„Последният диктатор в Европа“ отива на избори

ООН свика извънредно заседание след смъртоносната руска атака срещу Киев

Бой в Сената на Мексико след дебат за военна намеса на САЩ

Вучич поискал уволнението на медиен шеф, твърди запис. United Group: Не се поддаваме на политическо влияние. Александра Суботич остава на позицията си

12-годишна нападна с нож и брадва българи в Шотландия (ВИДЕО)

Иран към Запада: Разговори за ядрената програма само с добра воля

Изтребител F-16 се разби, пилотът загина в Полша

Две жени обвиняват главния прокурор на Международния наказателен съд за сексуално насилие

Унгария санкционира украински командир заради удари по руски петролопровод

Н а 26 януари в Беларус ще се проведат президентски избори. Изходът от вота на практика е ясен, тъй като победата на управляващия страната от 1994 г. Александър Лукашенко е гарантирана. Известен като „последният диктатор в Европа“, той е верен съюзник на руския държавен глава Владимир Путин и смазва всеки опит на опозицията да се противопостави на неговата власт. Показателен е фактът, че само на четири политически формации беше разрешено да участват в състоялите се миналата година парламентарни избори – „Белая Рус“ и партиите на комунистите, либералдемократите и републиканците. Всяка една от тях открито подкрепя режима на Лукашенко. Според експертите, държавният глава засили значително натиска си над опозицията след масовите протести, избухнали през 2020 г. Повод за тях станаха твърденията, че резултатите от проведените тогава президентски избори са фалшифицирани. Какво ще се случи на предстоящия вот? Възможно ли е да се стигне до нови демонстрации? И има ли кой да оспори абсолютната власт на Лукашенко?

Belarusian leader Alexander Lukashenko marks 30 years in power. How did the country shift from authoritarianism to totalitarianism under his rule? https://t.co/KVFVTQ0Brx
— DW News (@dwnews) July 20, 2024

„Това не са избори, а измама“

В навечерието на изборите през 2020 г., Сергей Тихановски обявява намерението си да се кандидатира за президент и да се противопостави на Лукашенко. Той не пести критики по адрес на държавния глава, когото нарича „хлебарка“ (предизборният му слоган е „Спрете хлебарката“, а в символ на недоволството на неговите поддръжници се превръщат чехлите, които те размахват по време на митинги). Отговорът на режима не закъснява – опозиционерът е арестуван и осъден на над 19 години затвор по различни обвинения, включително за организиране на бунтове. Впоследствие, неговото място заема съпругата му Светлана, но и тя не постига особен успех в борбата си с Лукашенко и в крайна сметка е принудена да напусне Беларус. Преди малко повече от половин година тя заяви, че няма никаква представа какво се случва с нейния съпруг. По думите ѝ, той най-вероятно е държан в изолация, тъй като властите искат да го „убедят, че е забравен от всички“. Нещо повече – Светлана Тихановска разкри, че получава анонимни съобщения, според които Сергей е мъртъв. Доказателства в подкрепа на това твърдение няма.

Сходна е съдбата и на много други противници на Лукашенко. По данни на беларуската правозащитна организация „Вясна“, понастоящем в страната има повече от 1500 политически затворници. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа на свой ред допълва, че всички избори, спечелени от президента през последните три десетилетия, са преминали под знака на мащабни фалшификации и злоупотреби с власт. Светлана Тихановска е убедена, че същото ще се случи и на предстоящия вот. „Това не са избори, а измама, извършена в условията на терор, която няма нищо общо с демокрацията. Няма алтернативни кандидати, няма чуждестранни наблюдатели. Призовавам както жителите на Беларус, така и международната общност да отхвърлят този фарс“, отбеляза тя.

Lukashenko urges Russia and Ukraine to end war as Kursk incursion continues https://t.co/xoC8Ka2yrH
— Euractiv (@Euractiv) August 16, 2024

Несменяемият Лукашенко

Откакто дойде на власт през 1994 г., Лукашенко не спира да потъпква демокрацията в Беларус. Хвърлянето в затвора на всеки опозиционен лидер, решил да му се опълчи, е само част от неговата тактика. Президентът не позволява в страната да има свободни медии, използва полицията и армията, за да смазва всеки протест срещу управлението му и налага приемането на крайно противоречиви промени в конституцията. През 1996 г., например, той инициира референдум, довел до премахването на ограничението държавният глава да има максимум два мандата. Освен това, голяма част от правомощията на парламента са прехвърлени на президента. През 2004 г. Лукашенко отново променя конституцията и премахва всички ограничения за продължителността на управлението на държавния глава. През 2022 г. той взема друго решение и прокарва нова реформа, връщаща лимита от два мандата. Има една важна подробност – тя важи само за онези президенти, избрани на 26 януари тази година и след това. Експертите са единодушни, че по този начин Лукашенко дава заявка да остане начело на Беларус още 10 години.

В допълнение, авторитарният лидер наложи приемането на закони, гарантиращи му пълен имунитет в случай, че някога бъдат повдигнати обвинения срещу него. Той също така ограничи възможностите на беларусите, живеещи в чужбина, да подновяват паспортите си в консулства и посолства. Целта на Лукашенко е пределно ясна – да попречи на тези хора, повечето от които симпатизират на опозицията, да упражняват правото си на глас. Към днешна дата повечето западни правителства не смятат президента за легитимен лидер на Беларус. Според тях, истинският победител на изборите през 2020 г. е Светлана Тихановска. След въпросния вот, ЕС, САЩ и Канада наложиха санкции на режима в Минск, обвинявайки го в измами и нарушения на човешките права.

It's a familiar tune—Russia's Lavrov complains that democratic nations recognize me as Belarus’ legitimate representative. The irony—he defends a dictatorship built on repression & stolen elections. True legitimacy in Belarus comes from the majority who voted for change in 2020. pic.twitter.com/VeCIImODmL
— Sviatlana Tsikhanouskaya (@Tsihanouskaya) January 15, 2025

Липса на опозиция

Централната избирателна комисия на Беларус даде разрешение на общо петима кандидати да вземат участие в предстоящия вот. Освен Лукашенко, за президентския пост ще се борят още либералдемократът Олег Гайдукевич, представителят на Комунистическата партия Сергей Сиранков, бившия депутат Хана Канапацкая и републиканецът Александър Хижняк. Между опонентите на държавния глава има една съществена прилика – всеки един от тях е изразявал нееднократно подкрепата си за неговото управление. Гайдукевич, например, определи протестите през 2020 г. като „опит за преврат, извършен от опозицията и спонсориран от ЕС и САЩ“ и допълни, че Лукашенко никога не е превишавал своите правомощия. Сиранков пък призовава за задълбочаване на партньорството между Минск и Москва и е считан за един от най-близките съмишленици на президента.

Според правозащитниците, всичко това показва нагледно, че изборите в Беларус са се превърнали в средство, чрез което режимът легитимира своята власт, създавайки илюзията, че се радва на подкрепата на по-голямата част от жителите на страната. Представителите на опозицията, принудени да живеят в изгнание, на свой ред отбелязват, че няма как да се завърнат в родината си. Те призовават своите сънародници да гласуват против всички кандидати. Самият Лукашенко отвърна на обвиненията срещу себе си в началото на годината, отбелязвайки, че в Беларус няма нито един политически затворник. Той също така обвини опозицията, че се опитва да прокара интересите на „западни сили“, разпространявайки лъжливи твърдения.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase

Още от автора: