П рез март тази година в Русия се проведоха президентски избори, резултатите от които не изненадаха никого. Те бяха спечелени по убедителен начин от настоящия държавен глава Владимир Путин, за когото гласуваха над 87% от избирателите. Така, той ще остане начело на страната поне до 2030 г. Въпреки всички предизвикателства, пред които е изправен президентът, рейтингът му продължава да е изненадващо висок, като според някои проучвания надхвърля впечатляващите 80% - въпреки че редица анализатори поставят под съмнение достоверността на тези данни. Колкото и непоклатима да изглежда властта на Путин, неговото управление неизбежно ще приключи в даден момент. Кога ще се случи това? И накъде ще поеме Русия след края на ерата Путин?
President Vladimir Putin said he would not back down in Russia’s war against Ukraine to a crowd of thousands in Moscow on Monday, a day after declaring victory in a performative election that prompted comparisons to other authoritarian dictatorships. https://t.co/XW1OUEsx3e
— The New York Times (@nytimes) March 18, 2024
- Между национализма и фашизма
Да се прогнозира политическото бъдеще на Путин е невъзможна задача, но едно нещо изглежда безспорно – продължаващата война в Украйна изправи Русия пред сериозна криза. Показателен в това отношение беше миналогодишният бунт на частната армия „Вагнер“, ръководена от Евгений Пригожин. Метежът беше потушен, а самият Пригожин загина малко по-късно при съмнителни обстоятелства в самолетна катастрофа, но фактът, че подобно нещо изобщо се случи, е доказателство за растящото недоволство от държавния глава. „Путин постигна някои неоспорими успехи, но нищо не е вечно – включително и управлението му. С решението си да нападне Украйна, той допусна стратегическа грешка, последиците от която ще бъдат дългосрочни”, заяви за Vesti.bg проф. Джон Коларусо от университета „Макмастър“ в Хамилтън, Онтарио. Той е автор на редица изследвания, свързани с историята и външната политика на Русия.
Пригожин вече не е сред живите, а вероятността за избухване на нов бунт срещу Путин изглежда незначителна. Въпреки това, причините, довели до метежа, все още са налице, коментира експертът. „Не бива да се изключва вероятността недоволството в редиците на военните да доведе до свалянето му от власт. Твърде много хора загиват в хода на сраженията в Украйна, а Русия понесе големи финансови загуби. В същото време, национализмът продължава да бъде идеология, споделяна от редица жители на страната, а това е нещо, от което Путин се възползва изключително умело“, смята проф. Коларусо. На същото мнение са и редица други анализатори, според които национализмът на руския президент вече прераства в откровен фашизъм на фона на нестихващата война в Украйна.
On the night Putin celebrated extending his rule to at least 2030, he did something very unusual: for the first time in memory, he spoke the name of Alexei Navalny in public. After Navalny's death, what now for Russia's opposition? https://t.co/pvBRafaRk1
— Reuters (@Reuters) March 20, 2024
- Още един мандат
Каквито и прогнози за бъдещето на Русия да правят експертите, няма как да се отрече, че най-вероятният сценарий е Путин да остане на власт и след 2030 г. Ако не се случи нещо непредвидено, 72-годишният президент може да остане начело на страната за поне още един мандат. Условията за това са налице. Със смъртта на Алексей Навални беше нанесен тежък удар на демократичната опозиция, която в момента изглежда напълно неспособна да се опълчи на държавния глава. Икономиката на федерацията, макар и разклатена от наложените ѝ международни санкции, далеч не пострада толкова сериозно, колкото сочеха първоначалните прогнози. Що се отнася до войната в Украйна, руската армия несъмнено изпитва сериозни затруднения, но Кремъл най-вероятно ще постигне поне част от целите си.
Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом може да изиграе важна роля в това отношение. Очакванията са, че американският президент ще окаже натиск върху Киев да направи известни териториални отстъпки в полза на Москва, в замяна на което да бъде сложен край на конфликта. Според редица анализатори, Украйна също така ще трябва да се прости с амбициите си за присъединяване към НАТО. Това на свой ред повдига въпроса дали сключването на мир при условия, изгодни за Русия, няма да стимулира Путин да атакува и други страни – като Молдова, например. Подобен сценарий не е изключен, но от стратегическа гледна точка би могъл да се окаже твърде рискован ход. Евентуална нова инвазия би натоварила още повече руската икономика, която и без това върви към стагнация, а инфлацията не спира да расте.
Putin describes Trump in one word as he breaks silence on US election victory https://t.co/0ub3D6b5Sd pic.twitter.com/Gp50Bp0GVq
— The Independent (@Independent) November 12, 2024
- Наследникът на Путин
„Колкото и да изглежда невероятно, Путин няма да управлява Русия вечно. Въпросът как ще изглежда страната, когато той вече не е власт, определено е интересен, но е напълно възможно да разберем отговора чак след десетилетие – или дори две. По отношение на наследника му, в момента е твърде рано да се правят подобни прогнози. Със сигурност, той ще споделя голяма част от възгледите на Путин, особено по отношение на Запада“, заяви за Vesti.bg Родрик Киуийт, който е професор по политология от Калифорнийския технологичен институт. На сходно мнение е и проф. Коларусо. „Никой не знае кой ще бъде наследникът на Путин, но по мое мнение това ще бъде някой олигарх, може би Олег Дерипаска. Разбира се, ако военните се разбунтуват, те сами ще посочат следващия държавен глава (най-вероятно от техните редици). Смятам, че който и да стане президент на Русия, ще е националист с прагматично мислене, желаещ да подобри поне в малка степен отношенията между Москва и Запада“, смята той.
Експертите са единодушни, че каквото и да се случи, ЕС, НАТО и САЩ трябва да имат внимателно изготвени планове за действие. „Задължително е политиката по отношение на Русия да бъде нюансирана и да включва не само адекватна оценка на настоящата ситуация в страната, но и да взема предвид богатата ѝ култура и история, както и отношенията между Кремъл и отделните „съставни части“ на федерацията. Някои от тях не изпитват особено топли чувства към Путин, докато други го смятат за истински патриот с безспорни лидерски качества. Западните дипломати трябва да са наясно, че в някакъв момент е напълно възможно да се стигне до отцепването на определени територии от Русия. Когато съветвах представители на властите във Вашингтон, аз бях един от малцината, които се надяваха това да не се случи, тъй като се страхувах, че може да се стигне до избухването на гражданска война, в хода на която да бъдат използвани ядрени оръжия. Все още се опасявам, че подобно нещо може да се случи, но се надявам, че този апокалиптичен развой на събитията ще бъде избегнат“, отбелязва проф. Коларусо. „Не бива да се забравя, че Русия е огромна страна с дълга история, в която реформите никога не са били бърз процес. Точно обратното – промените се случват изключително бавно, а резултатите често са противоречиви и трудни за прогнозиране“, заключава на свой ред проф. Киуийт.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Мирът като непостижима цел – има ли изход от кризата в Близкия изток
Готов ли е светът за завръщането на Тръмп
Изборите в САЩ и ефектът им върху войната в Украйна
Дебатът, който не се състоя – защо Тръмп отказва да се изправи срещу Харис
Скандалните тайни на технологичните гиганти, които възмутиха света
Една година по-късно – задълбочаващата се криза в Близкия изток
Сблъсъкът на вицепрезидентите – Джей Ди Ванс срещу Тим Уолц
Екстремното време, което заплашва Европа
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
Марсианците, които нападнаха Еквадор
Изборите, които ще решат съдбата на ЕС
