П реди броени дни парламентът на Република Сръбска прие повече от спорен проект за конституция, който разтревожи международната общност. Той беше подкрепен от 50 депутати, а само осем се обявиха против него. В него е включено правото за самоопределение на републиката и възможността за присъединяване към други държави, като освен това се предвижда и създаването на армия. Предложените промени доведоха до поредна ескалация на напрежението в района. Съдът в Босна и Херцеговина издаде заповед за арест на президента на Република Сръбска Милорад Додик, председателя на Народното събрание Ненад Стевандич и министър-председателя Радован Вишкович. Причината е, че те не са се отзовали на призовка за разпит от прокуратурата, която ги подозира в „посегателство срещу конституционния ред". Додик обяви миналата седмица, че ще пътува до Москва на 18 март, Стевандич е в Белград от няколко дни, а за Вишкович се предполага, че се намира в Баня Лука. Междувременно, кабинетът на президента обяви, че на среща на „висшето ръководство“ на автономната територия е взето решение за сформирането на местна Гранична полиция. Всичко това повдига въпроса дали е възможно да се стигне до отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, като редица експерти алармират, че съществува реална опасност настоящата ситуация да прерасне в тежка криза.
🇧🇦 Lawmakers in Bosnia's Republika Srpska regional parliament held an emergency session, voting to block:
— kos_data (@kos_data) December 25, 2024
- Bosnia's state institutions
- Reforms needed for the country's EU integration
NATO and 🇪🇺 🇺🇸 🇬🇧 🇫🇷 🇩🇪 🇮🇹 embassies condemned Republika Srpska's acts as a "serious threat… pic.twitter.com/mkjhcq5p4o
- Между историята и настоящето
За да разберем какво се крие зад настоящите събития, първо трябва да си припомним какво се случи в района преди три десетилетия. След разпадането на Югославия през 90-те години на миналия век, Босна и Херцеговина се превърна в сцена на един от най-кървавите конфликти в Европа след Втората световна война. Конфликтът, която избухна през 1992 г. и продължи до 1995 г., противопостави босненските сърби, бошняците и хърватите. Въпреки че сърбите първоначално имат надмощие над своите противници, те започват да понасят сериозни загуби, след като бошняците и хърватите се обединяват. Междувременно, НАТО също се намесва и започва да атакува позициите на сърбите. По различни оценки, в хода на военните действия загиват близо 110 000 души, а други над 2 млн. души са принудени да напуснат домовете си. Голяма част от жертвите са деца.
Войната приключва с подписването на Дейтънското мирно споразумение през декември 1995 г. (то е договорено в Дейтън, Охайо и официално ратифицирано в Париж). В резултат, Босна и Херцеговина е обявена за суверенна държава, състояща се от две полуавтономни части: Федерация Босна и Херцеговина, в която живеят основно бошняци и хървати и Република Сръбска, населението на която е съставено предимно от сърби. Всяка една от тях има собствено правителство, парламент и полиция, но двете територии са свързани чрез общи институции, включително съдебна система, армия,
служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на Дейтънското споразумение се следи от върховен представител на международната общност, който има широки правомощия – от налагането на закони до назначаването и уволняването на държавни служители. Според повечето експерти, въпреки че слага край на кръвопролитията, мирният договор създава и сложна политическа структура, която често е обект на критики заради неефективността си. Освен това, той затвърждава и етническите разделения, оставяйки въпроса за националното единство нерешен.
Border police representing Bosnia-Herzegovina’s central authorities issued an arrest warrant for Milorad Dodik, the leader of the nation’s Serb entity, according to the Oslobodjenje newspaper https://t.co/wMnknk03lQ
— Bloomberg (@business) March 17, 2025
- Желание за независимост
През последните години Република Сръбска все по-открито изразява желанието си за отделяне от Босна и Херцеговина. Самият Додик многократно призова за провеждането на референдум за независимост. Това, разбира се, предизвиква сериозни опасения както в страната, така и сред международната общност. Фактът, че засилването на сепаратистките настроения съвпадна с руската инвазия в Украйна, която Додик подкрепя, не е никак случаен. Някои експерти смятат, че президентът използва антизападните настроения сред сърбите, правейки паралели между настоящата война и тази в Босна и Херцеговина от 90-те години на миналия век. Стратегията му изглежда успешна, тъй като редица социологически проучвания показват, че той се радва на все по-голяма подкрепа. Не бива да се забравя, че босненските сърби отдавна симпатизират на Москва. Русия призна независимостта на Босна и Херцеговина през 1992 г., а след избухването на конфликта застана на страната на тогавашния държавен глава на Република Сръбска Радован Караджич.
Кремъл често е обвиняван, че насърчава сепаратизма, стремейки се да отслаби влиянието на Запада в региона. В същото време, експертите отбелязват, че това далеч не е единствената причина, поради които Република Сръбска желае да се отдели от Босна и Херцеговина. Сред мотивите за това са и обвиненията срещу правителството в Сараево, че се опитва да централизира властта – нещо, което противоречи на автономията, гарантирана от Дейтънското споразумение. Освен това, редица политици твърдят, че ако републиката обяви своята независимост, това ще даде силен тласък на икономиката ѝ. Не на последно място, много местни жители се чувстват далеч по-близки до Сърбия, отколкото до Босна и Херцеговина. Всичко това поставя сериозни въпроси относно устойчивостта на Дейтънската система, което кара повечето анализатори да смятат, че е настъпил моментът за нейното реформиране.
Western unity is still on display in Bosnia — but for how long? https://t.co/8Lll0q2mHB | opinion
— Financial Times (@FT) March 13, 2025
Влиянието на Русия
Додик, който е основно действащо лице в настоящите събития, е ключова фигура в босненската политика от над 30 години. Той твърди, че продължава да вярва в Дейтънското споразумение, но също така призовава то да бъде променено, допълвайки, че не се страхува от санкциите, които могат да му бъдат наложени от Запада. Додик е подкрепян както от държавния глава на Сърбия Александър Вучич, така и от Кремъл, като той никога не пропуска възможността да се похвали с приятелството си с руския президент Владимир Путин. Нещо повече – Додик често сравнява „несправедливия
статут“ на Република Сръбска със „западния натиск срещу Русия“. В края на миналия месец той беше осъден на една година затвор от босненски съд, като освен това му беше наложена и забрана да участва в политиката в продължение на шест години заради сепаратистките му действия. Това стана след продължил една година процес срещу него по обвинения, че се е противопоставил на върховния представител на международната общност.
Отговорът на Додик не закъсня. Той заяви, че ще поиска от Русия да наложи вето на удължаването на европейската мироопазваща мисия в Босна и Херцеговина в Съвета за сигурност на ООН. В същото време, представители на Европейския съюз отбелязаха, че е започнало разполагането на допълнителни военни части в страната, за да се гарантира нейната сигурност и стабилност. Тук трябва да се припомнят думите на бившия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който през ноември 2023 г. заяви, че сепаратистките настроения в Република Сръбска се насърчават от Москва, която се опитва да дестабилизира района. Путин на свой ред непрекъснато обвинява Запада, че нарушава Дейтънското споразумение. Някои експерти пък правят паралел между тези негови изказвания и подобните обвинения, които той отправи по отношение на Минските споразумения преди началото на инвазията в Украйна през 2022 г. Почти три десетилетия след края на войната в Босна и Херцеговина, напрежението не стихва. Настоящата взривоопасна ситуация изисква нов подход към управлението на страната, а сепаратистките настроения представляват сериозно предизвикателство за стабилността на целия Балкански полуостров.
Още от автора:
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
Успехи и провали – какво е наследството на Байдън
„Последният диктатор в Европа“ отива на избори
Задава ли се разрив в отношенията между САЩ и Германия
Непостижима цел ли е присъединяването на Турция към ЕС
Неизбежната промяна в отношенията между САЩ и Куба
Най-сериозните икономически проблеми, пред които Тръмп ще се изправи
Операция „Вълшебният свирач“ - как Великобритания евакуира 800 000 деца за три дни
