П реди броени дни в Белия дом се състоя дългоочакваната среща между президента на Украйна Володимир Зеленски и американския му колега Доналд Тръмп. Редица експерти прогнозираха, че въпросното събитие ще се превърне във важна стъпка към прекратяването на войната в европейската страна. Вместо това, обаче, разговорът между двамата държавни ръководители прерасна в безпрецедентен сблъсък. Случилото се предизвика всевъзможни коментари. Според някои, поведението на Тръмп и вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс е недопустимо, като двамата са обърнали гръб не само на Украйна, но и на западните си партньори, заставайки на страната на Русия. Други обвиняват Зеленски за разгорещения спор, допълвайки, че американският президент се опитва не само да постигне мирно споразумение между Москва и Киев, но и да защити стратегическите интереси на страната си. Междувременно, почти всички европейски лидери изразиха категоричната си подкрепа за Украйна.
В четвъртък предстои среща на върха на Европейския съюз, а председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен вече обяви план за превъоръжаване на Европа на обща стойност 800 млрд. евро. Напълно очаквано, острата размяна на реплики между Тръмп и Зеленски стана обект на разпалени дебати и в САЩ. Как могат да бъдат обобщени реакциите в страната? И какво предстои да се случи с отношенията между Вашингтон и Брюксел? По темата разговаряхме с проф. Христофор Караджов, който е преподавател по журналистика в Калифорнийския университет. Ето какво заяви той за Vesti.bg:
Ukrainian President Volodymyr Zelenskyy said in a statement posted on social media he and Ukraine are still committed to working with President Donald Trump and “it is time to make things right.” https://t.co/SYXzVMstPZ https://t.co/SYXzVMstPZ
— Forbes (@Forbes) March 4, 2025
Проф. Караджов, състоялата се в петък среща между Тръмп и Зеленски, както и последвалите действия на американския президент, станаха обект на много коментари. Каква е атмосферата в САЩ?
С една дума: кошмарна. Привържениците на Тръмп не спират да търсят начини как да рационализират случилото се. Най-често повтаряната опорна точка е, че Зеленски бил „неблагодарен“, „арогантен“, „неуважителен“ и не „оценил“ ситуацията, защо бил без преводач (в интерес на истината, това е валидна критика, но тя не обяснява двойната агресия, упражнена върху лидера на държава във война от страна на президента и вицепрезидента на САЩ). Но дори някои републиканци – не сред политиците, за жалост – се изказват критично за американския държавен глава. Противниците на Тръмп са потресени, разбира се, като конфронтацията между двата лагера е по-остра от всякога. Украйна беше важна, но не водеща тема в Съединените щати през последните три години. Сега, тя вече е номер едно в разделението на нацията. Всичко това се случи, защото действията на администрацията на Тръмп от 20 януари насам много бързо вдигнаха градуса на напрежението и изостриха вече съществуващия антагонизъм.
Съгласни ли са американците с подхода на Тръмп към войната в Украйна?
Пак, зависи кого питате. Привържениците му – или поне по-голямата част от тях, са убедени, че президентът прави всичко правилно, че Украйна е корумпирана дупка, в която потъват парите на данъкоплатците, че Русия така и така печели там и т.н. Казано по друг начин – те споделят всички основни точки на руската пропаганда. Почти едно към едно с това, което ще чуете и в България по въпроса, между другото. Опонентите на Тръмп на свой ред изтъкват очевидния факт, че позицията му по отношение на Украйна е твърде сходна с тази на Кремъл. Повечето американци смятат Русия за враг или най-малкото за държава, на която не може да се има доверие и затова ми се струва, че по този въпрос Тръмп ще остане с подкрепата само на твърдото си ядро. Нямам търпение да видя някакви социологически изследвания по въпроса, но засега съдя единствено по косвени признаци.
Donald Trump’s attack on President Zelensky throws the Atlantic Alliance into jeopardy https://t.co/8AlB7rRrin
— The Independent (@Independent) March 4, 2025
Демократическата партия не спира да критикува Тръмп, но дали републиканците са единни в подкрепата си за президента?
Републиканците са напълно подвластни на Тръмп и не смеят да изразят различно мнение. В администрацията му хората бяха подбирани най-вече по лоялност, така че там изненади няма. Сред конгресмените и една трета от сенаторите (това е пропорцията, която се обновява на две години) пък властва страхът да не бъдат предизвикани на първичните избори през 2026 г. от някой опонент, финансиран от дълбоките джобове на Илон Мъск, да речем. Това беше стратегията на т.нар. чаено парти преди десетилетие и половина – без подкрепата на Мъск тогава – и така постепенно Републиканската партия ставаше все по-консервативна, изгубвайки умерените, центристки гласове, склонни на компромиси с другата страна.
Според вас, в каква посока ще поемат отношенията между САЩ и ЕС?
Честно казано, не мога да прогнозирам, след всички тези обрати, някои от които бяха напълно изненадващи, ако не с посоката си, то поне с бързината на развитието си. Да не забравяме, че Тръмп обяви и потенциалното въвеждане на мита върху стоки от Европейския съюз, което неминуемо ще доведе до отговор и начало на търговска война между най-големите търговски партньори в света. Това ще вдигне цените за всички, ще намали стокооборота, и много вероятно ще хвърли света в икономическа рецесия.
А основателни ли са опасенията, че съществуването на НАТО е застрашено?
Никога не е било по-застрашено, да. Казвам го със съжаление, защото тази организация е единствената реална сила, способна да се противопостави на Русия в Европа. Без НАТО и без изградени някакви други защитни механизми на Европейския съюз, както Европа, така и България стават много по-уязвими. Като цяло мога да кажа, че откакто се помня и светът, и САЩ, и Европа никога не са били в по-нестабилно състояние. Дори 1989 г. премина доста гладко като промяна, най-вече защото в Белия дом и в европейските столици имаше възрастни, отговорни хора. Сега не съм сигурен, че има такива в Белия дом.
Още от автора:
Кой ще спечели войната в Украйна
Климатичната криза, която заплашва бъдещето на човечеството
Изборите в Германия и неясното бъдеще на Европа
Държавите, които поеха доброволно по пътя на диктатурата
Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна
Секретните военни бази в САЩ, за които повечето хора дори и не са чували
Един век по-късно – събитията, които промениха света
Успехи и провали – какво е наследството на Байдън
„Последният диктатор в Европа“ отива на избори
Задава ли се разрив в отношенията между САЩ и Германия
Непостижима цел ли е присъединяването на Турция към ЕС
Неизбежната промяна в отношенията между САЩ и Куба
Най-сериозните икономически проблеми, пред които Тръмп ще се изправи
Операция „Вълшебният свирач“ - как Великобритания евакуира 800 000 деца за три дни
Сирия без Асад – какъв ще бъде следващият ход на Русия
Прословутите събития, които никога не са се случвали
Политически сътресения – прави ли Румъния опасен завой надясно
Мирът като непостижима цел – има ли изход от кризата в Близкия изток
Готов ли е светът за завръщането на Тръмп
Изборите в САЩ и ефектът им върху войната в Украйна
Дебатът, който не се състоя – защо Тръмп отказва да се изправи срещу Харис
Скандалните тайни на технологичните гиганти, които възмутиха света
Една година по-късно – задълбочаващата се криза в Близкия изток
Сблъсъкът на вицепрезидентите – Джей Ди Ванс срещу Тим Уолц
Екстремното време, което заплашва Европа
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
