Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия - Свят

Н овината, че датският премиер Мете Фредериксен пристига на посещение в Гренландия, доскоро щеше да привлече вниманието единствено на местните медии и едва ли международната общност щеше да обърне кой знае какво внимание на въпросното събитие. Днес, обаче, ситуацията е различна. Визитата се очаква с голям интерес, а причината за това е пределно ясна – изказванията на Тръмп, според когото островът трябва да бъде присъединен към САЩ. Обект на много коментари е и планираната за четвъртък среща между датския външен министър Ларс Льоке Расмусен и американския държавен секретар Марко Рубио, като основната тема на разговора им ще бъде съдбата на Гренландия. Повечето експерти са убедени, че идеята на Тръмп е неосъществима, като някои дори я сравняват с позицията на руския държавен глава Владимир Путин по отношение на Донбаския регион в Украйна. На фона на ескалиращото напрежение, един въпрос се задава все по-често – докъде е готов да стигне американският президент и дали САЩ възнамеряват да използват военна сила?

President Donald Trump did not rule out military force to acquire Greenland in an interview as the Danish territory continued to rebuff his advances. https://t.co/PUZ6zYH6Of
— USA TODAY (@USATODAY) March 30, 2025

„Ние не принадлежим на никого“

Откакто се завърна в Белия дом, Тръмп нееднократно отбеляза, че иска да превърне Гренландия в част от САЩ. Наскоро той заяви пред репортери в Овалния кабинет, че страната му се нуждае от острова в името на „националната и международната сигурност“. Нещо повече – държавният глава не изключва вероятността да се стигне до използването на военна сила. „Изумително е, че подобни въпроси се обсъждат през 2025 г. Усещането е, че сме се върнали в 1825 г. Не мисля, че Тръмп действително възнамерява да прибегне до използването на сила, за да превземе Гренландия, но въпреки това ми се струва, че е готов на почти всичко останало, за да постигне тази цел“, заяви за Vesti.bg Кърк Дорси, който е професор по история от университета в Ню Хемпшър и автор на редица изследвания, посветени на американската външна политика.

Разгорещени дебати предизвика състоялата се преди дни визита на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс в Гренландия. Той посети американската военна база „Питуфик“ и обвини Дания, че „не е свършила добра работа“ и „не е инвестирала достатъчно“ в острова. Ванс допълни, че Гренландия би била много по-сигурно място, ако се присъедини към САЩ, тъй като в момента е застрашена от държави като Китай и Русия. Вицепрезидентът също така изрази увереност, че ще бъде сключена сделка, в резултат на която Вашингтон ще поеме контрола над острова. Реакцията на Дания не закъсня. Премиерът Мете Фредериксен определи посещението на американския вицепрезидент като оказване на „неприемлив натиск“. Новият премиер на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен, който встъпи в длъжност преди по-малко от седмица, също отправи недвусмислено послание към Тръмп: „САЩ няма да постигнат своята цел. Ние не принадлежим на никого. Ние сами решаваме бъдещето си“.

Greenland will strengthen its ties with Denmark until it can become a sovereign nation, the Arctic island's incoming prime minister told Reuters, noting that the semi-autonomous Danish territory ultimately wants to become independent https://t.co/u7fwmKqZbb
— Reuters (@Reuters) April 1, 2025

Стратегически интереси

Гренландия е от голямо значение за САЩ по две основни причини: природните си ресурси и своето местоположение. Там има значителни залежи на нефт, уран и редки метали като неодим, празеодим и тербий. Те са от огромна важност за производството на високотехнологични продукти, а над 70% от добива им е концентриран в Китай. Освен това, островът е разположен в района на стратегически важната Арктика, като през него преминава най-краткият път от Европа до Северна Америка. Експертите допълват, че участъкът от Атлантическия океан между Гренландия, Исландия и Великобритания, известен като Фарьорско-Исландска граница, е считан за основна отбранителна линия в случай на война с Русия (именно през него руски подводници могат да навлязат в Атлантика). Глобалното затопляне и топенето на ледниците пък прави актуална идеята за създаването на арктически търговски път.

В интерес на истината, Тръмп далеч не е първият американски президент, повдигнал въпроса за присъединяването на Гренландия към САЩ. През 1867 г. администрацията на Андрю Джонсън обмисля да закупи острова след сключването на сделката за Аляска, която Съединените щати купува от Русия за скромната сума от 7,2 млн. долара. След края на Втората световна война, Хари С. Труман предлага на Дания 100 млн. долара в злато за острова, но правителството в Копенхаген отхвърля офертата му. Що се отнася до Тръмп, той спомена за пръв път идеята за закупуването на Гренландия през 2019 г., по време на първия си престой в Белия дом. „Забележителното в случая е, че президентът не спира да повдига въпроса толкова дълго време. По принцип, когато му хрумне подобна идея, той я споделя пред медиите, но след това не предприема никакви конкретни действия. Примерите в това отношения са много. По време на своя първи мандат, Тръмп непрекъснато повтаряше как ще състави нови планове за здравните осигуровки и модернизирането на инфраструктурата, но не направи нищо“, отбелязва проф. Дорси.

Greenland’s new prime minister said Donald Trump won’t get the arctic island https://t.co/CXH5kgWOHK
— Bloomberg (@business) March 31, 2025

Растящо напрежение

В опит да потуши напрежението, още през изминалия уикенд Мете Фредериксен обяви, че ще посети Гренландия и ще се срещне с Йенс-Фредерик Нилсен, с когото ще „обсъди сътрудничеството“ между Копенхаген и острова. Тук трябва да се отбележи, че партията на новия гренландски премиер подкрепя идеята за постепенното отделяне на самоуправляващата се провинция от Дания. В същото време, скорошно социологическо проучване разкри, че по-голямата част от жителите на острова не подкрепят идеята за обявяване на пълна независимост и са категорично против евентуалното присъединяване към САЩ. „Това, което президентът Тръмп не разбира, е, че оказването на подобен натиск рядко е успешна стратегия. Той със сигурност не е очаквал, че канадците ще се обединят в подкрепата си за правителството в Отава, а вече е пределно ясно, че хората в Гренландия застават категорично на страната на властите в Дания и по никакъв начин не симпатизират на Белия дом. По тази причина, просто не виждам как може островът да се превърне в част от САЩ“, смята проф. Дорси.

Самите датчани не крият възмущението си от изказванията на Тръмп. В социалните мрежи са създадени групи, призоваващи за пълен бойкот на стоките, идващи от САЩ. В тях членуват десетки хиляди жители на скандинавската страна. Напрежението расте, а на фона на всички тези събития, не бива да се забравя една важна подробност – както САЩ, така и Дания са страни, членуващи в НАТО. Фактът, че американският президент открито говори за отнемането на територия от държава, която е съюзник на Вашингтон, нагледно показва колко обтегнати са отношенията между Белия дом и Алианса. „Честно казано, не бих се изненадал, ако в някакъв момент Тръмп заплаши директно Гренландия с изпращането на военни части, но това би се случило на по-късен етап, може би през 2027 г. Все пак смятам, че едва ли ще се стигне до нещо подобно. В най-добрия за него случай, САЩ се сключат сделка с Дания, която ще им позволи да добиват полезни изкопаеми на територията на острова. Администрацията на Тръмп, разбира се, би представила това като огромен успех“, прогнозира проф. Дорси.

Още от автора: