Н аложените от администрацията на американския президент Доналд Тръмп повсеместни мита не спират да са обект на разпалени дебати. Според повечето експерти, този ход на Белия дом е повишил значително риска от избухването на глобална търговска война. Сред най-тежко засегнатите от действията на Вашингтон се оказа Индонезия – страна, която до няколко десетилетия се очаква да се превърне в една от петте най-развити икономики в световен мащаб. Голяма част от продукцията, произвеждана там, се изнася за САЩ, поради което решението на Тръмп да наложи 32% мита върху стоките, идващи от азиатската държава, беше тежък удар по амбициите на Джакарта. Впоследствие, Белият дом отложи влизането в сила на тази мярка, а Индонезия изпрати във Вашингтон екип от преговарящи, надявайки се да бъде постигнато задоволително споразумение за бъдещите търговски отношения между двете страни.
Стратегията на Джакарта е ясна – търсене на диалог, но без да се налагат контрамерки. Предполага се, че тя е готова на някои значителни отстъпки, включително отмяната на част от протекционистичните политики, целящи да стимулират местното производство. „Хората, които ме познават от дълго време, биха казали, че съм най-големият националист...но трябва да бъдем реалисти“, заяви наскоро президентът на Индонезия Прабово Субианто.
Той застана начело на страната миналата година, а завръщането на Тръмп в Белия дом се превърна в сериозно изпитание за него. Субианто е определян като десен популист, който гледа на Индонезия и нейното място в света през призмата на реалистичната силова политика, опитвайки се да гарантира, че тя разполага както с внушителна военна мощ, така и със стабилна икономика. Подходът му към управлението на държавата с над 280 млн. души население е белязан от неговия стремеж да запази добри отношения едновременно със САЩ и Китай – цел, която изглежда все по-трудно постижима.
Indonesian President Prabowo Subianto’s attempt to engineer an economic renaissance is running up against a hard truth https://t.co/umuZUteeqg
— Bloomberg (@business) April 13, 2025
- „Нула врагове, хиляда приятели“
След като обявява своята независимост от Нидерландия преди близо 80 години, Индонезия започва да води външна политика, пряко свързана с доктрината „Bebas dan Aktif“ или „Свободна и активна“. Формулирана от Сукарно, първия президент на страната, още в началото на Студената война, тя има за цел да запази нейния неутралитет. Въпреки това, по време на продължилото повече от три десетилетия управление на неговия наследник Сухарто, Джакарта се сближава със Запада, макар и официално да запазва независимата си външна политика. Що се отнася до настоящия държавен глава Субианто, той описва своята стратегия с думите „нула врагове, хиляда приятели“. Основните му приоритети са два – сключването на споразумения, които да помогнат за постигането на годишен икономически растеж от 8% и увеличаването на военната мощ на Индонезия посредством сътрудничество с други държави в сферата на сигурността и отбраната.
В продължение на десетилетия, членството на Джакарта в Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) представлява ключов компонент от външнополитическата ѝ стратегия. Това, обаче, постепенно се променя. Администрацията на Субианто постепенно се отдръпва от организацията, очевидно доказателство за което беше отсъствието на Индонезия от неформалните консултации между държавите от АСЕАН относно конфликта в Мианмар в края на миналата година. По този начин президентът се опитва да демонстрира, че възнамерява да превърне Джакарта от регионална сила във важен фактор на глобалната сцена. Никак не е случайно, че през януари Индонезия се превърна в първата страна от Югоизточна Азия, присъединила се към групата БРИКС, а освен това възнамерява да стане член и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Самият Субианто обобщава визията си за бъдещето на своята родина по следния начин: „Ако нямаш запазено място на масата, най-вероятно ще се окажеш част от менюто“.
Indonesia says China has signaled a willingness to take in more of the Southeast Asian nation’s exports, potentially giving Jakarta greater room to maneuver as it seeks to avert higher tariffs in the United States. https://t.co/irDtzBDIG3
— Bloomberg (@business) April 24, 2025
- Между САЩ и Китай
Малко след като встъпи в длъжност, Субианто направи първото си посещение в чужбина. Очаквано, той посети Китай – важен стратегически партньор на Индонезия. В резултат на визитата, между Джакарта и Пекин бяха подписани споразумения на обща стойност от близо 10 млрд. долара, фокусирани предимно върху възобновяемите енергийни източници и високите технологии. Визитата предизвика голям интерес, като според редица експерти Субианто е показал, че подкрепя териториалните претенции на Пекин в Южнокитайско море. Това не е особено изненадващо, особено като се има предвид, че огромното население на Китай представлява повече от доходоносна дестинация за износ на индонезийски стоки. От 2016 г. насам именно тази страна е най-големият експортен пазар на Индонезия, изпреварвайки Япония и САЩ.
В същото време, митата, наложени от Тръмп, водят до нарастване на разходите, свързани с търговията със Съединените щати – нещо, което със сигурност не е добра новина за Джакарта. Въпреки че Субианто се стреми да запази неутралитет по отношение на споровете между Вашингтон и Пекин, в средата на април индонезийски и китайски официални лица се споразумяха да засилят сътрудничеството между двете държави в областта на отбраната в Южнокитайско море. В интерес на истината, начинът, по който индонезийският президент гледа на САЩ, е обект на много коментари. Като млад войник, той посещава няколко американски военни бази, където преминава обучения по борба с тероризма. По-късно му е наложена забрана за пътуване до САЩ поради обвинения за нарушения на човешките права, извършени по времето, когато е в редиците на специалните части „Копасус“ (заради въпросните обвинения, през 1998 г. той е уволнен от индонезийската армия). Впоследствие, забраната е премахната, а Субианто е назначен за министър на отбраната на Индонезия и поканен във Вашингтон през 2020 г. по време на първия мандат на Тръмп.
Второто официално посещение на държавния глава в чужбина беше именно в САЩ – през ноември 2024 г. Тогава той се срещна с американския си колега Джо Байдън, с когото обсъдиха както отношенията между двете страни, така и редица други въпроси, свързани с глобалната сигурност. Малко по-късно, Субианто проведе кратък телефонен разговор с Тръмп, за да го поздрави за победата му на президентските избори. Индонезийският президент отлично осъзнава колко важно е да запази добрите си отношения с Белия дом. В стремежа си да избегне високите мита, предложени от президента на САЩ, Джакарта нееднократно демонстрира готовността си да купува повече американски стоки, както и да направи редица търговски отстъпки. По някои въпроси, обаче, постигането на консенсус между двете страни представлява сериозно предизвикателство. Пример в това отношение е войната в Газа. Индонезия е сред най-отявлените поддръжници на палестинците и не пести критики по адрес на Израел. В същото време, стремежът на Субианто към прагматизъм може да доведе до затопляне на отношенията между Джакарта и Тел Авив, което би помогнало на азиатската страна да се присъедини към ОИСР. Дали всички тези ходове на президента ще доведат до желаните резултати? Постижима ли е неговата цел да има нула врагове и хиляда приятели? Само времето може да даде отговори на тези въпроси. Експертите на свой ред са единодушни, че решенията, които Субианто взема днес, ще определят посоката, в която Индонезия ще се движи през следващите десетилетия.
Още от автора:
Случайните открития, които промениха историята на медицината
Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието
Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан
Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността
По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия
Политиците, които обявиха война на науката
Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция
Задава ли се краят на ерата Орбан
Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро
Непостижима цел ли е мирът в Украйна
Шокиращата история на най-корумпирания държавен лидер в историята
Единството като непостижима цел: Застрашено ли е бъдещето на ЕС
Тръмп срещу Зеленски – скандалът, който раздели Запада на две
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
Успехи и провали – какво е наследството на Байдън
„Последният диктатор в Европа“ отива на избори
Задава ли се разрив в отношенията между САЩ и Германия
Непостижима цел ли е присъединяването на Турция към ЕС
Неизбежната промяна в отношенията между САЩ и Куба
Най-сериозните икономически проблеми, пред които Тръмп ще се изправи
Операция „Вълшебният свирач“ - как Великобритания евакуира 800 000 деца за три дни
