Случайните открития, които промениха историята на медицината

В сеизвестен факт е, че през последните няколко века средната продължителност на живота в световен мащаб се е увеличила осезаемо. Една от основните причини за това е напредъкът, осъществен в сферата на медицината. Благодарение на някои революционни постижения, днес разполагаме както с надеждни методи за борба с редица смъртоносни заболявания, така и с инструменти, помагащи за бързото и правилно поставяне на диагнози. Зад тях стоят едни от най-гениалните учени, раждали се някога. Малко известен факт е, че част от въпросните открития, които впоследствие довели до спасяването на живота на милиони хора, са направени случайно. Ето и няколко примера:

"But although a vaccine was crucial for ending #smallpox, it was not enough on its own.

After all, the vaccine was first developed by Edward Jenner in 1796. It took another 184 years for smallpox to be eradicated"-@DrTedros pic.twitter.com/grrDLuW0cn
— World Health Organization (WHO) (@WHO) May 8, 2020

Едуард Дженър и ваксината срещу едра шарка

През XVIII в. едрата шарка (вариола) представлява ужасяваща зараза, която всяка година отнема живота на около 400 000 души в Европа. Всички опити да бъде намерено средство за превенция или лечение завършват с провал. През 1796 г. британският учен Едуард Дженър прави едно случайно откритие, което впоследствие спасява живота на милиони хора. Той забелязва, че доячките се разболяват много по-често от т.нар. кравешка шарка, отколкото от вариола. Тогава той решава да извърши експеримент, който от днешна гледна точка е не просто рискован, но и неетичен. Дженър заразява 8-годишния син на своя градинар с кравешка шарка. Детето се възстановява сравнително бързо от болестта, но следващия етап от експеримента крие далеч по-голям риск – ученият излага момчето на вируса на едрата шарка. За щастие, имунизацията се оказва успешна и детето не се разболява, тъй като организмът му вече е изградил защита срещу смъртоносната зараза. Така, Дженър започва да извършва ваксинации в своя дом, като през следващите години успява да предпази огромен брой хора от болестта.

Александър Флеминг и пеницилинът

През 1928 г. шотландският биолог Александър Флеминг провежда изследвания на стафилококови бактерии. След като се завръща от едномесечна ваканция, той прави едно изненадващо откритие. В блюдо на Петри, което без да иска е оставил отворено до прозореца в неговата лаборатория в болницата „Сейнт Мери“ в Лондон, ученият забелязва, че има плесен. Флеминг впоследствие установява, че тя произвежда субстанция, която унищожава редица опасни бактерии. Нещо повече – тя е напълно безвредна както за хората, така и за животните. Той я нарича пеницилин, който днес е познат като първия антибиотик. Това случайното откритие му носи Нобелова награда за медицина през 1945 г., която си поделя с Хауърд Флори и Ернст Борис Чейн. Двамата химици от Оксфордския университет допринасят изключително много за масовото производство на пеницилин, с което са спасени животите на стотици хиляди войници, ранени по бойните полета на Втората световна война.

9⃣ During a Pap smear, your👩‍⚕️👨‍⚕️ uses a speculum to widen the vaginal canal, takes cells from the cervix & examines those cells for changes that may lead to #CervicalCancer. Screening should start at 30 years of age, if the test is negative you should retake it every 3 to 5 years. pic.twitter.com/mUTecTz957
— World Health Organization (WHO) (@WHO) March 13, 2020

Георгиос Папаниколау и ПАП тестът

Георгиос Папаниколау е американски учен от гръцки произход, считан за пионер в цитологията и ранната диагностика на раковите заболявания. В продължение на години той се занимава с изследването на дегенеративното въздействие на алкохола, след което насочва вниманието си към проблемите, свързани с половите органи, както и жлезите с вътрешна секреция. Първоначално, той извършва тестове с морски свинчета, но през 1923 г. предлага на съпругата си да приложи върху нея нов метод за изследване. Тя се съгласява, а това, което следва, изненадва всички. През следващите 23 години Папаниколау събира приблизително 7600 проби от жена си. С помощта на своя колега д-р Хърбърт Траут, той създава т. нар. ПАП тест, по-известен като цитонамазка. Въпросното изследване помага за ранното откриване и диагностициране на рак на маточната шийка. През 1960 г. Американската медицинска асоциация започва да препоръчва на жените да си правят редовно ПАП тестове, което води до значително намаляване на смъртните случаи, свързани с опасното заболяване.

Уилсън Грейтбач и пейсмейкърът

Пейсмейкърът представлява малко устройство, изпращащо електрически импулси, с помощта на които може да се регулира сърдечният ритъм. Историята му започва през 50-те години на миналия век. По това време инженерът от Ню Йорк Уилсън Грейтбач се опитва да създаде уред, с който да се улесни записването на сърдечния пулс. Той, обаче, допуска една неволна грешка – поставя в прототипа погрешен тип резистор, който започва да излъчва електрически импулси. Грейтбач бързо осъзнава, че те на практика са идентични с честотата на нормалния пулс. Така, той се захваща с усъвършенстването на дизайна на откритието си и през 1960 г. първият пейсмейкър е имплантиран в тялото на пациент, страдащ от сърдечно заболяване. Инженерът също така създава и литиева батерия за захранване на устройствата, която е устойчива на корозия. Грейтбач остава в историята като продуктивен изобретател, като на негово име са записани цели 325 патента. Известно е следното негово изказване: „Девет от десет неща няма да проработят. Десетото, обаче, ще покрие разходите за останалите девет“.

Viagra could be the key to curing Alzheimer’s, new study findshttps://t.co/dTfEdpTJ4J
— The Independent (@Independent) February 7, 2024

„Пфайзер“ и „Виагра“

Макар и да не е животоспасяващо, следващото откритие се радва на изключително голяма популярност. Откакто е пуснато в продажба през 1998 г., емблематичното „малко синьо хапче“, наречено „Виагра“, се превръща в успешно средство за справяне с еректилната дисфункция, от която страдат милиони мъже по цял свят. Това подобрява значително сексуалния им живот, като медикаментът носи огромни приходи на своите създатели. Каква е неговата история? Първоначално, фармацевтичната компания „Пфайзер“ тества вещество, което трябва да помогне за лечението на високо кръвно налягане, стенокардия и болки в гърдите. Резултатите, обаче, се оказват крайно незадоволителни и изследванията са прекратени. В един от изготвените доклади се цитира д-р Ник Терет, според когото страничните ефекти са многобройни – „мускулни болки, главоболие, стомашно-чревни проблеми…както и продължителна ерекция“. Един от изследователите осъзнава, че медикаментът всъщност има огромен потенциал. Последват 21 успешни теста на това, което днес светът познава като „Виагра“. Всички те показват, че продуктът, предназначен да отпуска кръвоносните съдове около сърцето, за да подобри притока на кръв, има същия ефект върху артериите в пениса.

Още от автора:

Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието

Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан

Светът според Доналд Тръмп

Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността

По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна

След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна

Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия

Политиците, които обявиха война на науката

Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция

Задава ли се краят на ерата Орбан

Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро