Непостижима цел ли е присъединяването на Турция към ЕС|Vesti.bg

„По-весело и лично“: Тръмп и Си Дзинпин демонстрираха неочаквана близост в Пекин

Ливан и Израел отново сядат на масата за преговори в САЩ

Ключови преговори в Пекин: Доналд Тръмп се срещна със Си Цзинпин

Унгария не подписа декларацията на „Букурещката деветка“

Готви се нова оставка на министър в Лондон

Тръмп кацна в Китай с армия от милиардери и грандиозен блясък, за да спасява петрола от войната в Иран

Доналд Тръмп каца в Китай - кой го придружава

Напрежение и бойкот белязаха първия полуфинал на "Евровизия" във Виена заради Израел

П рез последните години по темата за евентуалното присъединяване на Турция към ЕС се говори рядко. Това не е особено изненадващо. Преговорите са в застой, а сякаш нито Анкара, нито Брюксел считат рестартирането им за свой приоритет. Какви са причините за това? И дали ситуацията ще се промени? По темата разговаряхме с д-р Мариян Карагьозов, който е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Близкоизточни изследвания в НБУ. Той защитава докторат, посветен на отношенията между Турция и Близкия изток в Института за балканистика към БАН, където понастоящем работи като политолог.

Изминаха близо 20 години от началото на преговорите за присъединяването на Турция към ЕС, но днес страната изглежда все така отдалечена от Общността. Според Вас, обречена на провал ли е евроинтеграцията на Анкара?

Отношенията между Анкара и "Европа" са преминавали през множество върхове и спадове. Още през 1959 г. Турция подава молба за асоцииране с Европейската икономическа общност, което и става факт през 1963 г. В този контекст се подписват редица споразумения за облекчаване на търговията между страните, както и започва изпращането на турските гост-работници (т. нар. гастарбайтери) в Западна Европа. През 1978 г., по желание на турската страна, заради икономическите проблеми, които тогава тя изпитва, интеграцията е временно замразена. Отношенията преживяват и ниска точка заради широкоразпространените груби нарушения на правата на човека в Турция след военния преврат през 1980 г. - масови арести и репресии, изтезания в затворите, затваряне на медии, профсъюзи и организации. Отношенията между ЕИО и Турция са възстановени през 1986 г. Междувременно, през 80-те години на миналия век турският премиер и президент Тургут Йозал либерализира и ориентира към износ турската икономика, което дава и положително отражение на търговията с Европа. По-късно, между ЕС и Турция е подписан Митнически съюз, който влиза в сила на 1 януари 1996 г. Това води до значителен скок в двустранната търговия, като тя се променя не само количествено, но и качествено - имам предвид, нараства значението на индустриалните, а не селскостопанските стоки.

Към края на 90-те години ситуацията в Турция по отношение на правата на човека се подобрява и така страната получава статут на кандидатка за членство на срещата на ЕС в Хелзинки през декември 1999 г. и началото на преговорите през 2004 г. Правя този дълъг исторически обзор, за да илюстрирам тезата, че макар и в тях да е имало проблеми, отношенията винаги са продължавали. В края на 90-те години и в началото на нашия век в Турция имаше силен импулс за проевропейски реформи, включително и от страна на управлящата „Партия на справедливостта и развитието“, но моментът беше пропилян по две причини, Първо, на власт във важни европейски страни дойдоха по-скпетични спрямо Турция политици като Никола Саркози и Ангела Меркел, които замениха Жак Ширак и Герхард Шрьодер. Второ, приемането в ЕС само на Република Кипър, без северната турска част на разделения остров, доведе до значителни проблеми в отношенията между Анкара и Брюксел. Така че можем да кажем, че евроинтеграцията на Турция остава винаги недовършена, но и никога непрекъсваща.

Turkey says EU is 'unjust and biased' on membership bid https://t.co/CFcDobZrLH pic.twitter.com/d0zkyZPDV6
— Reuters (@Reuters) November 9, 2023

Защо преговорите между Турция и ЕС са в застой? Кои са темите, по които двете страни не могат да постигат консенсус?

След приемането на Кипър в ЕС, Турция отказа да приема кораби и самолети от тази държава-членка, което доведе до блокиране на няколко преговорни глави от страна или на европейски страни (Гърция, Кипър, Франция), или от страна на ЕК. След опита за преврат в Турция през 2016 г., ЕС има критики по отношение на състоянието на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека, които се изразяват в годишните доклади. Турското външно министерство с крайно остър тон отхвърля тези констатации като преднамерени, необективни, и като "нямащи никаква правна сила". Междувременно, Анкара започна свои проучвания за газ във водите край Острова на Афродита, като част от тези морски пространства са оспорвани и съответно на Турция бяха наложени нови санкции. Не бива да се забравя още дна важна подробност - Анкара има амбиции да води т. нар. "360-градусова външна политика". Тя подчертава, че отношенията с Изтока не са за сметка на Запада, но не иска да се отказва и от други вектори заради една изцяло западна ориентация.

Въпреки че има спорове относно размерите и сроковете за отпускането ѝ, помощта, идваща от ЕС за сирийските бежанци в Турция (10 млрд. евро до този момент) е един от инструментите на отношенията. Анкара настоява за отмяна на визите на турски граждани, което не се случва поради това, че не са изпълнени няколко критерия, един от които е промяна на турското антитеростично законодателство. Освен това, от 2016 г. насам се обсъжда модернизиране на Митническия съюз. Такова безспорно е необходимо, защото от 1996 г. насам вече са минали почти 30 години – световната икономика е променена, а технологиите са се развили значително. Други са и икономическите отношения между Съюза и Турция - едни отрасли са загубили, други са придобили ново значение. Едва ли ще станем свидетели на развитие по темата в скоро време, тъй като има определени стандарти и процедури това да се случи. На следващо място, от 2019 г., по силата на европейското решение след турските проучвания край Кипър, замразен е и диалогът на високо ниво по политически, енергийни, транспортни и други въпроси между Турция и ЕС. За рестартирането му са необходими компромиси.

EU auditors criticise lack of impact, transparency in refugee funds for Turkey https://t.co/fzeLskZ4J0
— Euractiv (@Euractiv) April 24, 2024

Какво би спечелила Турция и какво ЕС, ако страната все пак се присъедини към Общността?

Към момента това не изглежда възможно, но не бива да забравяме, че икономическият обмен между двете страни е гигантски. Страните от ЕС са основният инвеститор в Турция. В последните години търговията между Съюза и Турция е на стойност над 200 млрд. евро годишно. ЕС изнася стоки за около 110 млрд. евро, а Турция изнася за ЕС продукти на стойност 95 млрд. евро. Турция закупува европейски машини и оборудване, но същевременно изнася автомобили и авточасти, произвежда потребителски стоки, мебели, текстил и хранителни продукти за пазарите на Стария континент. Географията си казва думата - Турция е изгодна производствена база за европейските стоки.

Turkey just sentenced an opppsitional to over 40 years jail without real evidence. And then introduce a Russian style law. Turkey needs a different leadership for EU, Erdogan just wants money after rekking the people with inflation.
— Alucard (@neopandemonium) May 18, 2024

Миналата година турският президент Реджеп Ердоган заяви, че страната му иска да се присъедини към групата на БРИКС. Как ще се отрази това върху отношенията между Анкара и Брюксел?

Засега никак. Нека първо да стане. През 2023 г. БРИКС взе решение и от 1 януари 2024 г. към организацията се присъединиха Египет, Саудитска Арабия, Иран, Обединените арабски емирства, Етиопия и Аржентина. Тепърва обаче предстои да се доуточняват механизмите за евентуалното ново разширяване на този клуб. От съобщение на руското външно министерство стана ясно, че от 1 януари 2025 г. към организацията в качеството на партньори се присъединяват още Беларус, Боливия, Индонезия, Казахстан, Куба, Малайзия, Тайланд, Уганда, Узбекистан, както и че такава покана е била отправена към още четири неназовани страни. Можем само да гадаем дали Турция е сред тях.

Търговията между Турция и страните от БРИКС преди споменатото разширение възлизаше на около 120 млрд. евро, от които лъвският пай (около 100 млрд. евро) се пада на Русия и Китай. Проблемът от турска гледна точка обаче е, че с тези две страни Анкара има много сериозен външнотърговски дефицит. Турция внася енергоресурси от Русия и потребителски стоки и соларни панели от Китай. Същевременно, ЕС остава географски в по-голяма близост до Турция, за разлика от по-сложната логистика с редица страни от БРИКС. Както казват в Анкара – „нито Изток, нито Запад“, а и двете.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase

Още от автора: