Прочелник, подбрадник, кюстек - с какво са се гиздили българите в миналото

З а дамите (и господата също), които прекаляват с бижутата и аксесоарите към облеклото си, често използваме израза „Накичил/а се като коледна елха“. Дали е израз на индивидуален стил или проява на лош вкус, киченето оказва, се, е закодирано в нашето ДНК.

Българският етнос се отличавал от другите балкански народи с използването на много и различни украшения по цялото тяло. Съществуват много доказателства, че на местата, където са живели големи групи български общности, накитите са били в големи количества.

Украшения и амулети срещу зли сили

В миналото българските възрожденски накити не просто завършвали празничния вид на българската носия, но били заредени със символи от народните вярвания, носили скрита символика и притежавали магическа сила. В ранните години на Средновековието и след това по време на Възраждането, накитите се използвали като магически амулети срещу зли очи и уроки. Върху бижутата от едно време се срещат орнаменти като орел, светци, флорални елементи, геометрични фигури, цветя и др.

Доста по-късно започват да се използват и възприемат като украса, която придавала завършеност на празничния костюм и била ясен белег за социален и семеен статус. Така богатите се кичили с нанизи от злато и сребро, а бедните си позволявали скромни украшения от бронз и мъниста.

“В традиционната култура още от раждането се обръща внимание на детската шапчица”, споделя гл. ас. Андрей Тонев от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН). Майката я ушивала от тънък памучен или копринен плат в бяло или розово и я украсявала със сини мъниста, кордели, кръстчета или монетки, за да пазят бебето от уроки до 40-ия им ден.

От всички традиционно български гиздила, женските са най-многобройни и разнообразни. В ежедневието жените носили дребни накити като обеци. Тяхната висока стойност също била причина те да се пазят в сандъците и да се показват само на важни поводи. “Накитите на една жена са били колкото два чифта волове”, казва Тонев, затова те са се носили предимно на празници.

Сокаят няма аналог на Балканите

„От етнографска гледна точка най-интересни са женските накити, тъй като са най-многобройни и разнообразни“, отбелязва Андрей Тонев. Българката е обичала да се кичи, а тази показност демонстрирала благосъстояние на семейството и неговия висок социален статус. Жените слагали по няколко гривни от сребро и позлата и на двете ръце и пришивали пендари по дрехите си от главата до петите.

По българските земи са установени около 37 вида забраждания, а от тях най-силно се отличава женският сокай. “Сокаят е един уникален и специфичен накит, който няма аналог на Балканите”, споделя етнологът. Това сложно забраждане се среща до към края на 19 век и е характерно за Северна България. Представлява торбовидна шапка за прибиране на косата с много нанизи от монети, върху който могат да се нареждат и други дребни накити.

На главата си българката слагала и тепелък - кръгла леко издута сребърна пластина, която е орнаментирана и се пришива под забрадката. Думата произхожда от турската дума tepe - връх. Кованата метална плочка не се виждала под забрадката и имала по-скоро символичната функция да закриля жената от зли сили.

Българската жена често се е киприла с косичник и прочелник. Сребърните парички в косичника пазили от зли очи и се нанизвали на вълнени шнурове или ленти с различна дължина. Има къси косичници, но на повечето се нанизвали монети колкото е ръстът на жената.

Прочелникът е украшение от източен произход и се поставял като диадема на челото. Той е бил част от одеждите за празненства и обредни обичаи. „Има обикновени прочелници с висулки от ковани пластинки от сребро, а по-късно и ляти прочелници от бронз. Орнаментирани са със симетрично разположени изображения на птици и според вярванията имало скъпоценни камъни, замествани често със стъклена паста“, обяснява ученият от ИЕФЕМ.

На главите си момите носили също тежки игли за коса от медна тел или сребро с прикрепени големи топковидни форми и гранули, които завършвали с разперен орел. Българските майстори изработват също фиби и фуркети, които навлизат от Западна Европа в годините след Освобождението.

Жените носили както малки обеци, така и големи наушници. Пробиването на ушите се случвало в ранна детска възраст като на ухото се оставял конец с восък, който да пази дупката от зарастване до поставянето на обеците. Наушниците също били пищни бижута, които за разлика от обеците не се закачвали на ухото, а се прикрепвали с шнур и куки през забрадката и увисвали от двете страни на ушите.

