Операция „Вълшебният свирач“ - как Великобритания евакуира 800 000 деца за три дни - Свят

Приключи поклонението пред тленните останки на папа Франциск

Кой екзекутира висш руски генерал насред Москва

Украйна и ЕС с контрапредложение за мир

Путин лично разговаря в Москва с пратеника на Тръмп

Това са предложенията за мирно споразумение за Украйна

Защо Крим е толкова важен за Украйна и Русия?

Скандален кардинал ще затвори ковчега на папа Франциск

Виктор Орбан: Папа Франциск беше човек на мира

„Вълшебният свирач“ е популярна немска народна приказка, разказваща за флейтист, облечен в шарени дрехи, който извежда всички деца от град Хамелн и те никога повече не се завръщат в домовете си. Тя присъства в творчеството на автори като братя Грим, Гьоте и Робърт Браунинг, а повечето историци са на мнение, че в основата ѝ стои реално събитие – като епидемия от чума или природен катаклизъм. С името на тази зловеща приказка е свързана и една мащабна операция, проведена в началото на Втората световна война. На 1 септември 1939 г., в 4:45 ч. нацистка Германия напада Полша, с което започва най-големият и смъртоносен конфликт в човешката история. Сравнително по същото време, стотици деца се събират в училище „Мирдъл“, намиращо се в източен Лондон. Такива сцени се разиграват и в редица други учебни заведения на територията на британската столица. Именно по този начин започва операция „Вълшебният свирач“.

За три дни около 1,5 млн. души, включително 800 000 деца, са евакуирани от Лондон и преместени в провинцията, като властите се надяват, че по този начин ще ги защитят в случай на германски бомбардировки по стратегически цели в града. Показателни за размера на евакуацията са думите на депутата Джеймс Чътър Ийд, който в реч пред Камарата на общините, произнесена на 14 септември 1939 г., отбелязва: „През последните дни станахме свидетели на най-забележителното преместване на цивилно население в нашата история“.

Operation Pied Piper,
vintage posters from WW2 pic.twitter.com/cURLV0pmco
— Rank one 🐬 (@rankodimoti) March 22, 2023

Подготовка за евакуацията

Въпреки че масовата евакуация е извършена забележително бързо, операция „Вълшебният свирач“ не представлява „импулсивна реакция на случващото се по това време в Европа“, отбелязва д-р Пени Старнс, която е почетен научен сътрудник в Центъра за здраве и хуманитарни науки към университета в Бристъл. По думите ѝ, подобен план бил изготвен близо век по-рано, когато жителите на графство Дорсет се опасявали, че френската армия може да ги атакува. По време на Първата световна война, Германия извършила общо над 100 бомбардировки на територията на Великобритания, използвайки дирижабли и самолети. При нападенията загинали около 1400 души, а близо 3500 други били ранени.

През 1937 г. нацистките военновъздушни сили „Луфтвафе“ нагледно демонстрирали своята разрушителна мощ. На 26 април т. нар. „Легион Кондор“ нападнал баския град Герника (по това време в Испания бушувала гражданска война, като Германия била на страната на диктатора Франсиско Франко). Бомбардировката продължила три часа, като около 70% от местните сгради били сравнени със земята. По различни оценки, загинали между 170 и 300 души. Случилото се вдъхновило световноизвестния художник Пабло Пикасо да нарисува емблематичната си творба „Герника“, която днес е изложена в музея „Кралица София“ в Мадрид. Цяла Европа била шокирана от нападението, а само година по-късно британските власти създават специален комитет, натоварен със задачата да подготви план за действие в случай, че избухне конфликт между Лондон и Берлин. Той е оглавен от сър Джон Андерсън, вътрешен министър на Великобритания в периода между 1939 и 1940 г. Именно по идея на комитета хиляди цивилни, живеещи в населени места с висок риск от бомбардировки („евакуационни зони“), са преместени в сравнително по-безопасни райони („приемни зони“).

Основен приоритет на властите е осигуряването на подслон на учениците, бременните жени, майките с деца до 5-годишна възраст, както и учителите. Самата евакуация е доброволна, но редица домакинства в „приемните зони“ са задължени да приемат хора, напуснали родните си домове. В радиопредаване, излъчено на 6 януари 1939 г., тогавашният министър на здравеопазването Уолтър Елиът заявява: „Искаме тази операция да се превърне в проявление на чистотата на човешките взаимоотношения и обичта, събирайки добронамерени домакини и желани гости. Цялата нация трябва да се почувства като едно цяло.“

#OTD 1939: Operation Pied Piper, which saw the evacuation of 1.5m+ people from urban areas, came into force.

Our archive includes newly uncovered stories of people evacuated to Peebles, Hastings, Yorkshire and elsewhere during #WW2.

Read their stories at https://t.co/9dtj4gwoRT pic.twitter.com/tQOCTjqFBE
— Their Finest Hour (@ww2finesthour) July 1, 2024

Труден избор

Операция „Вълшебният свирач“ изправя хиляди британски семейства пред кошмарна дилема – дали да изпратят децата си да живеят с непознати в относителна безопасност или да останат заедно, рискувайки живота им в случай на германски бомбардировки. От онези, чиито майки и бащи избират евакуацията, „мнозина си спомнят как тръгват без да имат възможност да се сбогуват със своите близки“ пише историкът Гилиан Моусън. Всяко едно дете разполага с противогаз, табелка с името си и това на своите родители, както и бележка с адреса им. На техните близки пък се съобщава къде са настанени, за да могат да им изпращат писма.

Повечето деца са евакуирани с влакове в малки населени места, намиращи се в провинцията, но някои са изпратени в чужбина, в страни като Канада, Нова Зеландия и Австралия. Историците отбелязват, че голяма част от тях се завръщат по домовете си много по-рано от очакваното. До януари 1940 г. близо 900 000 души правят това, въпреки че властите ги призовават да не напускат по-безопасните райони на Великобритания. „Съществува мит, че почти всички деца останали в „приемните зони“ по време на Втората световна война, но това не е истина. Те, всъщност, продължили да живеят със семействата си в Лондон“, отбелязва д-р Старнс.

Експертите допълват, че разказите на евакуираните са много различни. Докато някои са посрещнати с изключително гостоприемство и доброта, други стават жертва на тормоз, физическо и сексуално насилие. След посещение в дом за отделени от семействата им деца, лейбъристката Марджъри Алън остава толкова ужасена от видяното, че пише отворено писмо до вестник „Таймс“ на 15 юли 1944 г. В него тя описва условията в дома и жестокото отношение към децата. През следващите седмици, до редакцията са изпратени още много подобни сигнали, което принуждава правителството да вземе мерки. След края на Втората световна война е приет т. нар. Закон за децата от 1948 г., основната цел на който е да гарантира тяхната неприкосновеност.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase

Още от автора: