П рез май 2024 г. Испания, Ирландия и Норвегия се присъединиха към страните, признали Палестина за независима държава, с което общият им брой стана 144. В този дълъг списък има една осезаема липса – САЩ. Официално, Вашингтон подкрепя т. нар. решение за две държави още от 90-те години на миналия век, когато президент беше Бил Клинтън. Настоящият държавен глава Джо Байдън наскоро отбеляза, че позицията на Белия дом не се е променила. Въпреки това, САЩ нееднократно попречиха на Палестина да стане страна-членка на ООН, като до ден днешен тя е със статут на наблюдател. Това ѝ позволява да присъства на повечето международни срещи, но без да има право на глас. Каква всъщност е визията на Вашингтон за бъдещето на палестинската територия?
- Невъзможните преговори за мир
След създаването си през 1948 г., Израел почти незабавно е нападнат от своите арабски съседи Египет, Ирак, Йордания, Ливан и Сирия, които отказват да признаят съществуването на страната. В същото време, обаче, те не правят нищо за създаването на независима палестинска държава. Последвалите въоръжени конфликти водят до ескалация на напрежението, което не стихва и до ден днешен. Всеизвестен факт е, че през изминалите десетилетия САЩ предоставят съществена помощ на Израел – както финансова, така и военна. Освен това, Белият дом се опитва да посредничи за постигането на траен мир, което все повече изглежда като обречена на провал задача.
Gaza's death toll has now surpassed 40,000, says the Hamas-run health ministry. Israel's offensive in the strip has also seen 92,401 Palestinians injured, it added. More: https://t.co/buXhH6TWMs pic.twitter.com/3BFF051NKb
— DW News (@dwnews) August 15, 2024
„Настоящата война в Газа накара редица политици, както в Израел, така и в други страни, да заявят, че обсъждането на темата за създаване на палестинска държава би представлявало своеобразна награда за „Хамас“ и ужасяващото нападение, извършено от организацията и довело до избухването на конфликта. В даден момент войната ще приключи и проблемите, довели до нея, ще останат нерешени. Убеден съм, че израелската офанзива по никакъв начин не приближава района до така желания мир“, отбелязва Денис Джет, който е професор по международни отношения от университета в Пенсилвания. Той припомня, че евентуалното започване на преговори е свързано с разискването на редица изключително сложни въпроси – като правото на някои палестинци да се завърнат в земите, които са били принудени да напуснат през 1948 г., както и статутът на Йерусалим.
Що се отнася до САЩ, позицията им на пръв поглед изглежда пределно ясна – трябва да съществуват две държави. Президентът Доналд Тръмп отбеляза през 2018 г., че „харесва“ това решение и „то е възможно най-добрият ход“. Сходно е мнението и на неговите предшественици Барак Обама и Джордж Буш-младши. Въпреки това, САЩ не спират да спъват Палестина по пътя ѝ към пълноправно членство в ООН. За последен път това се случи през април 2024 г., когато Вашингтон наложи вето на резолюция, препоръчваща Общото събрание на световната организация да предостави такъв статут на палестинската територия. От останалите членове на Съвета за сигурност, 12 гласуваха „за“, а Великобритания и Швейцария се въздържаха.
Since Oct. 7, Israeli air strikes on Gaza have left more than 42 million tonnes of debris across the territory. The war rages on, but talks to rebuild are already underway https://t.co/1iRrWYwazN
— Bloomberg (@business) August 16, 2024
- „Обяснението е просто – вътрешна политика“
„Постигането на споразумение относно границите на бъдеща палестинска държава, както и по редица други въпроси, ще бъде изключително трудно. Несъмнено, ефективното посредничество е от съществено значение за постигането на мир. За съжаление, САЩ до голяма степен вече са неспособни да поемат тази роля заради своята непоследователна и на моменти хаотична политика“, смята проф. Джет. Преди няколко месеца говорител на Белия дом подчерта, че палестинската независимост не може да бъде постигната чрез „едностранно признаване“ и са необходими „преки преговори между двете страни“. С оглед на продължаващите военни действия и хуманитарната криза в Газа, едва ли има нужда от обяснение защо това едва ли ще се случи в обозримо бъдеще.
„Всъщност, има два проблема с позицията на Вашингтон. Първо, 144 държави-членки на ООН вече са признали независимостта на Палестина, което означава, че това няма как да бъде определено като „едностранно“. Не бива да забравяме, че именно ООН създаде Израел през 1948 г. Второ, в момента начело на страната стои най-радикалното и крайнодясно правителство в нейната история. Премиерът Бенямин Нетаняху неведнъж нагледно демонстрира, че е категорично против създаването на палестинска държава. Дори и да се съгласи да обсъди възможността за започването на подобен процес, коалицията, начело на която стои, ще се разпадне веднага и той ще бъде принуден да подаде оставката си“, отбелязва проф. Джет.
Palestinians in the West Bank believe Israeli settlers are taking advantage of the world's focus on the Gaza war to redouble their efforts to "colonize" the region. https://t.co/HIKZVm18Za
— NBC News (@NBCNews) August 17, 2024
С оглед на всичко това, защо САЩ не искат да позволят на Палестина да стане страна-членка на ООН, при положение, че подкрепят идеята за две държави? И защо Белият дом продължава до стои плътно зад настоящото израелско правителство, което никога няма да позволи да бъде осъществен подобен сценарий? „Обяснението е просто – вътрешна политика“, допълва експертът. Еврейската общност в САЩ от десетилетия подкрепя Демократическата партия, поради което интересите на Израел са от голямо значение за формацията. Въпреки това, опасявайки се, че подкрепата за тях може да намалее, властите в Тел Авив постепенно се обърнаха към евангелските християни, които са поддръжници на Републиканската партия. За тях, израелската кауза се превърна в нещо като религиозен въпрос, обяснява проф. Джет. В резултат, днес демократите и републиканците се „състезават“ по отношение на това кой е по-верен приятел на Израел.
Когато прокурорът на Международния наказателен съд (МНС) Карим Хан поиска издаването на заповеди за арест на Нетаняху, израелския министър на отбраната Йоав Галант и няколко високопоставени членове на „Хамас“, обвинявайки ги в престъпления срещу човечеството, американската Камара на представителите реагира изненадващо бързо. Тя прие законодателство, с което се предвижда налагане на санкции срещу МНС. Самото предложение беше на републиканците, които имат мнозинство в Камарата, но беше подкрепено и от 42-ма демократи. Не закъсня и реакцията на Джо Байдън, който нарече искането на МНС „възмутително“ и добави, че то на практика слага знак за равенство между Израел и „Хамас“. В разгара на надпреварата за Белия дом между Доналд Тръмп и Камала Харис, няма как да се очаква промяна в американската позиция по въпроса за Палестина. Всички погледи сега са насочени към предстоящите президентски избори, а анализаторите са единодушни – който и да спечели, намирането на изход от кризата в Близкия изток ще бъде сред основните предизвикателства пред следващия президент на САЩ.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
Марсианците, които нападнаха Еквадор
Изборите, които ще решат съдбата на ЕС
Разделената Европа – нападението срещу Роберт Фицо и задаващите се избори за ЕП
Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа
"Руският закон", който предизвика масови протести в Грузия
Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП
Дипломатическият ребус на Си Цзинпин
Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия
Имигрантите, които спасиха американската икономика
Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток
Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа
Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект
Кой се страхува от Доналд Тръмп?
Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин
Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп
„Супер вторник“: Ключов ден за изборите в САЩ
СПРИ!" />