Както вече стана ясно, българката се е кичила с голямо количество монети - от малки до големи български, а след Освобождението и турски монети, които вече не са имали парична стойност. Като дар на сватбата си булката получавала от майка си нагръдник, който да прикрие гърдите ѝ. “Нагръдник са си позволявали само богати жени”, уточнява Тонев. Той се изработвал от плат, към който също се пришивало голямо количество монети. Теглото на щедро украсения нагръдник стигало до 2-3 кг. След празника тежкото бижу се прибирало за следващите булки в семейството.

Пафтите са сред най-разпознаваемите дамски украшения. Привидната им роля на колан за пристягане на полите, е всъщност да предпази бременната жена и бебето от злини. Традиционно ги носят само омъжени жени, след като ги получат като дар при годежа или сватбата си. Пафтите са срещат най-често с флорални елементи, геометрични фигури или дори религиозни мотиви, отново с магична символика. Първоначално се коват от сребърни пластини, по-късно се изработват от лят бронз. Рядкосрещани пафти са кръстачките, характерни за района на Кюстендил. Малките момичета в заможни семейства носили умалени пафти и дамски накити с опростени орнаменти.

Носенето на обеца от мъж носи магическо значение

В сравнение с жените, мъжките накити са по-малобройни. Позабравено мъжко украшения е силяхът, който се е носил още през Средновековието и представлявал кожен пояс с прегради за поставяне на нож, пищови, тютюн, и др. Освен практичната си функция, тези колани били украсявани с бронзови или железни елементи с естетическа роля.

Кюстекът бил символ на заможност и се носил предимно от мъже. Няколко оплетени сребърни верижки се свързвали в двата края с декоративни орнаменти и се закачвали отпред на сюртука (дълга мъжка дреха) като преди това изтривали украшението с хлебна сода, за да блести. По-късно с навлизането на модата за носене на часовник, мъжете го поставяли отпред в отвора на кюстека си или го закачвали на кука в единия му край.

„Пръстените са универсални накити за мъже и жени“, казва експертът, като характерни за мъжете били пръстените с печат. Като глава на семейството, мъжът се е занимавал със занаятчийска дейност и с пръстена е подпечатвал важни документи.

Мъжете са носили по една обеца, а почти всеки мъж носил кръст. Обеца се слагала по изключение на момче в семейство, в което децата умирали малки. „Носенето на обеца от мъж носи магическо значение, защото съществува народно вярване, че момчето с обеца непременно ще оцелее“, обяснява Тонев.

Както и сега, Бъдни вечер и Коледа били семейни празници и празничното облекло е било задължително, въпреки че най-вероятно българите не са се гиздили много у дома. Тонев уточнява обаче, че със сигурност, хората са били празнично пременени и са носили накити, когато са ходили на църква.

Още от автора:

Мъртва булка или реалистичен манекен: Смразяващата история на La Pascualita

Как една зловеща детска игра стана религиозно движение

Като от филм: Влакът, който влезе в тунел и изчезна безследно

Бурният живот на „Червената херцогиня“ - черната овца на аристокрацията

Мистерията „Анастасия Романова“: Истината за руската принцеса

Мъжеубийци с отрязани гърди или свирепи прелъстителки: Истината за амазонките

Най-известните проклятия в историята: Загадъчна смърт и мистериозни изчезвания

Мечът на Кубрат и Орелът на Аспарух - къде се намират големите български съкровища?

Призрачният град на вечния огън: Ужасяващата съдба на Сентралия

Шишенци, Цонево, Мусачево: Най-зловещите български села

Зорница и Вечерница, Перун, Лада: Митове и легенди за божествата на славяните

Имай, Баран, Артиш... Познавате ли тези прабългарски божества?

Коя е Лилит - най-загадъчната личност в човешката история

Янус, Фебруум, Марс... Знаете ли божествените имена на месеците?

Дълбоко пазени тайни: Какво крие Черно море

Трепанация - най-древната черепна „операция“

Мистерията Царичина: Какво е операция „Слънчев лъч“

"Проклятието Грималди": Изгаряне на клада, отвличане и нещастна любов

Ама как така не искаш деца?! Та ти си егоист!

Три психологически трика за постигане на новогодишните цели

Колко е висока цената, която плащаме за „перфектната Коледа“

Най-страшните поверия и суеверия за Никулден

От пост до празничен пир: Как да избегнем грешките в храненето по Коледа