Н а днешната дата се навършва една година от шокиращото нападение на „Хамас“ срещу Израел, при което бяха убити 1200 души, а други 250 – отвлечени. То даде началото на невиждана от години вълна от насилие, която предизвика тежка криза в Близкия изток. В отговор на атаката, Тел Авив предприе военни операции на няколко фронта – в Газа, Западния бряг, Йемен, Сирия и Ливан. Сраженията продължават, а броят на жертвите не спира да расте. На фона на ескалиращото напрежение, нарастват и страховете, че може да избухне директен конфликт между Израел и Иран. Как се стигна до настоящата ситуация? И има ли надежда за постигането на мир?
(Във видеото: Сланчев: Няма да се стигне до по-мащабна война в Близкия изток)
UN refugee chief says airstrikes in Lebanon have violated humanitarian law https://t.co/Dcp6wHu9mW pic.twitter.com/NYrQFXdARK
— Reuters (@Reuters) October 6, 2024
Ужасяваща хуманитарна криза
Близо 42 000 загинали и 97 000 ранени палестинци – това е трагичната равносметка от израелската офанзива в Газа, започнала след нападението на 7 октомври миналата година. Военната операция принуди приблизително 2 млн. души да изоставят домовете си (около 90 процента от населението на Газа). Ситуацията е безпрецедентна, тъй като те не могат да напуснат автономната територия и да отидат в друга държава. Границите са блокирани, а местните жители са хванати в капан. Стотици хиляди хора живеят в ужасяващи условия, страдат от липса на храна, чиста вода и лекарства, а случаите на опасни инфекциозни болести зачестяват. Кризата се задълбочава и от факта, че Израел извършва въздушни удари срещу бежански лагери, жилищни сгради, училища и болници, за които са предполага, че са използвани като бази от бойци на „Хамас“ и „Хизбула“. Показателен е фактът, че най-малко 220 служители на ООН са загинали в Газа през изминалата година.
Сходна е ситуацията и в Ливан. Още преди последната ескалация на напрежението, около 100 000 жители на страната бяха принудени да напуснат домовете си, тъй като живеят в райони, обстрелвани от израелската армия. В края на септември, когато Тел Авив започна да атакува позиции на „Хизбула“ в различни части на Ливан, кризата се задълбочи. Само за няколко дни, броят на бежанците достигна 1 млн., като много от тях спят по улиците или в палатки. По официални данни, около 230 000 души са емигрирали в Сирия, като сред тях има и такива, избягали преди години от режима на Башар ал-Асад. Експертите са единодушни, че ситуацията ще се влоши още повече, тъй като Израел продължава да нанася въздушни удари, в ход е и наземна инвазия, а жителите на редица населени места бяха призовани да се евакуират възможно най-скоро.
Israel escalates bombing of Gaza and Lebanon as it makes new Iran threat https://t.co/cJpXV5yTZB
— Guardian news (@guardiannews) October 6, 2024
Мрачни прогнози
В рамките на една година, при нападения на израелската армия бяха убити лидерите на „Хамас“ и „Хизбула“ Исмаил Хания и Хасан Насрала, а двете групировки понесоха тежки загуби. Това несъмнено е успех за Израел, но в същото време страната изглежда все по-изолирана на международната сцена. Срещу нея постоянно се отправят критики за начина, по който се водят военните действия и за големия брой цивилни жертви – включително и от САЩ, които са сред най-важните съюзници на еврейската държава (а и основен доставчик на оръжия). Някои стигат още по-далеч, обвинявайки Тел Авив в извършването на геноцид срещу палестинците в Газа. Всичко това, обаче, не оказва съществено влияние върху настоящата ситуация, а премиерът Бенямин Нетаняху не спира да повтаря, че военните действия ще продължат, докато враговете на Израел не бъдат разгромени.
