Опитва ли се Путин да върне Русия в Средновековието

Н а 1 септември, когато в Русия ще започне новата учебна година, стотици хиляди деца ще получат учебник, наречен „Моето семейство“. Той беше официално представен преди около месец, а един от авторите му е Нина Останина, която е председател на Комитета за защита на семейството към Държавната дума. По думите ѝ, основната цел на въпросния учебник е да популяризира „традиционните морални ценности“, което на свой ред би подобрило „демографската ситуация в страната“. Един от източниците, използвани за написването на „Моето семейство“, е крайно любопитен – сборник с правила за „поддържането на патриархалния ред“, носещ името „Домострой“. Той е написан през XVI в. от монаха Силвестър, живял по време на управлението на Иван Грозни. Никак не е изненадващо, че голяма част от книгата звучи, меко казано, архаично. В нея, например, се посочва, че е напълно нормално бащата да използва сила, за да принуди останалите членове на домакинството да се съобразяват с православните догми.

„Мъжете трябва да учат жените си с любов и образцови наставления“, се казва в „Домострой“.

„Съпругите трябва да подреждат дома старателно и да се подчиняват на съпрузите си по всички въпроси…те трябва да изпълняват всичко, което съпрузите им наредят“, гласи друг откъс от книгата.

Според редица експерти, използването на въпросната книга като източник на информация при съставянето на учебник е пряко свързано с декриминализирането на домашното насилие в Русия. Очевиден пример в това отношение е приет през 2017 г. закон, според който „нанасянето на лека телесна повреда на близки лица“ не трябва да се счита за престъпление. Според професора по културология Дина Капаева, всичко това е част от стратегията на Кремъл, която тя нарича „политически неомедиевализъм“. По думите ѝ, президентът Владимир Путин и неговото обкръжение използват Средновековието не просто като обяснение за имперските си амбиции, но и като своеобразен модел, по който да бъде изградено бъдещето на Русия.

Putin calls for a project to promote 'traditional Russian values' overseas https://t.co/biSjHaD3yL
— The Associated Press (@AP) August 6, 2024

Наследството на Иван Грозни

През февруари, около месец преди представянето на учебника „Моето семейство“, във Вологодска област беше основана неправителствената организация „Опричнина“. Подкрепена от местните власти, нейните цели са да „развива морала на младежта“ и да „предпазва руската идентичност“. Името ѝ е пряко свързано с управлението на Иван Грозни и един от най-мрачните периоди в историята на Русия. През февруари 1565 г. той обявява серия от мерки за борба със своите противници и увеличаване на приходите в хазната. Царят определя приблизително една трета от територията на страната за опричнина. Тя е под негов пряк контрол, а аристокрацията остава изолирана. Въпросните райони са управлявани от опричници, които облагат местните жители с високи данъци и потъпкват жестоко всеки опит за съпротива. В резултат, обширни региони са опустошени, а стотици хиляди хора са брутално избити или прогонени от домовете си. Опричнината е премахната през 1573 г., като Иван Грозни впоследствие екзекутира някои видни опричници и дори твърди, че тя никога не е съществувала.

Каква оценка дават историците на неговото управление? Той е основател на Руското царството, успява да завладее Поволжието, полага основите на редица държавни институции, просъществували до XVIII в., реформира съдебната система, създава редовна армия и установява търговски връзки с Европа. Неговите постижения, обаче, са засенчени от жестокостта и ексцентричното му поведение. Той убива най-големия си син, погребва жива една от съпругите си, тъй като му се сторило, че погледнала кокетно друг мъж, а освен това се самообожествява. По тази причина, повечето експерти смятат Иван Грозни за жесток тиранин. През последните две десетилетия, обаче, Кремъл полага значителни усилия, за да промени тази представа. Властите в Москва го описват като мъдър и справедлив владетел, както и отдаден християнин. Освен това, по нареждане на Путин, през последните години в Русия бяха издигнати няколко паметника на Иван Грозни. „По мои оценки, в периода 2009 – 2022 г. по телевизионните канали в страната са излъчени общо 12 филма и сериала, посветени на жестокия цар“, допълва проф. Капаева пред сайта The Conversation. Тя подчертава, че освен Путин, още един руски държавен ръководител не криел симпатиите си към Иван Грозни – Йосиф Сталин.

В интерес на истината, реабилитацията на царя започва още през 1994 г., когато е публикувана книгата „Самодържавие на духа“. Неин автор е Иван Сничов, който по това време е митрополит на Санкт Петербург. Именно той поставя основите на движение, известно като „Царебожие“, призоваващо за превръщането на Русия в авторитарна монархия и канонизирането на всички руски царе. Тезата, че държавната власт е „сакрална“, беше повторена съвсем наскоро – на 18 април тази година, в статия, написана от Александър Харичев, който е част от администрацията на Путин и оглавява отдел „Мониторинг и анализ на обществените процеси“. „Според мнозина, този текст представлява нещо като наръчник за създаването на т. нар. путинизъм“, смята проф. Капаева.

Putin casts his net over Stalin’s exonerated victims https://t.co/Q4BwfdIFyX | opinion
— Financial Times (@FT) September 23, 2024

„Един от най-доверените съветници на Путин“

За „Царебожие“, канонизацията на Иван Грозни е основен приоритет – нещо, за което призовават редица руски свещеници и политици. Самият Путин на свой ред не крие, че в много отношения е възхитен от начина, по който царят е управлявал Русия. Показателни са думите на министъра на външните работи Сергей Лавров, който преди време посочи Иван Грозни за „един от най-доверените съветници“ на президента. Тук трябва да се отбележи, че Сталин използва жестокия диктатор, за да оправдае репресиите, извършени от самия него. В резултат, редица историци слагат опричнината и сталинизма под общ знаменател. Това пък е пряко свързано с начина, по който Путин се опитва да го реабилитира, акцентирайки върху ролята му за победата над нацистка Германия по време на Втората световна война. Посланието на Кремъл е очевидно – докато Сталин се сражава срещу Адолф Хитлер и го побеждава, то Путин днес върви по стъпките му и се опитва да „денацифицира“ Украйна.

„Всичко това стои в основата на милитаризацията на руското общество и е важна част от пропагандните усилия за оправдаване на продължаващата война“, отбелязва проф. Капаева. По думите ѝ, съществуват много прилики между неомедиевализма на президента и идеологията на крайната десница, според която Русия трябва да се завърне към своите средновековни корени, към традициите, съществували преди реформите, предприети от Петър Велики в началото на XVIII в.

„През последните 15 години телевизионните зрители са имали възможността да гледат всеки месец средно по два филма, възхваляващи Средновековието. Създаването им е финансирано с държавни пари. Тези интерпретации на руската история позволяват на Путин да нормализира използването на насилие както в страната, така и в чужбина, а освен това оправдава начина, по който държавният глава репресира опозицията. Основната цел на политическия неомедиевализъм е да легитимира огромните социални и икономически неравенства в постсъветското общество като част от националното наследство на Русия“, обобщава тя.

Още от автора:

Как Кашмир се оказа „ябълката на раздора“ между Индия и Пакистан

Светът според Доналд Тръмп

Войната на Виктор Орбан срещу ЛГБТ+ общността

По пътя на дипломацията – ще помогне ли Саудитска Арабия за постигането на мир в Украйна

След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна

Бизнес, дипломация и заплахи – какво ще се случи с Гренландия

Политиците, които обявиха война на науката

Ердоган срещу Имамоглу – сблъсъкът за бъдещето на Турция

Задава ли се краят на ерата Орбан

Република Сръбска – бурето с барут, което може да избухне съвсем скоро

Непостижима цел ли е мирът в Украйна