П рез последните дни бурята „Борис“ предизвика невиждани наводнения в няколко европейски страни, сред които Румъния, Чехия, Австрия, Полша и Словакия. Обширни райони се оказаха в плен на проливни дъждове, които нанесоха огромни щети и отнеха живота на над 20 души. Пороите откъснаха от света редица населени места, хиляди хора бяха евакуирани, а полският премиер Доналд Туск дори обяви едномесечно извънредно положение. В същото време, експерти коментират, че заради климатичните промени, подобни бедствия ще се случват все по-често в различни части на Европа. Доколко основатели са подобни прогнози?
Storm Boris batters Italy after wreaking havoc in central Europe https://t.co/AtcTv1kTKG
— BBC News (UK) (@BBCNews) September 19, 2024
Температурни рекорди и проливни дъждове
Бурята „Борис“ беше предизвикана от няколко фактора, един които е нахлуването на студен арктически въздух в Европа, отбелязват климатолози. В резултат, в Австрия бяха регистрирани няколко рекорда за тази част от годината, като температурите останаха под 10 градуса по Целзий в продължение на близо седмица. В Хохфилцен (курортно селище, намиращо се в провинция Тирол, Западна Австрия), например, термометрите показваха 0,8 градуса по Целзий – нещо, което досега не се беше случвало през септември. Необичайни студове имаше и в Швейцария, Италия и Германия. Освен това, арктическият въздух се сблъска с необичайно горещи и влажни въздушни маси, идващи от изток и юг. Показателен е фактът, че в руската столица Москва беше поставен рекорд за най-гореща септемврийска нощ (температурата там достигна 19,2 градуса по Целзий).
В следствие на сблъсъка между студени и топли въздушни маси, образувалата се буря „Борис“ се оказа „хваната в капан“ между области с високо атмосферно налягане. Така, валежите в Централна и Източна Европа се оказаха особено проливни и предизвикаха тежки наводнения. Според учените, сред причините за екстремното време са и рекордните жеги, регистрирани през последните месеци. Те подчертават, че колкото по-топъл е въздухът, толкова повече влага задържа той, което на свой ред води до интензивни дъждове. Тук трябва да се отбележи, че експертите далеч не са оптимистично настроени – според тях ни очакват повече краткотрайни, но изключително проливни валежи, а не по-дълги периоди на умерени превалявания. Бурята „Борис“ предизвика именно това – рекордни порои, последиците от които се оказаха катастрофални.
Central Europe is experiencing some of the worst floods in years, claiming lives and destroying homes.
— Human Rights Watch (@hrw) September 19, 2024
EU governments need to act immediately to protect people from the effects of climate change and safeguard their rights. pic.twitter.com/MunXs1u7oi
Мрачни прогнози
„Подобни бедствия ще зачестят през следващите 10 – 15 години, но ситуацията ще се влоши още повече в малко по-далечното бъдеще, т.е. след около 25 – 50 години“, заяви за Vesti.bg проф. Джеймс Милър от университета „Рътгърс“ в Ню Джързи, който е автор на редица изследвания, свързани с последиците от климатичните промени. „В момента е трудно да се правят категорични прогнози. Това, което знаем със сигурност, е, че колкото по-гореща и влажна е атмосферата, толкова по-опасни ще бъдат стихиите, които ще ни връхлитат през следващите години. Проблемът засяга всички нас и затова е изключително важно да вземем мерки, за да ограничим поне в известна степен глобално затопляне“, допълва той.
На същото мнение е и друг експерт в сферата на климатологията – проф. Антъни Левковиц от университета в Отава. За Vesti.bg той подчерта, че всички компютърни модели, създадени до този момент, показват едно и също – колкото по-гореща става Земята, толкова повече изпарения ще има и съответно валежите ще стават по-проливни. „Това означава, че през следващите десетилетия силните бури, които в момента са рядкост, ще започнат да се случват значително по-често. Освен това, вероятно ще станем свидетели на стихии с невиждани досега мащаби“, подчертава проф. Левковиц. „Според мен, Европа несъмнено трябва да вземе мерки, за да бъде готова в случай, че бъде връхлетяна от мощни бури. Истината е, че това неизбежно ще се случи, но няма как да се каже кога точно. Най-важното задача пред европейските правителства е да бъде изградена инфраструктура, устойчива на подобни бедствия“, смята още експертът.
Is climate change causing the deadly floods in Europe? https://t.co/pgUcBLUSQD
— TIME (@TIME) September 18, 2024
„Троен удар“
Според резултатите от проучване на Центъра за международни изследвания на климата CICERO и учени от университета в Рединг, близо три четвърти от населението на света може да бъде засегнато от проблеми като екстремни температури и необичайно интензивни валежи през следващите две десетилетия, ако не бъдат взети спешни мерки за ограничаването на емисиите парникови газове. Последиците от проливните дъждове и съпътстващите ги наводнения, както и от зачестяващите горещи вълни, могат да бъдат апокалиптични. Те крият редица рискове за здравето на хората, унищожават цели екосистеми и нанасят огромни щети на селското стопанство, което на свой ред оставя мнозина без храна, а в някои случаи и без достъп до питейна вода. В резултат на всичко това, все повече ще стават мигрантите, принудени да напуснат домовете си заради проблемите, свързани с глобалното затопляне. В търсене на по-добри условия за живот, много от тях ще се отправят към Европа.
Експертите са единодушни, че най-бедните жители на планетата са и най-застрашени от климатичните промени. Питър Сандс, който е ръководител на Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, наскоро заяви, че „глобалното здравеопазване е донякъде засенчено от проблемите, свързани с изменението на климата и конфликтите в различни части на света. Най-бедните хора са силно засегнати от този троен удар“. По думите му, в резултат на все по-опасните природни бедствия през последните години, недохранването и разпространяването на някои смъртоносни болести са се превърнали в задълбочаващи се проблеми. Освен това, въоръжените конфликти неизбежно водят до пълен колапс на здравните системи, което на свой ред отнема живота на много повече хора, отколкото куршумите и бомбите, обобщава Сандс.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
Марсианците, които нападнаха Еквадор
Изборите, които ще решат съдбата на ЕС
Разделената Европа – нападението срещу Роберт Фицо и задаващите се избори за ЕП
Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа
"Руският закон", който предизвика масови протести в Грузия
Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП
Дипломатическият ребус на Си Цзинпин
Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия
Имигрантите, които спасиха американската икономика
Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток
Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа
Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект
Кой се страхува от Доналд Тръмп?
Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин
Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп
