Задава ли се разрив в отношенията между САЩ и Германия|Vesti.bg

У бедителната победа, която Доналд Тръмп постигна на състоялите се през ноември миналата година президентски избори в САЩ, изненада мнозина. Социологическите проучвания сочеха, че разликата между него и кандидата на демократите Камала Харис е незначителна, като редица анализатори я считаха за фаворит за спечелването на вота. Обявяването на резултатите предизвика вълна от коментари по цял свят.

Особено любопитни бяха те в Германия. По-малко от ден, след като стана ясно, чe републиканецът се завръща в Белия дом, престижната медия „Дойче веле“ публикува статия, озаглавена „Изборната победа на Тръмп е кошмар за Германия“. Само няколко часа по-късно, канцлерът Олаф Шолц обяви разпадането на управляващата тройна коалиция, в съставя на която влизат социалдемократите, Зелените и Свободната демократична партия. Като основна причина беше посочена неспособността ѝ да стабилизира разклатената икономика на страната.

Самият Шолц спомена, че изборите в САЩ също са допринесли за този развой на събитията. В средата на декември, той загуби проведения вот на доверие в Бундестага. Така, след малко повече от месец в Германия ще се състоят предсрочни парламентарни избори. Един от най-често задаваните въпроси сега е дали се задава драстична промяна в отношенията между Берлин и Вашингтон?

Olaf Scholz’s safety-first approach could appeal to risk-averse voters.

Can Germany’s chancellor present himself as the rock in whatever storm Donald Trump unleashes? https://t.co/vf6Y5rDsL6 👇
— The Economist (@TheEconomist) January 10, 2025

„Предизвикателство за света“

За никого не е тайна, че Германия е един от най-близките и важни съюзници на САЩ. Завръщането на Тръмп в Белия дом, обаче, вероятно ще постави на сериозно изпитание отношенията между двете държави. Показателни са думите на бившия германски канцлер Ангела Меркел, която през ноември миналата година заяви, че победата на републиканеца е „предизвикателство за света, особено за мултилатерализма“. Това твърдение трудно може да бъде оспорено – визията на Тръмп „Америка на първо място“ се различава драстично от идеята, че държавите са по-силни, ако си помагат и работят заедно. Заплахите на републиканеца, че възнамерява да наложи „всеобхватни мита“ на стоките, идващи от ЕС, със сигурност са повод за сериозни притеснения в Берлин. В същото време, Тръмп може да прекрати отпускането на военна и финансова помощ за Украйна, което би засилило натиска върху икономиката на Германия (в момента, страната е третият най-голям донор на Киев след САЩ и ЕС).

Повечето анализатори са на мнение, че диалогът между Берлин и Вашингтон ще бъде затруднен от непредсказуемостта и крайните възгледи по редица теми на новоизбрания американски президент. В своята автобиография Меркел пише за първата си среща с Тръмп, състояла се през 2017 г. По думите ѝ, тя първоначално останала с впечатлението, че разговаря с „напълно нормален човек“. Съвсем скоро, обаче, разбрала, че той не е като останалите американски политици. Тръмп е убеден, че държавите са в постоянна конкуренция помежду си и успехът на една означава провал на друга, отбелязва Меркел. Подобни взаимоотношения с Белия дом са нещо, с което Берлин не е свикнал. В исторически план, след края на Втората световна война Западна Германия бързо се превръща в стратегически партньор на САЩ. Благодарение на финансовата подкрепа, отпускана от Вашингтон, икономиката на страната процъфтява, а след падането на Берлинската стена тогавашният американски президент Джордж Буш-старши убеждава Франция и Великобритания да загърбят притесненията си и да подкрепят обединението на Германия.

В интерес на истината, Берлин демонстрира нежелание да се намесва директно в международните кризи, избухнали след 1990 г. – от войната в Босна до анексирането на Крим от Русия. В тези конфликти, ролята на Германия беше по-скоро второстепенна и изцяло свързана с членството ѝ в НАТО, ЕС и ООН. Нахлуването на руската армия в Украйна през 2022 г. промени подхода на страната към подобни кризи и тя зае далеч по-активна позиция. Това беше приветствано от западните ѝ съюзници, включително САЩ. Едва през 2024 г. Берлин изпълни изискването на НАТО да отделя 2% от своя БВП за военни разходи. Една от причините за това безспорно е продължаващият конфликт в Украйна, но не бива да се забравя и категоричната позиция на Тръмп по този въпрос. По време на първия си мандат, той многократно призова всички страни от Алианса да спазват това правило и дори заплаши, че в противен случай може да се стигне до излизането на САЩ от НАТО.

With Elon Musk using X to troll officials and push conspiracy theories, Germany's government faces calls to quit the billionaire's social media platform.

Many organizations already have, as have several politicians.https://t.co/VdMQiuw4Tv
— DW News (@dwnews) January 12, 2025

Противоречивите изказвания на Мъск

През последните седмици обект на много коментари стана Илон Мъск и неговото решение открито да подкрепи крайнодясната формация „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Тя е обвинявана, че споделя екстремистки възгледи и поддържа връзки с неонацистки организации. Милиардерът предизвика смут с твърдението, че само тази партия може да спаси Германия, публикува статия в нейна подкрепа във вестник „Велт ам Зонтаг“, а на всичкото отгоре проведе разговор на живо в притежаваната от него социална мрежа Х с кандидата за канцлер на формацията Алис Вайдел. Всичко това се случи в навечерието на предсрочните парламентарни избори, като правителството в Берлин го обвини, че се опитва да се намеси в предстоящия вот. „Не хранете трола“, заяви пред списание „Щерн“ Олаф Шолц. Министърът на икономиката Роберт Хабек на свой ред предупреди милиардера да не се меси в германската политика. „Комбинацията от огромно богатство, контрол върху информацията и мрежите, използването на изкуствен интелект и желанието да се игнорират правилата представлява директна атака срещу нашата демокрация“, отбеляза той в интервю за „Шпигел“.

Според някои експерти, изказванията на Мъск могат да помогнат на АзГ да събере повече гласове на задаващите се избори. Социологическите изследвания показват, че засега не се забелязва нещо подобно, като около 20% от германците, имащи право на глас, подкрепят партията, което я превръща във втора политическа сила (според някои проучвания, дори се забелязва лек спад в нейния рейтинг). Милиардерът със сигурност може да окаже известно влияние върху мненията по различни теми на своите над 210 млн. последователи в Х, но е рано да се прогнозира дали позитивното му отношение към АзГ действително ще рефлектира върху предстоящия вот. Друг въпрос, на който все още не може да се даде категоричен отговор, е дали Мъск изразява собственото си мнение или това е и позицията на новите власти във Вашингтон, особено като се има предвид, че той е съветник от вътрешния кръг на администрацията на Тръмп и е начело на новосформираното Министерство на правителствената ефективност. На фона на всички противоречия, едно нещо изглежда безспорно – резултатите от предстоящите избори в Германия ще се окажат от решаващо значение за посоката, в която ще поемат отношенията между Вашингтон и Берлин.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase

Още от автора: