В продължение на повече от половин век, начело на Сирия стоеше авторитарният режим на семейство Асад. Преди дни, обаче, беше сложен край на управлението му. Бунтовнически групи превзеха Дамаск след изненадваща офанзива, започнала на 27 ноември. Самият президент Башар ал-Асад се оттегли от поста си и избяга в Русия. Експертите са единодушни, че случилото се ще окаже огромно влияние не само върху ситуацията в Сирия, но и върху баланса на силите в целия Близък изток. Те допълват, че сред големите губещи е Кремъл – един от най-важните съюзници на Асад. Застрашава ли падането на режима руските интереси в региона? И какъв ще бъде следващият ход на Владимир Путин?
In @nytopinion
— The New York Times (@nytimes) December 10, 2024
“When Bashar al-Assad started to fall, Russia was not there to catch him,” writes Hanna Notte. “Vladimir Putin may yet manage to retain some stakes in a post-Assad Syria, but there’s no way around it: He just suffered a significant defeat.”https://t.co/acdrsZ0Nr2
- „Един от най-големите провали на Москва“
Малко след като стана ясно, че Башар ал-Асад е свален от власт, руското външно министерство побърза да отбележи, че поддържа контакт „с всички фракции на сирийската опозиция“. Това съобщение демонстрира една съществена промяна в позицията на Кремъл. Само седмица по-рано, първият дипломат на Русия Сергей Лавров заяви в интервю за „Ал Джазира“, че бунтовниците, сражаващи се срещу силите на Асад, са „терористи“. „Русия, която е изправена пред огромни предизвикателства заради продължаващата война в Украйна, несъмнено е сред най-тежко засегнатите от падането на режима в Сирия. Всъщност, това е един от най-големите провали на Москва в международен план след изтеглянето на СССР от Афганистан в края на 80-те години на миналия век. Сирия представлява важен елемент от стратегията на Путин за защита на руските интереси не само в Близкия изток, но и в Сахел и Северна Африка. В продължение на десетилетия, отношенията между Кремъл и Дамаск бяха повече от добри и настоящата ситуация е сериозно изпитание за Москва“, заяви за Vesti.bg проф. Шон Фоли от щатския университет в Тенеси, който е автор на десетки изследвания, свързани с Близкия изток.
Фактът, че Асад получи убежище именно в Русия, не е изненадващ. Според анализаторите, той може и да е загубил „практическата си стойност“ за Кремъл, но чрез него Путин иска да отправи едно важно послание – всички негови поддръжници могат да разчитат на подкрепата му. Сваленият диктатор беше лоялен съюзник на руския държавен глава, включително по отношение на войната в Украйна. Именно този конфликт се оказа и една от основните причини за случилото се с Асад. Вниманието на Москва е изцяло насочено към офанзивата в Украйна, като руската армия не разполага с достатъчно голям капацитет и се оказа неспособна да окаже съществена подкрепа на режима в Сирия. Очаквано, събитията от последните дни бяха приветствани от опонентите на руския президент, според които е бил нанесен тежък удар по интересите на Кремъл в Близкия изток. „Путин хвърли Асад под автобуса, за да продължи войната си в Украйна. Ресурсите, с които разполага, са оскъдни и той далеч не е толкова силен, колкото твърди, че е“, заяви бившият украински външен министър Дмитро Кулеба. „Един диктатор по-малко“, написа на свой ред руският опозиционер Иля Яшин в социалната мрежа „Х“.
Според проф. Фоли, свалянето от власт на Асад ще има сериозни геополитически последици за Москва. „Путин ще трябва да се примири с факта, че започналите през 2015 г. усилия да задържи на власт режима, включващи отделянето на значителни финансови средства, са завършили с провал. Освен това, падането му ще се отрази на отношенията между Кремъл и регионални сили като Турция и Израел. В интерес на истината, еврейската държава гледа на Русия като на свой северен съсед от 2015 г. насам, причина за което е значителното руско военно присъствие в Сирия. Не бих се изненадал случилото се с Асад да доведе до промяна на израелската политика спрямо войната в Украйна, както и по други въпроси, пряко свързани с Москва“, смята експертът.
Syrians are celebrating the fall of Assad, but fears grow about how Syria will be governed from now on.
— DW News (@dwnews) December 10, 2024
These are the different actors set to shape its future: https://t.co/FnsjPzafJD
- Неясното бъдеще на руските бази в Сирия
Руското присъствие в Сирия не е от вчера. Още през 70-те години на миналия век между СССР и бащата на Башар ал-Асад – Хафез, се заражда стратегическо партньорство. Именно тогава Москва получи достъп до дълбоководното средиземноморско пристанище в Тартус. Нов импулс в отношенията между двете страни даде избухналата през 2011 г. гражданска война в Сирия. Путин оказа значителна военна подкрепа на Асад, благодарение на която той остана на власт. В замяна, режимът в Дамаск предостави на Кремъл 49-годишен достъп както до Тартус, както и до военновъздушната база в Хмеймим. „Съдбата на тези обекти остава открит въпрос, който е от огромна важност за руските интереси в Близкия изток и Африка. Съществуват твърдения, че бунтовниците са започнали преговори с Москва още преди превземането на Дамаск. Смята се, че е било обсъдено изтеглянето на руските сили от Тартус и Хмеймим. Осигуряването на достъп до тези бази, а и до Сирия като цяло, е сред основните приоритети на Кремъл, но постигането на тази цел ще бъде сложна задача, като се има предвид помощта, която Путин оказа на Асад по време на гражданската война“, отбеляза проф. Фоли.
На сходно мнение е и друг експерт по въпросите, свързани с Близкия изток – проф. Бърнард Хайкел от Принстънския университет. „Освен ако Сирия не бъде разкъсана на няколко части, всяка от които да е контролирана от различни фракции, новата власт в Дамаск ще призове руснаците да се оттеглят от базите“, заяви той за Vesti.bg. „Москва изигра съществена роля в гражданската война, а по ръцете на Путин има много сирийска кръв. Никой няма да забрави или прости това“, допълни той. А какво ще предприеме Кремъл, ако на руските военни се наложи да напуснат базите в Тартус и Хмеймим? Към момента е трудно да се даде отговор на този въпрос. Сред най-често споменаваните алтернативи на Сирия е Либия, където Москва поддържа сравнително добри отношения с генерал Халифа Хафтар (именно на негова страна се сражаваха бойците от частната армия „Вагнер“).
Не бива да се забравя и още една важна подробност – не само Русия има военни обекти на територията на Сирия. С такива разполага както Турция (те са разположени в Идлиб и на други места в северната част на страната), така и САЩ (американската база се намира в Танф, близо до границата с Йордания). Повечето анализатори не изключват вероятността Анкара и Вашингтон да засилят влиянието си в Сирия, което би било лоша новина не само за Русия, но и за Иран. „Каквото и да си говорим, случилото се през последните дни представлява сериозен проблем за Москва, която загуби един от най-верните си съюзници в Близкия изток. Влиянието на Путин в региона несъмнено ще намалее, а повечето сунити ще странят от него, тъй като той е тясно обвързан с шиитския режим в Техеран“, обобщава проф. Хайкел.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Прословутите събития, които никога не са се случвали
Политически сътресения – прави ли Румъния опасен завой надясно
Мирът като непостижима цел – има ли изход от кризата в Близкия изток
Готов ли е светът за завръщането на Тръмп
Изборите в САЩ и ефектът им върху войната в Украйна
Дебатът, който не се състоя – защо Тръмп отказва да се изправи срещу Харис
Скандалните тайни на технологичните гиганти, които възмутиха света
Една година по-късно – задълбочаващата се криза в Близкия изток
Сблъсъкът на вицепрезидентите – Джей Ди Ванс срещу Тим Уолц
Екстремното време, което заплашва Европа
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
Марсианците, които нападнаха Еквадор
Изборите, които ще решат съдбата на ЕС