Прогнозите на експертите не са оптимистични. „Хамас“, „Хизбула“, а и йеменските хути, срещу които Израел воюва, са подкрепяни и финансирани от Иран. През последната година режимът в Ислямската република заплаши неколкократно Тел Авив с ответни действия, които могат да прераснат в открита война. Преди дни Иран изстреля около 180 ракети срещу еврейската държава, като няма данни за убити или ранени. Нетаняху определи атаката като „голяма грешка“ и обеща, че Техеран „ще си плати“. Твърденията, че Израел планира удари по петролни платформи и ядрени обекти в Иран, допълнително увеличават притесненията, че се задава конфликт между двете страни. Не бива да се забравя, че Ислямската република изстреля около 300 ракети и безпилотни самолети по еврейската държава през април, след като при въздушен удар в сирийската столица Дамаск бяха убити няколко ирански генерали. Отговорът на Тел Авив тогава беше сдържан, но ситуацията днес е различна. В ход е мащабна офанзива срещу позициите на „Хизбула“ в Ливан. Всеизвестен факт е, че организацията е ключов съюзник на Иран и доскоро се считаше за възпиращ фактор срещу евентуални израелски действия в района.
The October 7 attacks shook Israel to its core and created a strong sense of solidarity among Israelis. Yet soon, old divisions were back, albeit centered around a new issue: the hostages held by Hamas in Gaza. https://t.co/OEfJGYNiqV
— DW News (@dwnews) October 6, 2024
Съдбата на заложниците
На фона на ожесточените сражения, един въпрос продължава да бъде без отговор – какво се случва с близо 100-те души, които все още са в плен на „Хамас“? Предполага се, че по-малко от 70 от тях са живи, макар че към настоящия момент подобни твърдения няма как да бъдат потвърдени. Близките на отвлечените отчаяно чакат новини, правейки всичко по силите си, за да държат обществения фокус върху темата за неясната им съдба. Преди около месец Абу Обейда, който е говорител на бригадите „Езедин Ал Касам“, заплаши, че пленниците може да бъдат екзекутирани. „Нетаняху настоява да освободи затворниците чрез военен натиск, вместо да сключи споразумение. Това означава, че те ще се върнат при семействата си в ковчези“, заплаши той.
Извършената от „Хамас“ терористична атака за кратко тушира дългогодишните вътрешни разделения в Израел, но в момента те изглеждат още по-дълбоки от преди. В страната непрекъснато се провеждат масови протести срещу Нетаняху и неговия кабинет. Участниците в тях призовават за оставката на министър-председателя, прекратяване на сраженията и незабавното започване на преговори за освобождаване на пленниците. Според тях, Нетаняху не може да се справи със ситуацията, а с действията си предизвиква още по-тежка криза. Въпреки това, социологическо проучване, резултатите от което бяха публикувани преди броени дни, показа, че неговата партия „Ликуд“ би спечелила най-много депутатски места, ако днес се проведат парламентарни избори. Експертите на свой ред напомнят, че Нетаняху постигна важен успех, привличайки в състава на коалиционното си правителство един от своите най-видни опоненти – Гидеон Саар. Така, премиерът вече разполага с комфортно мнозинство от 68 депутати в 120-местния парламент. Според проучването, Нетаняху също така продължава да е най-популярният кандидат за следващ премиер на Израел, радвайки се на подкрепа от 38 на сто. За сравнение, рейтингът на опозиционния лидер Яир Лапид е с цели 11 процента по-нисък.
Заглавната снимка е илюстративна! 16 ОКТОМВРИ: Близки приятели и членове на семейството скърбят за загубата на първи лейтенант Амитай Гранот, който беше убит в сблъсък с Хизбула в Северен Израел предишния ден, по време на погребението му на 16 октомври 2023 г. в Йерусалим, Израел
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Сблъсъкът на вицепрезидентите – Джей Ди Ванс срещу Тим Уолц
Екстремното време, което заплашва Европа
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
Марсианците, които нападнаха Еквадор
Изборите, които ще решат съдбата на ЕС
Разделената Европа – нападението срещу Роберт Фицо и задаващите се избори за ЕП
Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа
"Руският закон", който предизвика масови протести в Грузия
Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП
Дипломатическият ребус на Си Цзинпин
Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия
Имигрантите, които спасиха американската икономика
Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток
Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа
Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект
Кой се страхува от Доналд Тръмп?
Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин
Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп
