Непостижима цел ли е мирът в Украйна|Vesti.bg

П овече от три години изминаха от началото на войната в Украйна, но постигането на мир между Москва и Киев продължава да е далечен мираж. Със завръщането си в Белия дом, американският президент Доналд Тръмп се ангажира, че ще превърне прекратяването на конфликта в един от своите основни приоритети. Преди дни Украйна се съгласи на 30-дневно примирие, а руският държавен глава Владимир Путин също подкрепи предложението, но само ако то доведе до траен мир и отстрани първоначалните причини за войната. На среща с генералният секретар на НАТО Марк Рюте в Белия дом, Тръмп отбеляза, че преговорите продължават и определи изказването на Путин като „многообещаващо, но непълно“. Експертите на свой ред коментират, че Кремъл не бърза да сключи примирие, тъй като в момента руската армия е в настъпление и постигна важна победа в Курск. В други райони, обаче, украинските войници са преминали в контраофанзива – като в Северск, например. Ситуацията е изключително динамична и въпреки умерените надежди, че краят на конфликта наближава, постигането на консенсус между Москва и Киев по редица важни въпроси все още изглежда почти невъзможно.

President Vladimir Putin said that Russia supported a US proposal for a ceasefire in Ukraine in principle, but that any truce would have to address the root causes of the conflict and that many crucial details needed to be sorted out https://t.co/pEY5p9FR4H pic.twitter.com/t5H9nIyfZC
— Reuters (@Reuters) March 13, 2025

Съдбата на окупираните от Русия територии

Евентуалното сключване на 30-дневно примирие със сигурност би представлявало стъпка в правилната посока, но постигането на траен мир между Москва и Киев е далеч по-сложна задача. Обект на много противоречия е бъдещето на териториите, окупирани от Русия, които към настоящия момент представляват близо една пета от площта на Украйна. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио вече предупреди, че Киев ще трябва да направи отстъпки, за да може да бъде намерен изход от кризата. „Руснаците не могат да завладеят цяла Украйна и очевидно ще бъде много трудно, във всеки разумен период от време, те да бъдат принудени да се върнат там, където бяха през 2014 г.“, отбеляза дипломатът.

В същото време, позицията на украинския президент Володимир Зеленски остава непроменена. „Ние няма да признаем териториите, окупирани от Русия…няма да забравим какво се случи“, подчерта държавният глава. Путин обяви областите Херсон, Запорожие, Донецк и Луганск за руски през 2022 г., след като там бяха проведени референдуми, обявени за незаконни от международната общност. Това се случи осем години след анексирането на Кримския полуостров. Киев на свой ред продължава да смята тези територии за свои и настоява да си върне контрола върху тях. „Всички войни приключват с постигането на някакъв компромис. Проблемът в случая с продължаващия конфликт е, че нито Путин, нито Зеленски изглеждат готови да направят каквито и да било отстъпки. Изисква се голям кураж да се сражаваш, но постигането на мир е не по-малка проява на смелост“, заяви за Vesti.bg Никълъс Къл, който е професор по журналистика от университета в Южна Калифорния и автор на редица изследвания, посветени на отношенията между САЩ и Русия.

#Ukraine worried about #Russia’s maximalist demands as Trump open to direct talks with Putin: "#Ukraine made it clear that it will not recognise #Russia's rights over our territory,” a Ukrainian official told reporters. https://t.co/WjvI0XXJzl pic.twitter.com/NfvXFhjnh5
— Euractiv (@Euractiv) March 13, 2025

Гаранции за сигурността на Украйна

Много важен е и друг въпрос – ще стане ли Украйна част от НАТО? Към момента този сценарий изглежда невъзможен, като самият Зеленски осъзнава, че администрацията на Тръмп не би одобрила присъединяването на страната към Алианса. Що се отнася до позицията на Кремъл, тя е пределно ясна – подобен ход е недопустим, тъй като би представлявал непосредствена заплаха за сигурността на Русия. Някои експерти допускат, че Киев все пак може да стане кандидат за членство в НАТО, но преговорният процес ще се забави с поне едно десетилетие. Самият Путин настоява за пълен неутралитет на Украйна, макар че признава „суверенното ѝ право да се присъедини към ЕС“. Редица европейски дипломати на свой ред смятат, че основната цел на руския президент е да „дърпа конците“ в страната, заменяйки Зеленски и властите в Киев с режим, който да е напълно зависим от Кремъл (по подобие на Беларус).

Никак не е изненадващо, че Украйна настоява да получи дългосрочни гаранции за своята сигурност. Великобритания, Франция и още няколко европейски държави вече изразиха готовност да разположат мироопазващи сили на нейна територия, докато Тръмп даде да се разбере, че няма никакво намерение да поема подобен ангажимент. Русия, обаче, на няколко пъти подчерта, че от нейна гледна точка разполагането на войски на НАТО в Украйна е абсолютно недопустимо. „Постигането на траен мир изисква както компромиси, така и даването на гаранции за сигурност. Украйна трябва да получи достатъчно убедителни уверения, че няма да бъде нападната отново от Русия. Смятам, че това е възможен сценарий, но за осъществяването му е необходимо да бъдат положени големи усилия. От ключово значение ще бъде ролята на ЕС. Общността е длъжна да поеме инициативата и да се превърне в гарант на мира, като в същото време се дистанцира от САЩ. Тази задача несъмнено е трудна, но не и невъзможна“, смята проф. Къл.

Ukraine war latest: Zelensky says ‘manipulative’ Putin wants to reject ceasefire but is afraid to tell Trumphttps://t.co/GMMMSpvdXf
— The Independent (@Independent) March 14, 2025

Мандатът на Зеленски

Путин многократно нарече Зеленски „нелегитимен“ президент с изтекъл мандат, който няма правото да сключи мирен договор с Кремъл. Шокиращо, Тръмп застана на сходна позиция преди по-малко от месец, когато определи държавния глава за „диктатор“. Причината за тези изказвания е фактът, че преди близо година в Украйна трябваше да се проведат президентски избори. Те, обаче, бяха отменени заради продължаващата война. Самият Зеленски отбеляза, че такъв вот ще се състои след прекратяването на конфликта, тъй като провеждането му в настоящата ситуация е повече от сложна задача и би довело до допълнително дестабилизиране на Украйна. Освен това, твърденията, че позицията на държавния глава е продиктувана от желанието му да запази поста си, а повечето жители на страната са недоволни от неговото управление, не отговарят на истината. Според социологическо проучване, проведено миналия месец, Зеленски се радва на подкрепа от около 67%. Експертите допълват, че след началото на руската инвазия, рейтингът му не е падал под 50%.

Друго изследване, резултатите от което бяха разпространени в края на миналата година, показа, че 52% от украинците искат войната да приключи възможно най-скоро. В същото време, те са категорично против по-голямата част от исканията на Кремъл – включително за демилитаризирането на страната. Русия настоява армията на Украйна да бъде редуцирана до 50 000 души, а на територията ѝ да не бъдат разполагани ракети с голям обсег на действие. За властите в Киев и техните западни партньори, това е недопустимо. Според тях, истинската цел на Москва е да отслаби Украйна, за да може да я превземе с лекота на по-късен етап. Повечето анализатори са единодушни, че амбициите на Путин представляват заплаха за сигурността на целия ЕС, поради което общността трябва да продължи да оказва подкрепа на Киев.

Още от автора: