Неизбежната промяна в отношенията между САЩ и Куба

П о-малко от две седмици остават до встъпването в длъжност на следващия президент на САЩ Доналд Тръмп. Един от въпросите, които предизвикват най-голям интерес, е каква ще бъде неговата външна политика. Малко след като резултатите от състоялите се през ноември миналата година избори бяха оповестени и стана ясно, че републиканецът ще се завърне в Белия дом, той номинира сенатора от Флорида Марко Рубио за свой държавен секретар.

Роден в семейство на кубински емигранти, дипломатът призовава за по-сдържана външна политика и обвинява предишните американски президенти, че са въвлекли САЩ в безсмислени и скъпоструващи конфликти. По отношение на Украйна, Рубио призовава за незабавно започване на мирни преговори между Киев и Москва. Показателен е фактът, че той беше сред 15-те сенатори републиканци, които гласуваха против пакета военна помощ за Украйна на стойност 95 млрд. долара, приет от Конгреса през април миналата година. Рубио също така е остър критик на Иран и Китай и не крие своята неприязън към комунистическия режим в Куба. Това кара редица анализатори да смятат, че се задава рязко влошаване на отношенията между Вашингтон и Хавана. Основателни ли са подобни прогнози?

What does Trump’s foreign policy chief Marco Rubio stand for? https://t.co/bd2apYoRh5
— Financial Times (@FT) December 29, 2024

„Най-големият кошмар на Куба“

Рубио ще се превърне в първия латиноамериканец, заемащ поста държавен секретар на САЩ, но това не означава, че изпитва каквито и да е симпатии към властите в Хавана, отбелязват американските медии. Точно обратното – той непрекъснато ги критикува, а някои дори го определят като „най-големия кошмар на Куба“. Неговите родители напуснали островната държава през 50-те години на миналия век, преди на власт да дойде Фидел Кастро.

Като сенатор, Рубио категорично подкрепя както търговското ембарго, наложено на Куба от САЩ, така и ограниченията за американските граждани, искащи да посетят страната. Когато администрацията на президента Барак Обама започна да установява дипломатически отношения с Хавана, Рубио беше сред най-яростните опоненти на това решение. Тогавашният държавен глава също така премахна част от рестрикциите за пътуване до острова, улесни извършването на парични преводи от САЩ до Куба и премахна Хавана от списъка на спонсорите на тероризма.

През 2017 г., в началото на първия си мандат, Тръмп отмени тези решения, но не прекъсна напълно връзките с Куба. Американското посолство в Хавана на практика беше затворено, а издаването на визи на кубинци, искащи да посетят САЩ, беше прекратено. Експертите са единодушни, че досега островната държава не беше сред приоритетите на Тръмп, но това най-вероятно ще се промени. Сред основните причини за това са Рубио и избирателите в Южна Флорида, повечето от които са поддръжници на по-твърдата политика спрямо Куба.

А каква роля изигра администрацията на настоящия държавен глава Джо Байдън? Тя смекчи част от рестрикциите, наложени по време на управлението на Тръмп, включително тази за издаването на визи. Очакванията са, че след като се завърне в Белия дом, републиканецът на свой ред ще анулира решенията на предшественика си. Освен това, самият Тръмп заяви, че възнамерява да сложи край на хуманитарната програма, чрез която около 100 000 кубинци са пристигнали по законен начин в САЩ. Това, обаче, може да отблъсне част от избирателите му. Статистиката сочи, че повечето американци от кубински произход са гласували за него на миналогодишните избори. Те подкрепят санкциите, наложени на Хавана, но въпреки това искат да изпращат пари на своите близки, живеещи в Куба, както и да ги посещават, когато имат такава възможност.

A proposal by US President-elect Donald Trump for mass deportation of immigrants living illegally in the United States that may include Cubans is unrealistic and unfair, Cuba's deputy foreign minister said https://t.co/U6yLpfqdKm
— Reuters (@Reuters) December 5, 2024

Влиянието на Русия и Китай

Куба може да се превърне в едно от най-сериозните дипломатически предизвикателства за Тръмп, алармират експерти. Те обръщат внимание на факта, че влиянието на Русия в островната страна се засилва. Кремъл инвестира значителни суми в Куба, а освен това се смята, че поне една база, създадена по времето на Студената война, отново е заработила. Фактът, че както Хавана, така и Москва са изолирани от голяма част от международната общност, ги прави естествени съюзници. Русия, обаче, далеч не е единствената страна, проявяваща интерес към Куба. Китай също увеличава инвестициите си в нея, което повдига въпроса дали Хавана няма да се окаже в центъра на сблъсъка между Вашингтон и Пекин.

Други анализатори сравняват Куба със Северна Корея – още една изолирана държава, с която САЩ на практика не поддържа никакви взаимоотношения, а търговията с нея е забранена. Това, обаче, не попречи на Тръмп да се срещне със севернокорейския лидер Ким Чен-ун цели три пъти – във Виетнам, Сингапур и дори в демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея. По този начин, той се опита да влезе в роля на смел дипломат, който е готов да нарушава правилата в името на световния мир (неслучайно, коментирайки Нобеловата награда за мир, получена от Обама през 2009 г., Тръмп отбеляза, че и той заслужава такова отличие). Дали републиканецът е готов да започне диалог с Куба? Все още е рано да се правят прогнози, но съществуват предположения, че сключването на споразумение между Вашингтон и Хавана изобщо не е обречена кауза. То може да включва вдигане на ембаргото, наложено на Куба, в замяна на което островната страна ще се ангажира да изплати репарации на онези американци, принудени да изоставят притежаваните от тях земи и имоти след революцията, приключила през 1959 г. с идването на власт на Кастро.

За разлика от Северна Корея, Куба не е ядрена сила и не разполага с подобен коз в диалога си със САЩ. Въпреки това, страната е на едва 150 км. от бреговете на Флорида и може да използва като разменна монета заплахата от създаването на руски или китайски бази. Тук трябва да се отбележи, че позицията на Тръмп спрямо Куба не изглежда категорична. През 1999 г. той разкритикува Фидел Кастро и го нарече „диктатор“, но в периода между 2012 и 2013 г. негови представители посетиха острова, за да проучат възможностите за изграждането на хотели и голф игрища. По време на предизборната си кампания през 2015 г. той заяви, че е „някъде по средата“ между Обама и Рубио по отношение на Хавана. Изказванията на Тръмп станаха значително по-крайни през септември 2016 г., в разгара на сблъсъка му с Хилари Клинтън. Причината за това беше пределно ясна – привличането на избирателите във Флорида. Настоящата ситуация изглежда повече от непредсказуема, но едно нещо е сигурно – отношенията между САЩ и Куба няма да бъдат същите след четири години, когато ще приключи вторият мандат на Тръмп.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase

Още от автора: