "Макбет", смятани за едни от най-значимите произведения в английската литература.
Най-разпознаваемата творба на Шекспир си остава „Ромео и Жулиета“. Тя е може би и най-екрнизирана – филми, сериали, пиеси, театрални постановки и дори представления за куклен театър.
Предположения за това кой е наистина Шекспир?
Има множество теории за това кой наистина е Шекспир и дали той е написал всички тези произведения. Предполага се дори, че са съществували двама души, напълно несъпоставими по култура и ценности, зад това име.
Едно от предположенията за това, кой стои зад името Шекспир е Едуард де Вер, XVII граф на Оксфорд. Това е едната от версиите, най-правдоподобната от всички, според която високообразованият и талантлив благородник, използвал името Уилям Шекспир като свой псевдоним, но защо?
Версиите за самоличността на легендарния драматург намират почва сред много историци, защото наистина няма данни, приживе Шекспир от Стратфорд на Ейвън, да е бил смятан за автор на пиесите, признати за световна класика. Идеята, че Шекспир е великият драмописец Уилям Шекспир, възниква едва в 1623 г., седем години след смъртта на търговеца с това име, когато се появява първото издание на Шекспировите пиеси. Издатели са роднините на въпросния граф де Вер. Именно с това издание бил затвърден митът за търговеца и нарочно прикрита самоличността на графа или поне така смятат мнозина по това време.
Доказателства за тази теория не липсват. Оказва се, че биографиите на двамата - търговецът и графът, имат много общи неща. В официалната биография на Шекспир е записано, че единственият му син се казвал Хамнет /Хамлет/. И двамата са женени за жена, на име Ан и най-издаващото от всичко е, че откриваме множество факти и случки от живота на графа в сюжетите на пиесите на "търговеца" Шекспир.
Има и един още по-любопитен въпрос - защо при огромния успех на името си, Шекспир престава да пише на 48 години? През 1612 г. той се прибира при семейството си в Стратфорд и умира там след 4 години - през април 1616 г. Погребан е в църковния двор на църквата "Света Троица". На надгробния му камък не било изписано ничие име. Минало време, преди да бъде издигнат в негова чест паметник до зида на църквата.
Коя е истината зад това кой е написал всички тези произведения? Търговецът от Стратфорд или графът на Оксфорд? А може би някой съвсем различен човек, за когото все още никой не подозира. Каквато и да е истината е безспорен факт, че творчеството, което е оставил въпросният Шекспир е наистина уникално, въздействащо и съвсем различно от всичко друго, което е писано през същия период.
Дали истинският автор се е срамувал от написаното, защото всичко е било вдъхновено от реални случки и лица, или просто не е искал да става обект на излишно обществено внимание? Едва ли скоро ще разберем, но пък и кому е нужно. Нали именно такива неясни казуси придават на дадено произведение още по – голяма сила, мистика и чар.
Който и да е авторът, в литературния свят завинаги ще остане добре познатият ни израз: „Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът?“
Още от автора:
Цивилизацията на олмеките – кои са били те и какво се е случило с тях?
Потайни и много красиви: 3 от най-посещаваните пещери у нас
“Чувствам се силен, защото съм българин“: Балканският лъв Дан Колов
Магия като никоя друга: Българските народни танци
Съвпаденията между различните религии: Странност или не?
Пирамидите в Босна и Херцеговина: Какви тайни крият и какъв е техният произход?
Всяка дума е написана със страст: Великият майстор на перото Иван Вазов
Древна, красива, неостаряваща: Знаете ли тези 50 факта за София?
10 детски книги, на които се радват и възрастните
Спираща дъха красота: 5 не толкова известни, но впечатляващи водопада у нас
Всеки българин трябва да знае поне половината от тези факти
Безмилостната съдба на един глух гений
Три от най–значимите български съкровища
И днес вълнува душите ни: Влюбеният в българката Владимир Димитров – Майстора
Най-мощните вулканични изригвания в историята
Предвестник на смъртта или ново начало: Един природен феномен, много поверия
Повод за гордост: 8 удивителни български рекорда и постижения
Как се е образувала най–опасната планинска верига на Земята
Три от най-ценните български книги: Какво не знаем за тях
За да са по–близо до Бог: Скалните манастири на Метеора
Обзалагаме се, че не знаете тези 100 факта за България
Кацнал на една скала: Манастирът Монсерат и историята на Черната Мадона
Дом на митичен герой или реален човек, а името му означава „весел“ и „стръмен“
Красота и спомен за величие: Крепостта Хисарлъка край Кюстендил
Между легендите и истината: Домът на Дракула край Брашов
“И ние сме дали нещо на света“: Четирима позабравени, но велики българи (ЧАСТ 4)
Последният дом на Севт III - „Голямата косматка“ край Казанлък
Мистичният Татул – светилището на боговете в Родопите
Красота, романтика и великолепие: Царското величие Евксиноград
Магията на Румъния: Приказните замъци Пелеш и Пелишор
Съветите на една майка и „книжен плъх“: Как да отгледаме читател
“И ние сме дали нещо на света“: Позабравените велики българи (ЧАСТ 3)
Абагар – какво пише в първата българска книга
Мистерия на хиляди години: Тайните на Розетския камък
Седем от най-странните и красиви книжарници по света
Ефес – историята на един древен град, изпълнен с мистерия
Тайните на остров Мурано и венецианското стъкло
Какво пише в „Кодекс Гигас“– Библията на дявола
Мистериозната неразбулена тайна на Леонардо да Винчи
Невероятната история на Фаберже и неговите шедьоври
Остров Бурано - една приказна феерия от цветове (СНИМКИ)
„Мъртвият град“, погребан под тонове пепел (СНИМКИ)
Романтика и красота: Градът на Ромео и Жулиета
Четири позабравени, но велики български постижения
„Ахилион“ - дворецът на една императрица с добра душа, но с тъжна съдба
В света на Ван Гог: Как е живял художникът и защо е отрязал ухото си?
Антична Сердика: Къде са останките ѝ в днешна София?
Трагичният любовен триъгълник "Яворов, Лора и Мина"
Българските доломити: Вратцата - входната врата към града на Ботев
Най-негостоприемното място на Земята: Там температурите достигат до минус 89,2°C
Чисто и подредено: Там ще ви глобят, ако изхвърляте боклука си не в позволеното време
Градът, в който се прегръщат два свята: Тайните на Истанбул
Българската крепост, която носи слава и болка, гордост и тъга
Древна и красива България: Античният град с име на богиня
Там, където Калоян срази Балдуин IX: Крепостта Букелон край Маточина
Три приказни места в Рила, които всеки трябва да посети
Гербовете на България и София: Какво се крие в техните символи
„Христос в космическа ракета“: Мистериозната църква в село Добърско
Удивителни творения на природата: Ритлите, Каменната сватба и Каменните гъби
Тайните на Белоградчишките скали
Мистериите на Странджа планина – гробницата на египетската богиня Бастет
Чудесата на България: Ивановски скални църкви
Тайните на многоликия Перперикон
Славна история и величие: Какво не знаем за първата българска столица – Плиска
Нестинарството по нашите земи – древен обичай или магия?
Като средновековен замък, гордо кацнал на скала: Гложенски манастир „Свети Георги“
Мистериите на траките: Казанлъшката гробница
Владетел или бог - кой е Мадарският конник?
Мистериите на траките: Гробницата край село Свещари
Тихото гнездо на една кралица в България
Вила Армира - мистерия и изящество от римско време
Титанозавър, дейнотериум... Най-интересните находки по нашите земи
Еленската базилика – останки от някогашно величие
Асеновата крепост - самотният страж на Родопите
Лувърът – дворец, музей и още нещо
Любопитната история на най-старото висше училище у нас
Превратната съдба на най-старата постройка в София
Първа помощ у дома – полезни съвети и практики
Как да тренираме мозъка си, за да избегнем Алцхаймер и деменция
Там, където земята свършва и започва морето (СНИМКИ)
Масонското очарование на Португалия
Столицата на императриците - от пустош до величие
От малка селска църква до средновековен шедьовър
Традиционната българска сватба: Какво не знаем за нея
Четири свежи идеи за разходка около София
Да се потопиш в рая – Портофино
По-щастливи ли са двама души след заветното „ДА“?
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!