П рез изминалия уикенд в Грузия се състояха парламентарни избори, които предизвикаха противоречиви коментари. Управляващата партия „Грузинска мечта“ постигна убедителна победа, получавайки 54% от гласовете, докато опозицията беше подкрепена от около 37% от избирателите. Противниците на водещата формация отправиха остри критики срещу начина, по който премина вота и отбелязаха, че резултатите са манипулирани. Експертите на свой ред коментират, че Тбилиси най-вероятно ще се насочи към сближаване със съседна Русия и ще се отдалечи от ЕС. Основателни ли са подобни твърдения?
Georgia’s president rejects election result as opposition urges West to act https://t.co/vqZpPh0G2a
— Euractiv (@Euractiv) October 27, 2024
- „Конституционен преврат“
„Опит да бъде откраднато бъдещето на Грузия“ – по този начин коментира състоялия се вот Тина Бокучава, лидер на опозиционната формация „Единно национално движение“. На сходна позиция застана и ръководителят на партия „Коалиция за промяна“ Ника Гварамия, според когото резултатите са „манипулирани“ и „фалшифицирани“, а правителството е извършило „конституционен преврат“. Обвиненията срещу „Грузинска мечта“ на практика бяха подкрепени от редица международни наблюдатели, проследили провеждането на изборите. Някои от тях заявиха, че са станали свидетели на нередности като измами с бюлетини, оказване на натиск и дори случаи на „физически нападения“. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призова за подробно разследване на тези твърдения.
Още преди провеждането на вота, представители на Брюксел подчертаха, че изборите ще бъдат от решаващо значение за шансовете на Грузия да се присъедини към ЕС. Управляващата партия „Грузинска мечта“ на милиардера и бивш премиер Бидзина Иванишвили (натрупал богатството си в Русия през 90-те години на миналия век), която е на власт от 2012 г., често е обвинявана в авторитаризъм и търсене на сближаване с Русия за сметка на амбициите на страната да се присъедини към ЕС и НАТО. По тази причина, формацията редовно е критикувана от Брюксел. Самият Иванишвили на свой ред неведнъж е обвинявал Запада, че се опитва да вкара Грузия във война с Русия. През май бившата съветска република с население от около 4 млн. души беше разтърсена от мащабни протести срещу приемането на закон „За прозрачност на външното влияние“. Той изисква от всички неправителствени организации, граждански обединения и медии да се регистрират като „чуждестранни агенти“, ако получават повече от 20% от финансирането си от чужбина. Подобен закон съществува в Русия, където президентът Владимир Путин го използва като средство за потискане на опозицията и репресиране на независимите институции.
Georgia’s opposition disputed the results of its election Saturday after officials said the ruling party led the crucial vote which could decide whether the country pivots to embrace the West or falls back into Russia’s orbit. https://t.co/UkboNK76BU
— NBC News (@NBCNews) October 27, 2024
Анализаторите прогнозират, че през следващите седмици Грузия ще стане арена на нови масови протести. За подобни демонстрации вече призова президентът Саломе Зурабишвили – някогашен съюзник на „Грузинска мечта“, която днес е сред най-видните критици на партията. Нещо повече – тя отказа да приеме резултатите и обвини Русия, че се е намесила в изборите. Същите послания отправи и Михаил Саакашвили, президент на Грузия в периода между 2004 и 2013 г. През 2021 г. той беше вкаран в затвора по обвинения в злоупотреба с власт, които Саакашвили отхвърля и определя като „политически мотивирани“. „Време е за масови демонстрации. Трябва да покажем на света, че се борим за свобода и сме народ, който не търпи несправедливостта“, написа той във „Фейсбук“.
- Между ЕС и Русия
Напълно очаквано, представителите на „Грузинска мечта“ приветстваха резултатите от вота и отхвърлиха всички обвинения на опозицията. „Уверявам ви, нашата страна ще постигне големи успехи през следващите четири години“, заяви Иванишвили. Неговата формация ще разполага с 89 места в 150-местния парламент – достатъчно, за да управлява, но не и да има мнозинство, позволяващо ѝ да извърши желаните от нея конституционни реформи, които на практика биха довели до забраняването на опозиционните партии. В интервю за британската медия BBC, премиерът Иракли Кобахидзе категорично отхвърли твърденията, че „Грузинска мечта“ дължи успеха си на мащабни измами и води проруска политика. Той припомни, че сред основните цели на формацията е да възстанови преговорите за присъединяването на страната към ЕС, които понастоящем са замразени. Освен това, Кобахидзе допълни, че Грузия е единствената държава в региона, която не поддържа дипломатически отношения с Кремъл (причината за това е, че Русия окупира приблизително 20% от територията на Грузия след войната между двете страни през 2008 г.).
Hungary’s Orbán to visit Georgia as EU mulls response to disputed election https://t.co/u7uG1mQApo
— Euractiv (@Euractiv) October 27, 2024
Въпреки думите на премиера, реакциите в Москва по повод победата на „Грузинска мечта“ са предимно позитивни, тъй като резултатите от вота се считат за индикация, че Тбилиси търси сближаване с Кремъл, коментират анализатори. Световните медии на свой обръщат голямо внимание на факта, че един от първите чуждестранни лидери, поздравили „Грузинска мечта“, е унгарският премиер Виктор Орбан. Той редовно е критикуван от западните си съюзници за засилването на връзките между Будапеща и Москва след започването на руската инвазия в Украйна в началото на 2022 г. Орбан не одобрява международните санкции, наложени на Русия и е твърд противник на изпращането на военна помощ на Киев. Само ден след изборите стана ясно, че унгарският премиер ще посети Грузия. Тази визита е повече от показателна. Въпреки че прави това в качеството си на министър-председател на държава, която е ротационен председател на ЕС, повечето експерти са на мнение, че истинската причина за посещението на Орбан е сходният начин, по който Будапеща и Тбилиси гледат на отношенията си с Кремъл.
Към настоящия момент изглежда сигурно, че управляващата партия ще продължи да води своята „прагматична“ политика спрямо Русия, която на практика ще отдалечи Тбилиси от ЕС. Тук трябва да се отбележи една важна подробност – опозицията далеч не е единна. Четирите прозападни партии, които са основни опоненти на „Грузинска мечта“, са на различни мнения по редица въпроси. Това означава, че дори и да успеят да победят управляващата формация, едва ли биха могли да съставят коалиционно правителство. В същото време, влиянието на руската пропаганда става все по-осезаемо. Кремъл не спира да твърди, че истинската опасност за Грузия е желанието на Запада да се намеси във вътрешните работи на страната. Показателно е изказването на директора на Службата за външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин, който обвини САЩ, че планират „цветна революция“ в Грузия, но без да представи никакви доказателства в подкрепа на думите си.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Дебатът, който не се състоя – защо Тръмп отказва да се изправи срещу Харис
Скандалните тайни на технологичните гиганти, които възмутиха света
Една година по-късно – задълбочаващата се криза в Близкия изток
Сблъсъкът на вицепрезидентите – Джей Ди Ванс срещу Тим Уолц
Екстремното време, което заплашва Европа
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
Марсианците, които нападнаха Еквадор
