А мерика направи своя избор. Доналд Тръмп спечели състоялите се на 5 ноември президентски избори и ще се завърне триумфално в Белия дом в началото на следващата година. Победата му изненада редица експерти, които очакваха Камала Харис да стане следващия държавен глава на САЩ. Въпросът, който всички си задават, е какво може да се очаква от втория мандат на Тръмп? От гледна точка на ЕС, особено важна е темата за неговата външна политика. Предстоят ли сътресения по оста Вашингтон – Брюксел? И ще успее ли републиканецът да изпълни едни от основните си предизборни обещания, слагайки край на конфликтите в Украйна и Газа?
President-elect Donald Trump received a series of congratulatory phone calls from several top world leaders Wednesday, during which they discussed a multitude of global issues, including the conflicts in Ukraine and the Middle East. https://t.co/fvYJVxsY3Q https://t.co/fvYJVxsY3Q
— Forbes (@Forbes) November 7, 2024
- ЕС, НАТО и войната в Украйна
В продължение на месеци, европейските лидери се подготвяха за евентуалното завръщане на Тръмп в Белия дом. Все още е рано да се прогнозира какво предстои да се случи и какви решения ще вземе неговата администрация, но по всичко изглежда, че Вашингтон ще води далеч по-изолационистка външна политика. „Америка на първо място“ – така могат да бъдат обобщени обещанията, които Тръмп направи по време на предизборната си кампания. Той нееднократно заплаши, че ЕС ще трябва да „плати висока цена“ за това, че не купува достатъчно американски стоки. Представители на Брюксел отбелязаха, че е напълно възможно още през следващата година Вашингтон да наложи мита от 10% на вноса, идващ от Евросъюза. Подобен ход би принудил лидерите на Общността да отговорят с приемането на реципрочни мерки. Всичко това се случва в момент, в който ЕС води тежки преговори за бъдещите си отношения с Китай.
Несъмнено, едно от най-гръмките обещания на Тръмп, което стана обект на всевъзможни анализи, е свързано с войната в Украйна. Новоизбраният президент заяви, че може да сложи край на конфликта „за един ден“ и иска да спре изтичането на ресурси от САЩ, визирайки помощта, отпускана на Киев. Той, обаче, така и не разкри как възнамерява да постигне мирно споразумение. Според някои анализатори, Белият дом ще окаже натиск върху Украйна, принуждавайки страната да направи териториални отстъпки в замяна на прекратяването на руската офанзива. Украинският държавен глава Володимир Зеленски на свой ред отхвърля подобна възможност. След като стана ясно, че Тръмп ще се завърне в Белия дом, той призова „Вашингтон да не жертва интересите на Украйна за бързо споразумение с Русия, което да сложи край на война, започната от Москва“. Освен това, Киев вероятно ще бъде принуден да се откаже (поне временно) от плановете си за присъединяване към НАТО. Противниците на Тръмп предупреждават, че подобни действия биха били равнозначни на капитулация на Украйна и ще превърнат руския президент Владимир Путин в още по-голяма заплаха за Европа.
На фона на всички тези прогнози, едно нещо изглежда безспорно – страните от Стария континент ще трябва да бъдат далеч по-активни в сферата на отбраната и сигурността. По време на първия си мандат Тръмп на няколко пъти намекна за евентуално излизане на САЩ от НАТО (Вашингтон осигурява около 70% от бюджета на организацията). В началото на тази година републиканецът предизвика голям скандал с думите си, че би насърчил Русия „да прави каквото си поиска“ с държавите от Алианса, които не отделят достатъчно средства за отбрана. На пръв поглед, позицията на Тръмп е лоша новина както за ЕС, така и за НАТО, но истината е друга. Анализатори прогнозират, че настоящата ситуация ще доведе до задълбочаване на сътрудничеството между европейските страни. Очакванията са, че те ще увеличат разходите си за отбрана, а може и да се споразумеят за отпускането на съвместни заеми в тази сфера. Освен това, завръщането на Тръмп в Белия дом вероятно ще даде тласък на диалога между Брюксел и Лондон.
Donald Trump’s election probably heralds a dramatic shift for the Middle East, but in an unknown direction. How he handles the region depends on who has his ear https://t.co/d2xRcUsJDX 👇
— The Economist (@TheEconomist) November 7, 2024
- Кризата в Близкия изток
По време на предизборната си кампания Тръмп се ангажира, че ще „донесе мир“ не само в Украйна, но и в Близкия изток. Не е особено изненадващо, че той така и не разкри как възнамерява да сложи край на войната между Израел и организациите „Хамас“ и „Хизбула“. Републиканецът отбеляза многократно, че ако беше на власт, „Хамас“ нямаше да извърши шокиращото терористично нападение от 7 октомври 2023 г., тъй като е щял да настоява за оказването на „максимален натиск“ върху Иран – един от основните спонсори на групировката. Не бива да се забравя, че по време на първия си мандат Тръмп анулира ядреното споразумение с Техеран, постигнато от администрацията на неговия предшественик Барак Обама и наложи тежки санкции на Ислямската република. По всичко изглежда, че той няма никакво намерение да промени политиката си спрямо Иран.
Победата на Тръмп несъмнено е добра новина за Израел. Показателни са думите на премиера на еврейската държава Бенямин Нетаняху, според когото той е „най-добрия приятел, който Израел някога е имал в Белия дом“. Причините са пределно ясни – през 2017 г. Тръмп призна Йерусалим за столица на страната, премествайки там американското посолство. Този ход предизвика вълна от възмущение по цял свят, а освен това стана причина за избухването на масови размирици. През март 2019 г. държавният глава взе още едно противоречиво решение, признавайки израелския суверенитет над окупираните Голански възвишения в Сирия. Всичко това кара неговите опоненти да смятат, че с действията си е допринесъл за ескалацията на напрежението в региона и този процес ще продължи с пълна сила по време на втория му мандат.
Позицията на Тръмп изглежда пределно ясна – той настоява за незабавно прекратяване на сраженията в Близкия изток. Отношенията му с Нетаняху са сложни, но няма как да се отрече, че новоизбраният американски президент е способен да оказва натиск върху израелския премиер. В същото време, Тръмп е считан за важен съюзник на някои влиятелни арабски страни, които на свой ред са свързани с „Хамас“. Трудно е да се каже дали републиканецът ще успее да постигне баланс между подкрепата за Израел и желанието си да сложи край на конфликта, включващо освобождаването на всички заложници, които все още са в плен на терористите. Неговите поддръжници често определят непредсказуемостта му като хитър дипломатически ход, но в условията на настоящата криза това изглежда като твърде рискована стратегия. По тази причина, Тръмп най-вероятно ще трябва да реши по какъв начин да продължи опитите за постигане на мир, започнати от администрацията на Джо Байдън.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Изборите в САЩ и ефектът им върху войната в Украйна
Дебатът, който не се състоя – защо Тръмп отказва да се изправи срещу Харис
Скандалните тайни на технологичните гиганти, които възмутиха света
Една година по-късно – задълбочаващата се криза в Близкия изток
Сблъсъкът на вицепрезидентите – Джей Ди Ванс срещу Тим Уолц
Екстремното време, което заплашва Европа
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
Марсианците, които нападнаха Еквадор
Изборите, които ще решат съдбата на ЕС
