Непознатата история на Статуята на свободата

Тайните на успешния брак на Чарлз и Камила: Живеят разделени, но щастливи

Дженифър Лопес и дъщеря ѝ на премиерата на "Лека нощ и късмет" на Бродуей (СНИМКИ)

„Сълзи, много сълзи“: Елизабет Мос за финала на „Историята на прислужницата“

Почитаме паметта на виден светец и на мъченик

Емоционален момент беляза вечерта в Hell’s Kitchen

"Ох, на мама! Podcast": Децата не идват с упътвания

Последните дни на Вал Килмър: Нови разкрития за легендата на Холивуд

"Ще ми липсваш...": Шер отдаде почит на бившия си Вал Килмър

С татуята на свободата, издигаща се на остров Либърти, е един от най-известните и разпознаваеми монументи, създавани някога. Тя изобразява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факла в едната си ръка, а в другата – книга. Статуята е подарък на САЩ от Франция по случай 100-годишнината от обявяването на американската независимост и е символ на приятелството между двете нации. В продължение на дълги години, тя било първото нещо, което милиони емигранти виждали, пристигайки в САЩ от Европа. По официални данни, между 3 и 4 млн. туристи я посещават всяка година, а от 1984 г. е част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Aerial view of face and crown of the Statue of Liberty. pic.twitter.com/kcmHgjgzvG
— National Geographic Magazine (@NatGeoMag) September 5, 2021

Статуята на свободата и Суецкият канал

Днес, Статуята на свободата е считана за един от символите на САЩ. В интерес на истината, тя първоначално била предназначена за друга държава – Египет. Паметникът е плод на въображението на френския скулптор Фредерик Огюст Бартолди. Когато бил млад, той посетил Египет и останал силно впечатлен от прокопаването на Суецкия канал, свързващ Средиземно и Червено море. В резултат на това, по време на Световното изложение в Париж, състояло се през 1867 г., той предложил да създаде няколко произведения на изкуството, които, по думите му, да бъдат сравними с пирамидите. Една от неговите идеи била издигането до Суецкия канал на гигантска статуя на жена, която държи лампа. Проектът, обаче, така и не бил осъществен. Завършването на канала се оказало огромно предизвикателство и отнело много повече време и средства от първоначално планираното, а египетските власти не разполагали с достатъчно пари за изграждането на подобна статуя. Бартолди, обаче, бил твърдо решен да осъществи амбициозния си проект и съвсем скоро се появила друга възможност – да го реализира в САЩ.

По проект на Густав Айфел

Густав Айфел е прословут френски инженер, известен предимно с проектирането на символа на Париж – Айфеловата кула. Сравнително малко хора знаят, че той е взел участие и в изграждането на Статуята на свободата. След като през 1879 г. починал Виоле льо Дюк, който по това време работел по изграждането на главата и ръката на монумента, Бартолди се свързал с Айфел, който веднага се съгласил да се включи в проекта. Любопитна подробност е, че голяма част от елементите, използвани за сглобяването на конструкцията, били произведени в завода на Айфел, намиращ се в парижкото предградие Льовалоа-Пере. Той също така нанесъл значителни промени в плановете на льо Дюк за вътрешността на статуята, както целта му била да ѝ придаде по-модерен вид.

The Statue of Liberty photographed in Paris just before it was disassembled and shipped to New York. 1884. pic.twitter.com/lKcj9HPBkC
— Fascinating (@fasc1nate) January 2, 2024

Построена във Франция

Бартолди първоначално възнамерявал Статуята на свободата да бъде построена на мястото ѝ на остров Бедлоу (днес той носи името Либърти), но впоследствие се отказал от това намерение и решил да сглоби паметника във Франция, да го разглоби и пренесе до САЩ, след което да го сглоби повторно. Първият нит от обшивката бил символично поставен от тогавашния американски посланик в Париж Ливай Мортън. Строежът на статуята предизвикал голям интерес, като през 1882 г., след като тя била готова от кръста надолу, Бартолди поканил група журналисти на обяд, състоял се на платформа във вътрешността ѝ. Готовият монумент бил официално представен на посланик Мортън на церемония в Париж на 4 юли 1884 г. Именно тогава станало ясно, че френското правителство е приело да заплати за превоза му до Ню Йорк. Статуята била разглобена и опакована в началото на 1885 г., а на 17 юни пристигнала в САЩ. Повторното ѝ сглобяване отнело малко повече от година, като американският президент Гроувър Кливланд я представил на официална церемония на 28 октомври 1886 г.

Какъв е оригиналният цвят на статуята?

Една от най-известните характеристики на Статуята на свободата е нейният зелен цвят. По ирония на съдбата, създателят ѝ изобщо не възнамерявал тя да изглежда по този начин. Когато паметникът бил подарен на САЩ, цветът му бил червеникаво-кафяв. С течение на времето повърхността на статуята, покрита с медна сплав, се окислила, в резултат на което позеленяла. През 1906 г. властите предложили тя да бъде пребоядисана, но идеята била отхвърлена и Статуята на свободата останала във вида, в който е позната и до днес.

A rare shot of the Statue of Liberty taken from the balcony at its torch. The entrance to it has been closed since 1916. pic.twitter.com/vZcs5OPZ3m
— Historic Vids (@historyinmemes) July 25, 2024

Новата факла

Едва ли има човек, който да не знае, че Статуята на свободата представлява фигура на жена, която е вдигнала едната си ръка над главата и държи в нея факла. Именно с този елемент е свързан един любопитен факт. Докато всяка друга част от паметника е оригинална, само факлата не е. Тя била заменена с нова през 1985 г., като старата е изложена в музея на Статуята на свободата, намиращ се на остров Либърти. Той отвори врати на 16 май 2019 г. и съдържа голям брой експонати, разкриващи интересни факти, свързани с историята и символиката на емблематичния монумент.

Гласът на статуята

Фонографът е един от първите уреди, служещи за записването и възпроизвеждането на звуци. Негов създател е знаменитият изобретател Томас Едисън. Той демонстрирал фонографа за пръв път през 1877 г. и го патентовал на следващата година. По това време изграждането на Статуята на свободата вече било започнало, а Едисон решил да се възползва от това, за да популяризира творението си. Той предложил на американското правителство да направи гигантски фонограф, който да бъде поставен във вътрешността на статуята. Така, тя щяла да „има свой собствен глас“. С помощта на мощни високоговорители, излъчваните записи можели да бъдат слушани от хората, живеещи в северната част на Манхатън. Проектът на Едисон така и не бил одобрен.

Още от автора:

Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна

Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп

Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел

Звездният миг на крайната десница

Великобритания по пътя на промяната

Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори

Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои

Севернокорейската авантюра на Путин

Опасната игра на Китай

Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница

Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха