П рез годините ЕС се е изправял пред различни предизвикателства, но досега винаги е можел да разчита на подкрепата на своя най-близък партньор – САЩ. Ситуацията днес изглежда коренно различна. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом доведе до безпрецедентно обтягане на отношенията между Брюксел и Вашингтон. Една от основните причини за това е продължаващата война в Украйна. Американският президент настоява Европа да поеме значително по-голяма отговорност за собствената си сигурност, включително по отношение на евентуалното разполагане на мироопазващи сили в страната след приключването на конфликта. От гледна точка на ЕС, необходимостта от сплотеност между държавите членки никога не е била по-голяма. Състоялата се в четвъртък среща на върха трябваше да демонстрира, че Европейският съюз е способен да действа решително и единно. Постигната ли беше тази цел?
Ukraine's Zelenskiy met European leaders Thursday on the sidelines of an emergency defense summit in Brussels.
— Bloomberg (@business) March 6, 2025
EU leaders are racing to build a new defense architecture after President Trump watered down America's security commitment to Europe https://t.co/asiFwHShWa pic.twitter.com/esg53pAK8g
„Унгария е сама“
Срещата в Брюксел премина без съществени изненади. Очаквано, лидерите на почти всички страни-членки изразиха своята подкрепа за Украйна. Изключение направи само унгарският премиер Виктор Орбан, известен с постоянните си критики по адрес на ЕС и добрите си отношения с руския президент Владимир Путин. Той отказа да подпише заключителната декларация, но това не попречи на останалите държавни ръководители да го направят.
„Двадесет и шест държави вярват, че пътят към мира е чрез укрепване на капацитета на Украйна – Унгария е сама“, заяви след края на срещата председателят на Европейския съвет Антониу Коща. Лидерите на ЕС също така подчертаха, че няма как да има преговори за прекратяването на войната и сигурността на Стария континент без участието на Киев и Брюксел – ясен сигнал към администрацията на Тръмп, представители на която се срещнаха преди по-малко от месец с делегация на Кремъл в Саудитска Арабия.
Докато американският президент планира да ограничи защитната роля на САЩ в Европа, ЕС бърза да мобилизира стотици милиарди евро за отбрана и изграждането на нова архитектура за сигурност, особено по отношение на заплахите, идващи от Русия. Нежеланието на Унгария да подкрепи плановете на останалите 26 държави от блока, обаче, може да се превърне в сериозен проблем. Напълно възможно е Орбан да наложи вето на голяма част от амбициозните мерки, които ЕС се опитва да прокара. Лидерите на общността трябва да действат внимателно, тъй като се нуждаят от подкрепата на унгарския премиер – включително за подновяването на санкциите, наложени на Русия. След края на срещата в Брюксел, Орбан заяви, че ЕС не може да си позволи да финансира военните усилия на Киев, особено след като американската финансова помощ вече не е сигурна. Той също така допълни, че възнамерява да организира референдум в Унгария относно евентуалното присъединяване на Украйна към Европейския съюз. Експертите определят думите му като ясен сигнал, че Орбан няма никакво намерение да промени позицията си и да подкрепи останалите европейски лидери.
Prime Minister Viktor Orban says he plans to hold a domestic survey of public opinion as part of moves to deliberately slow Ukraine’s EU accession https://t.co/7g1tgVx3OA
— Bloomberg (@business) March 7, 2025
Европа на различни скорости
За никого не е тайна, че предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, са повече от сериозни. „Това е преломен момент“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, допълвайки: „Европа е изправена пред ясна и настояща опасност и следователно трябва да може да се защитава“. САЩ вече не представляват партньор, на който Европейският съюз може да разчита, поради което общността е длъжна да изработи общ план за действие.
„ЕС трябва да приключи възможно най-скоро процеса по изграждането на своята „стратегическа автономност“, включвайки в него не само страните-членки, но и някои държави от НАТО – като Канада, например. Най-големият проблем е, че не всички ще бъдат способни да го направят“, заяви за Vesti.bg Стивън Лейми, който е професор по международни отношения от университета в Южна Калифорния.
„Част от европейските страни, по една или друга причина, не могат да си позволят да се включат пълноценно във въпросния процес, докато други – визирам основно Унгария, няма да се противопоставят по никакъв начин на политиката на Тръмп и ще се стараят да запазят добрите си отношения с Русия. Именно затова смятам, че колективната сигурност е път, по който отделните държави ще се движат с различна скорост“, допълва той.
Сходно е мнението и на много други експерти. Според тях, страните от ЕС далеч не са единодушни за конкретните стъпки, които трябва да се направят, за да се гарантира суверенитета и стабилността както на Украйна, така и на цяла Европа – особено по въпроса за евентуалното разполагане на мироопазващи сили, което би могло да се случи след сключването на мирно споразумение между Киев и Москва.
„Колективната сигурност е абсолютен приоритет за страни като Франция, Германия, Полша, както и Прибалтийските републики. За тях, проблемите, пред които е изправен ЕС в момента, представляват екзистенциална криза. Тук бих искал да допълня, че всичко това, което се случва в момента, ще доведе до задълбочаване на партньорството между Европейския съюз и Великобритания – нещо, което е от полза и за Брюксел, и за Лондон“, смята проф. Лейми.
Vladimir Putin has for years unsuccessfully tried to oust Ukrainian President Zelenskyy.
— NBC News (@NBCNews) March 6, 2025
Now, those efforts are being entertained by senior officials in Ukraine’s single most important backer, the United States. https://t.co/79toUyIuiU
Амбициите на Путин
Въпреки катастрофалното посещение на украинския президент Володимир Зеленски във Вашингтон, състояло се преди малко повече от седмица, надеждата за постигане на мирно споразумение между Киев и Москва е все още жива. Делегации на САЩ и Украйна ще разговарят следващата седмица в Рияд, като Зеленски няма да участва в срещата.
На фона на обтегнатите му отношения с Тръмп, както и противоречивите изказвания на американския държавен глава (той нарече Зеленски „диктатор“ и намекна, че Киев е отговорен за продължаващия конфликт), все по-често се чува призива да не се забравя един очевиден факт – причината за избухването на войната в Украйна е нахлуването на Русия. Освен това, евентуално прекратяване на огъня несъмнено би било огромна стъпка напред, но няма да доведе до трайно решение на всички проблеми в отношенията между Киев и Москва, които съществуват от десетилетия.
А какви са дългосрочните цели на Путин? Според редица анализатори, ако офанзивата в Украйна завърши с превземането на обширни територии, държавният глава може да насочи погледа си към други държави. Те допълват, че сред основните му приоритети е и разделянето на САЩ от Европа, което не само ще отслаби западните съюзници, но и ще затвърди позицията на Русия като една от водещите глобални сили.
Според Путин, съдбата на Украйна е по-важна за Кремъл, отколкото за Брюксел и Вашингтон и по тази причина Западът в някакъв момент несъмнено ще отстъпи. Това, обаче, не е така. От начина, по който приключи конфликтът, зависи стабилността на целия Европейски съюз. Не бива да се забравя, че всяка промяна на държавни граници, постигната в резултат на въоръжен сблъсък, е предизвикателство за глобалната сигурност и международното право.
Още от автора:
Руско влияние или конспирация: Задълбочава ли се проблемът с проявите на антисемитизъм в България
Една трета от работните места ще изчезнат до края на десетилетието
