Светът според Доналд Тръмп

П ървите три месеца от втория президентски мандат на Доналд Тръмп не спират да бъдат обект на всевъзможни коментари. Мнозина правят паралел между решенията, които държавният глава взема и военната тактика „шок и ужас“ – стратегия, чиято цел е бързото и категорично сломяване на противника с унищожителна огнева мощ. Тази метафора изглежда повече от уместна както заради множеството „фронтове“, на които Тръмп действа едновременно, така и заради използването на заплахи и натиск като легитимни инструменти на неговата администрация. На един въпрос, обаче, сякаш все още не може да бъде категоричен отговор – каква е крайната цел на американския президент? Каква е визията му за бъдещето не само на САЩ, но и на целия свят?

President Donald Trump's public approval rating edged down to its lowest level since his return to the White House, as Americans showed signs of wariness over his efforts to broaden his power, a Reuters/Ipsos poll found https://t.co/pW6WZh11GE
— Reuters (@Reuters) April 21, 2025

Натиск, заплахи и ограничаване на свободите

За никого не е тайна, че Тръмп се опитва да заглуши гласа на всеки, който е негативно настроен към администрацията му. По тази причина, един от неговите основни приоритети е да подчини американските медии. Начинът, по който той се отнася с журналистите, е повече от показателен. Тръмп нееднократно обвини онези от тях, които го критикуват, в незаконна дейност, твърдейки, че те са „корумпирани“ и изпълняват поръчки на Демократическата партия, без да предоставя никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Още по време на предизборната си кампания той заплаши, че може да отнеме лицензите на някои медии. Към настоящия момент, без достъп до залата за пресконференции в Белия дом са представителите на престижните агенции „Ройтерс“ и „Асошиейтед прес“, а освен това държавният глава блокира финансирането на „Радио Свобода“ и „Гласът на Америка“.

В същото време, Тръмп насочи вниманието си и към няколко адвокатски кантори, сред които са Paul Weiss и Covington & Burling. Те работиха заедно с Демократическата партия и специалния прокурор Джак Смит, който разследва ролята на президента в събитията от 6 януари 2021 г., когато разгневена тълпа щурмува Капитолия. По нареждане на държавния глава, достъпът на адвокатите до правителствени сгради и федерални договори е прекратен – ход, който на практика блокира дейността и застрашава съществуването на канторите. На 12 март едно от решенията беше временно отменено от съдия, който го нарече „отмъстително“ и допълни, че „са го побили тръпки“. Редица анализатори алармират, че върховенството на закона в САЩ е изправено пред невиждан натиск. Администрацията на президента вече пренебрегна няколко съдебни решения, продължавайки да извършва депортации. В същото време, Тръмп използва Министерството на правосъдието като средство за разправа с противниците си, като през първите седмици на втория си мандат той отстрани от длъжност редица служители на ведомството, участвали в разследвания срещу него.

Fresh from a courtroom loss over The Associated Press' access to the presidency, the White House on Tuesday put forward a new media policy that sharply curtails access to Pres. Trump by news agencies that serve media outlets around the world. https://t.co/WVBeNkzJsa
— ABC News (@ABC) April 16, 2025

Сред мишените на Тръмп се оказаха и някои учебни заведения, считани за бастиони на „омразния елит“. Колумбийският университет в Ню Йорк, например, където избухнаха масови студентски протести срещу войната в Газа, беше принуден да се подчини на изискванията на администрацията за по-строг контрол върху своята дейност, след като ръководството му беше заплашено с орязване на федералното финансиране. Пред подобна опасност са изправени още две висши учебни заведения в щата Мичиган, а трето вече е с намален бюджет. Тръмп атакува дори и елитния университет „Харвард“, наричайки го „посмешище, в което учат на омраза и глупост“. Всичко това кара редица експерти да твърдят, че настоящата ситуация създава усещането за зараждането на своеобразен култ към личността, а всеки опит за критика бива моментално отхвърлян. Те подчертават, че неслучайно някои републиканци предлагат да се печатат банкноти с лика на Тръмп, а рожденият му ден да бъде обявен за национален празник.

Международен хаос

Ситуацията изглежда още по-хаотична и непредсказуема на международната сцена. Тръмп на няколко пъти заяви, че както Канада, така и Гренландия трябва да се присъединят към САЩ. Той дори намекна, че може да използва военна сила срещу Дания, част от която е островът, за да постигне целта си. Очевидно, напрежението между Белия дом и останалите страни от НАТО достига безпрецедентни нива. По отношение на продължаващата война в Украйна, позицията на администрацията на Тръмп е ясна – ЕС трябва да поеме пълната отговорност за сигурността е Европа, както и по-голямата част от финансирането на Киев. Повратен момент се оказа речта, произнесена от вицепрезидента Джей Ди Ванс по време на Мюнхенската конференция по сигурността, в която той обвини европейските лидери, че застрашават демокрацията. Малко по-късно се състоя катастрофалната среща между Тръмп и украинския му колега Володимир Зеленски в Белия дом, която окончателно показа, че дните, в които страните от Стария континент можеха да разчитат на безрезервната подкрепа на Вашингтон, вече са в историята.

A barrage of tariffs unleashed by Trump has sparked a discussion among NATO members on whether the move breaches the military alliance’s treaty https://t.co/WKfGwd2bwc
— Bloomberg (@business) April 4, 2025

Големият въпрос е какво следва оттук нататък? В случай, че САЩ се оттеглят от лидерската си роля в НАТО, останалите страни, които членуват в организацията, ще бъдат изправени пред огромни предизвикателства, особено на фона на заплахите, идващи от Русия. Тук трябва да се отбележи, че те вече започнаха да правят стъпки към увеличаването на средствата, които отделят за отбраната си. В същото време, според вестник „Вашингтон поуст“ администрацията на Тръмп възнамерява да намали драстично финансирането на Алианса и ООН. Докато отношенията на американския президент с НАТО са силно разклатени, подкрепата му за Израел изглежда все по-силна. Постигането на мир в Близкия изток беше сред основните му обещания по време на неговата предизборна кампания, но към днешна дата това изглежда, меко казано, невъзможно. Предложението на Тръмп да превърне Газа в „Ривиера“, контролирана от САЩ, предизвика едновременно присмех и недоумение как подобни думи могат да бъдат изречени от държавен глава. Така или иначе, едно нещо изглежда безспорно – Вашингтон ще продължи да подкрепя Тел Авив, затваряйки си очите за страданията на жителите на Газа, което на свой ред затруднява изключително много всеки опит да бъде намерено трайно решение на кризата в района.

Обект на много противоречия е и темата за наложените от Тръмп мита. За мнозина, търговската война, започната от американския президент, е не просто груба грешка, но и проява на шокираща финансова и икономическа некомпетентност, последиците от която могат да се окажат катастрофални. Мнението на Тръмп, разбира се, е друго. „Те се възползват от нас и ние трябва да се защитим“ – това е твърдение, което президентът повтаря от десетилетия. За него, протекционизмът е не само защитна стена за американците, но и наказание за всички други. Икономистите не спират да спорят по въпроса каква е истинската цел на митата. Според едни, Тръмп иска да окаже натиск върху останалите страни, за да започне преговори с тях и да намали търговския дефицит на САЩ. Други пък са на мнение, че той се опитва да девалвира долара, което да доведе до поевтиняване на износа и да осигури конкурентно предимство на американската индустрия. Каквато и да е истината, сигналът, който Вашингтон изпраща към света, е пределно ясен – Тръмп няма намерение да се съобразява с никого и е готов на всичко, за да постигне своите цели.

Още от автора:

Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността

По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна

След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна

Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия

Политиците, които обявиха война на науката

Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция

Задава ли се краят на ерата Орбан

Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро

Непостижима цел ли е мирът в Украйна

Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята

Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС