В продължение на повече от три десетилетия, Индонезия е управлявана от Сухарто – жесток диктатор, отговорен за избиването на стотици хиляди хора в Папуа, Ачех и Източен Тимор. Освен това, той е считан и за най-корумпирания държавен ръководител в световната история. Предполага се, че президентът и семейството му са присвоили суми, възлизащи на приблизително 35 млрд. долара. Освен с жестокост, епохата на Сухарто ще бъде запомнена и със забележително икономическо развитие, като Индонезия се превръща в един от т. нар. „азиатски тигри“.
- Пътят към властта
Годината е 1965-а. Индонезия е в плен на политически хаос, инфлацията достига рекордно високи нива, а президентът Сукарно е неспособен да се справи с проблемите, пред които е изправена страната му. На фона на тази тежка ситуация е основана организация, останала в историята с името „Движение 30 септември“. В ранните часове на 1 октомври група офицери от индонезийската армия, членуващи в групировката, отвличат и убиват шестима генерали, обявявайки, че поемат контрол над въоръжените сили. Превратът изглежда неизбежен, поради което Сукарно се обръща за помощ към влиятелния генерал Сухарто. Той успява да разбие „Движение 30 септември“, но впоследствие заявява, че Индонезийската комунистическа партия (подкрепяна от Сукарно) стои зад опита за преврат.
Така се стига до избухването на кървав конфликт между силите на Сухарто и тези на Сукарно. По време на сблъсъците са избити много хора, обвинени, че са комунисти или симпатизират на партията. Според повечето изследователи, жертвите са между 800 000 и 1 милион, но някои смятат, че всъщност загиват близо 2,5 млн. души. Сред тях има много етнически китайци, както и редица представители на интелигенцията. На фона на кръвопролитията, недоволството от управлението на Сукарно не спира да расте. В резултат, на 11 март 1966 г. президентът е принуден да се оттегли от властта, прехвърляйки по-голямата част от правомощията си на Сухарто. Година по-късно, генералът официално става държавен глава.
Indonesia is turning back toward the Suharto regime 16 years after throwing it out: http://t.co/V510CCJljp pic.twitter.com/MvTORVWpBt
— Bloomberg (@business) July 4, 2014
- Геноцидът в Източен Тимор
Източен Тимор е малка островна държава, намираща се в Индонезийския архипелаг. В продължение на около четири века тя е португалска колония, като на 28 ноември 1975 г. обявява своята независимост. Само девет дни по-късно, страната е нападната и окупирана от индонезийски войски, а Сухарто обяснява, че причина за инвазията е „комунистическа заплаха“. Съвсем скоро военната операция прераства в ужасяващ геноцид. В един от нападнатите градове около 150 цивилни са избрани на случаен принцип и разстреляни. В столицата Дили са извършени няколко масови екзекуции, като сред убитите има и деца. Особено шокиращо е случилото се в град Малим Луро, където войници принуждават десетки хора да легнат на земята и ги премазват с багер, посипвайки след това телата им с тънък слой пръст.
През 1991 г. в Източен Тимор избухват мирни протести срещу Сухарто, като хиляди местни жители се включват в шествие до гробището Санта Круз в Дили. Докато полагат цветя на гробовете на загинали бойци от съпротивата, те са обкръжени от военни, които откриват огън. Демонстрантите няма къде да избягат. В последвалата кървава баня загиват най-малко 270 души, а 400 други са тежко ранени. Броят на жертвите вероятно е значително по-голям, тъй като много хора и до днес се считат за безследно изчезнали. Новината за случилото се шокира света, а ООН отправя остри критики срещу Сухарто и неговото правителство. Въпреки това, никой не е подведен под отговорност за масовото убийство. Като цяло, по време на окупацията на Източен Тимор, продължила две десетилетия, загиват между 100 000 и 250 000 души.
20 years of the Asian Financial Crisis: how Bill Clinton, the IMF and the Wall Street Journal toppled Suharto https://t.co/bvMkprUnrq pic.twitter.com/cn8vwIKVVT
— Forbes (@Forbes) July 6, 2017
- Краят на една епоха
Несъмнено, най-големият успех на Сухарто е начинът, по който успява да съживи индонезийската икономика. Когато идва на власт, приблизително 60% от населението на страната живее в крайна бедност. 31 години по-късно, когато управлението му приключва, този показател вече е 13%. БВП нараства с впечатляващите 8% годишно, а заплатите отбелязват невиждан преди това ръст. Сухарто също така превръща в свой приоритет строенето на пътища, болници и училища в най-бедните и отдалечени провинции. Всичко това кара много индонезийци да му симпатизират дори и до днес, въпреки зверствата, белязали управлението му.
През 90-те години на миналия век Сухарто започва да използва икономическия бум за лични облаги по безпрецедентен начин. Договори, субсидии и цели компании преминават под контрола на членове на неговото семейство, което води до значително обедняване на средната класа. Така се стига до 1997 г. и избухването на Азиатската икономическа криза. Валутите на редица държави се обезценяват, безработицата расте, а голям брой компании фалират. Индонезия е сред най-тежко засегнатите от кризата. Студенти излизат по улиците на Джакарта, настоявайки за промяна, но Сухарто не се вслушва в призивите им и изпраща военни части, за да потуши протестите. При последвалите сблъсъци най-малко четирима младежи са убити, а десетки други – ранени. Това води до избухването на масови безредици в столицата, които отнемат на живота на над 1000 души. Етническите китайци и бизнесите им се оказват основните мишени на насилието. Хаосът, в който изпада Индонезия, принуждава Сухарто да подаде оставка на 21 май 1998 г. Той прехвърля властта на вицепрезидента Бухарудин Юсуф Хабиби.
След оттеглянето си, диктаторът се уединява в своето имение в Джакарта. Той е охраняван от войници и рядко се появява на публични мероприятия. През 2000 г. е поставен под домашен арест, когато индонезийските власти започват да разследват мащабната корупция по време на управлението му. През септември, обаче, лекари заявяват, че Сухарто е с влошено здраве и не може да участва в съдебен процес. Прокурори правят втори опит да го подведат под отговорност през 2002 г., но резултатът е същият – медици отбелязват, че той страда от неуточнена мозъчна болест. Сухарто умира на 27 януари 2008 г. Минути след смъртта му, тогавашният президент Сусило Бамбанг Юдойоно произнася реч, в която подчертава, че Индонезия е изгубила един от „най-добрите си синове“. Обявен е и едноседмичен траур. Сухарто е погребан в Суракарта до жена си, като на церемонията присъстват редица политици и военни.
Още от автора:
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
Успехи и провали – какво е наследството на Байдън
„Последният диктатор в Европа“ отива на избори
Задава ли се разрив в отношенията между САЩ и Германия
Непостижима цел ли е присъединяването на Турция към ЕС
Неизбежната промяна в отношенията между САЩ и Куба
Най-сериозните икономически проблеми, пред които Тръмп ще се изправи
Операция „Вълшебният свирач“ - как Великобритания евакуира 800 000 деца за три дни
