Прословутите събития, които никога не са се случвали

Приключи поклонението пред тленните останки на папа Франциск

Кой екзекутира висш руски генерал насред Москва

Украйна и ЕС с контрапредложение за мир

Путин лично разговаря в Москва с пратеника на Тръмп

Това са предложенията за мирно споразумение за Украйна

Защо Крим е толкова важен за Украйна и Русия?

Скандален кардинал ще затвори ковчега на папа Франциск

Асен Блатечки: Готов съм да стана дядо, но дъщеря ми не бърза (ВИДЕО)

И сторията не е точна наука. Съществуват редица примери за твърдения, считани в продължение на дълги години за неоспорими факти, които впоследствие се оказват неверни. В други случаи, легенди се преплитат с напълно реални събития, а поставянето на граница помежду им често се оказва изключително сложна задача. В следващите редове може да се запознаете с някои любопитни подробности за едни от най-известните исторически заблуди:

On Nov 18th, 1307 - Swiss folk hero William Tell is said to have shot an apple off his son's head, demonstrating his marksmanship and defiance against Austrian authority.#history #onthisday #TodayInHistory #weirdhistory #weird pic.twitter.com/WQe5ofVK9n
— Rare History Stories (@RareHistory_) November 18, 2024

Кой е Вилхелм Тел?

Всяко дете в Швейцария знае легендата за смелия герой Вилхелм Тел, който се опълчил срещу владичеството на Хабсбургите. Според преданията, когато Херман Геслер бил назначен за управител на кантона Ури, той издигнал кол на площада в Алтдорф, на който закачил шапката си. Всеки, който минавал покрай него, трябвало да се поклони в знак на уважение. Тел, обаче, отказал да го стори, поради което бил арестуван. Малко по-късно, Геслер решил да го накаже по особено жесток начин – наредил му да стреля с арбалет по ябълка, поставена върху глава на неговия син. Ако успеел да я улучи, двамата щели да бъдат освободени, а в противен случай щели да бъдат екзекутирани. Тел изпълнил заповедта на Геслер, като изстреляната от него стрела пронизала ябълката (по-късно, самият Геслер бил убит от Тел). Неговата храброст вдъхновила жителите на Ури, които се разбунтували срещу Хабсбургите. Въпреки статута му на национален герой, няма никакви доказателства, че Вилхелм Тел действително е съществувал. По тази причина, повечето историци са на мнение, че той е легендарен персонаж, превърнал се в олицетворение на освободителната война на швейцарския народ.

Archiduchesse Marie-Antoinette d'Autriche, reine de France et de Navarre

Martin van Meytens pic.twitter.com/nnR41Y5GFs
— Histoire de France (@HistoiredeFran7) September 4, 2023

„Като няма хляб, да ядат пасти“

Когато френската кралица Мария Антоанета, съпруга на Луи XVI, разбрала, че хората в страната гладуват и нямат хляб, тя предложила да се хранят с пасти. Въпросното твърдение, което и до днес се радва на голяма популярност, всъщност не отговаря на истината. Тези думи се появяват за пръв път в автобиографията на известния политически философ Жан-Жак Русо. По това време Мария-Антоанета била едва 10-годишна и все още живеела в Австрия. Русо използвал емблематичното изречение и в писмо, написано цели 18 години преди раждането ѝ. Някои предполагат, че самият той измислил фразата, докато други са на мнение, че тя всъщност била произнесена от съпругата на Луи XIV Мария-Тереза. Каквато и да е истината, предложението „Като няма хляб, да ядат пасти“ целяло да демонстрира изключителния егоизъм на френската аристокрация и прекъсната връзка между благородниците и обикновените хора. Що се отнася до Мария-Антоанета, съществуват сведения, че тя била силно загрижена за проблемите на народа. В свое писмо до семейството ѝ в Австрия, написано през 1775 г. (по това време недостигът на хляб довел до избухването на серия от бунтове във Франция), тя заявила следното: „Виждайки хората, които се отнасят с нас толкова добре, въпреки собственото си нещастие, ние сме по-задължени от всякога да работим усилено за това да живеят по-добре“.

📸 In pictures: People visit the mausoleum of Christopher Columbus in the Seville Cathedral, Spain pic.twitter.com/fLjEKW4Uvg
— Reuters (@Reuters) October 12, 2024

Христофор Колумб и кръглата Земя

С името на Христофор Колумб е свързано едно от най-значимите географски открития, правени някога – достигането до бреговете на Америка през 1492 г. (тук трябва да се отбележи, че според редица историци викингите са направили това около пет века по-рано). В същото време, някои изследователи са на мнение, че известният генуезки мореплавател имал и още една цел, която успял да постигне с прекосяването на Атлантическия океан – да докаже, че Земята е кръгла. Фактите, обаче, сочат, че по това време повечето хора в Европа вече отлично знаели каква е формата на нашата планета. „Нито един образован човек не смятал, че Земята е плоска“, пише американският историк Джефри Бъртън Ръсел. Още древногръцките математици доказали, че тя е кръгла. За родоначалник на тази идея се счита Питагор, живял в периода VI – V в. пр. Хр. Доказателства в подкрепа на твърденията му по-късно представили Аристотел и Ератостен. Що се отнася до Колумб, той вярвал, че най-краткият път до Азия е на запад и искал да докаже това със своята експедиция. Той изобщо не предполагал, че ще се натъкне на неизвестен до този момент континент. Митът за Колумб и желанието му да обори представите, че Земята е плоска, най-вероятно произлиза от неговата биография, написана от Уошингтън Ървинг през 1828 г. Авторът на класически произведения като „Рип Ван Уинкъл“ и „Легендата за Слийпи Холоу“ посетил Испания през въпросната година и така се вдъхновил да напише книга за мореплавателя, но в нея той изопачил или пренебрегнал голяма част от реалните исторически събития, свързани с откриването на Америка.

From the Great Depression to the Great Recession, the Fed has faced crises before—and not every response was a slam-dunk https://t.co/R69CMmM9GX
— Bloomberg (@business) August 16, 2022

Крахът на Уолстрийт

Датата 24 октомври 1929 г. бележи началото на най-тежката икономическа криза на ХХ в. Тогава на Нюйоркската фондова борса започнало паническо разпродаване на акции, причина за което станал резкият спад на цените им. В рамките на т. нар. „Черен четвъртък“ инвеститорите продали близо 13 млн. ценни книжа в опит да се отърват от тях, преди да се обезценят напълно. Впоследствие, индексът „Дау Джоунс“ загубил 11% от стойността си, редица банки фалирали, а огромен брой бизнесмени се оказали разорени. Една от най-популярните заблуди, свързани с това събитие, е твърдението, че стотици отчаяни инвеститори се самоубили, скачайки от небостъргачите, в които работели. Още на следващия ден във вестник „Ню Йорк Дейли Нюз“ била публикувана статия, в която се подчертавало, че „ако половината от случите, за които беше съобщено вчера, действително са се случили, то Уолстрийт днес щеше да прилича на обезлюден град“. Историците на свой ред отбелязват, че броят на самоубийствата в САЩ през октомври 1929 г. дори спаднал в сравнение с предходните няколко месеца. Именно това обяснил и тогавашният главен съдебен лекар на Ню Йорк по време на пресконференция, която свикал, за да разсее появилите се неверни слухове. В интерес на истината, няма нито един официално потвърден случай на самоубийство, извършено на Уолстрийт през въпросния ден.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase

Още от автора: