„Намерих своята любов в Портофино...“ – не случайно това е първият ред от известната песен на Андреа Бочели „Love in Portofino“. Лично за мен думата ''любов'' е синоним на град Портофино. Няма как да посетите това райско местенце и да не се влюбите в него.
Портофино е изтъкан от милиони нишки романтика и всяка една от тях носи духа на това приказно място. Този невероятен пристанищен град ще ви очарова с уникални, спиращи дъха гледки. Това е любимо място не само на италианците, но и на хора от цял свят, включително на много холивудски актьори и актриси.
Освен това Портофино е страхотен избор за меден месец. Смята се, че градът е най-фотографираното място в света.
Портофино е изпълнен с красиви пъстроцветни къщи, които са разположени терасовидно на хълма и придават още по-засилено очарование на градчето.
Има куп интересни места, които може да посетите по време на престоя си в Портофино.
Църквата „Св. Мартин“
Красивата църква „Св. Мартин“ се намира в т.нар. център на града, на едно интересно малко площадче. Със своята древна римска архитектура, „Св. Мартин“ се е превърнала в един от най-сниманите обекти в Портофино. Църквата е създадена през 986 г. Влизайки в нея, ще видите бронзова врата, построена в доста по-модерен стил от миланския скулптор Констанцо Монгини през XVIII век.
Замъкът Браун
Едно от наистина задължителните места за разглеждане е замъкът Браун, който се издига на висок хълм, над самия град. От там се открива една впечатляваща гледка към целия залив на Портофино. Освен това самият замък има интересна архитектура и голяма градина с различни цветя и растения, сред които може да се разходите и да си направите красиви снимки.
Предполага се, че замъкът Браун е построен върху стара римска крепост, която е датирала още от II-III век. В сегашния си облик той съществува от XV век, построен от република Генуа. Главната роля на замъка била за защита на крайбрежието на Портофино, тъй като от него се виждат добре и двата залива. През 1500 г. той бил реновиран и разширен с нова сграда и наблюдателна кула. През 1797 г., след като Наполеон завладява Лигурия, замъкът става френско притежание за известно време. През 1867 г. английският консул в Генуа, Монтагю Браун го купува и го превръща в частна резиденция. От там е и името на замъка – Браун.
В града се говори, че през 1870 г., за сватбата на консула специално били посадени 2 големи пинии на терасата на замъка, която има изглед към пристанището. Тези величествени дървета могат да се видят и днес. През 1961 г., замъкът официално става собственост на град Портофино.
Известната писателка Елизабет фон Арним пише своя роман „Вълшебният април“ в замъка Браун през 1922 г. В замъка освен че се творят велики романи, се правят и много сватби, конференции, изложби и други.
„Пътеката на целувките“
Не пропускайте и дългата, но много приятна разходка между Портофино и Санта Маргарита (друг очарователен град по ривиерата). Пътеката започва от самото пристанище, минава се през красива горичка с различни растителни видове и през цялото време се движите покрай морето, което ще придаде допълнителна романтична нотка на всяка разходка. Тази пътека се нарича „Пътеката на целувките“. Тя е дълга около 4-5 километра, но е много приятна и определено си заслужава да бъде измината.
Хотел „Сплендидо“
Друго емблематично място за Портофино е хотел „Сплендидо“. Този красив и пищен хотел е посрещал гости като Бриджит Бардо, Елизабет Тейлър, Хъмфри Богарт, Ава Гарднър и други. „Сплендидо“ се слави с автентичната си италианска кухня.
Любопитен факт е, че първите гости на хотела, според книгата за гости, са херцогът и херцогинята на Уиндзор през 1952 г. С годините и това място се е превърнало в част от историята на Портофино.
Потопената статуя на Исус Христос
Друга, малко странна забележителност, но все пак будеща интерес и възхищение, е статуята на Исус Христос, потопена на 17 метра под водата. Тя е изработена от скулптора Гуидо Галети през 1954 г. и се смята, че защитава рибари и водолази.
Портофино наистина е любов, той е страст и нежност. Това е град, в който може да оставите част от сърцето си и повярвайте ми, няма да съжалявате.
