С раженията в Близкия изток не стихват, броят на загиналите непрекъснато расте, а разрушенията придобиват все по-катастрофални размери. На фона на задълбочаващата се криза, всички опити за постигане на мир изглеждат обречени на провал. Какви са перспективите пред размирния регион?
По темата разговаряхме с д-р Мариян Карагьозов. Той е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Близкоизточни изследвания в НБУ. Защитава докторат, посветен на отношенията между Турция и Близкия изток в Института за балканистика към БАН, където понастоящем работи като политолог.
Hamas has survived the assassinations of multiple leaders over the decades — its staying power a testament to the depth of disillusionment among Palestinians over Israel’s occupation and the repeated failure of U.S.-sponsored peace talks. https://t.co/a36WXaHNpV
— The Washington Post (@washingtonpost) October 18, 2024
Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху повтори многократно, че бойните действия ще продължат до постигането на пълна победа над "Хамас" и "Хизбула". Постижима ли е тази цел?
- Историята може да ни помогне при отговора на този въпрос. "Хизбула" се ражда след намесата на Израел в Ливанската гражданска война (1975 - 1989 г.) и в отговор на израелската инвазия в Ливан през 1982 г. "Хамас" се ражда в края на 80-те години в окупираните от Израел палестински територии. Трябва да се отбележи, че това са едновременно социални движения, политически партии и военни организации. Факт е, че в последните месеци Израел уби лидерите и на "Хизбула", и на "Хамас", но това не означава край на тези движения. Те и преди са губили свои лидери като Аббас Мусауи от "Хизбула" през далечната 1992 г., шейх Ахмед Ясин от "Хамас" през 2004 г. или пък високопоставени командири като Имад Мугния ("Хизбула"), Яхия Аяш, Абделазиз ар-Рантиси, Ахмад ал-Джабари ("Хамас"). Независимо от това, виждаме, че тези организации продължават да съществуват. Не можеш с убийства на който и да е командир или лидер да унищожиш толкова многоизмерна организация, която, както казахме, е социално, политическо и военно движение.
"Хамас" спечели изборите през 2006 г. и след опит за преврат срещу тях от страна на Палестинската власт, подкрепен от Израел и САЩ, управлява Газа от 2007 г. Оттогава, Израел проведе няколко големи военни кампании срещу Ивицата, при които загинаха около 6400 палестинци и 300 израелци. Разбира се, нищо не може да се сравни с продължаващата вече повече от една година кампания срещу палестинците в Газа, която все по-често се определя като геноцид, но въпреки нея, военното крило на "Хамас" съхранява позиции, особено в централната част на Газа. Във военен план "Хизбула" запазва значителни запаси от ракети, тя има разклонена мрежа от подземни тунели, които са значително по-големи и широки от тези в Газа, снабдителните ѝ линии не са прекъснати. Бойците ѝ постоянно организират засади и атаки срещу израелските части в Южен Ливан, при които загиват командоси от най-елитните подразделения на израелската армия като "Егоз" и "Сайерет Голани". Иначе казано, тези движения ще съществуват, докато съществуват условията, породили ги, сред които е израелската окупация.
Israel hostage families attack Netanyahu over Hamas leaks https://t.co/SX9mV2kVVQ
— Financial Times (@FT) November 5, 2024
А каква е съдбата на израелските заложници в Газа?
- В израелското общество съществува известно усещане, че премиерът Бенямин Нетаняху не се интересува особено от живота на заложниците. Нашумя случай, при който трима израелски заложници бяха застреляни от израелски войници, въпреки че развяваха бял флаг. Други заложници загинаха от ударните вълни и задушаване при израелски бомбени удари. Неотдавна шестима заложници пък бяха убити от след опит израелската армия да ги освободи. Най-сигурният начин за гарантиране на живота им е споразумение за тяхната размяна с палестински затворници, намиращи се в израелски затвори, но Тел Авив към момента не е склонен да направи такава стъпка.
Binyamin Netanyahu’s decision to fire Yoav Gallant was not surprising; the two men leading Israel’s war effort could barely hide their contempt for each other over the past year.
— The Economist (@TheEconomist) November 6, 2024
What was unexpected, however, was his timing https://t.co/uHgPGzXDWm 👇
Нетаняху наскоро отстрани от длъжност министъра на отбраната Йоав Галант. Какво стои зад това решение?
- Напрежението между двамата политици съществуваше от доста време и то беше породено от различните им разбирания за това как трябва да се води войната в Газа. Когато напускаше поста си, Галант заяви, че причините за разногласията му с Нетаняху са три. Първата е въпросът дали ултраортодоксалните евреи да служат в армията. В момента те са освободени от това задължение, въпреки че крайните им позиции и поведение са един от факторите, подхранващ конфликта. Те обаче имат свои влиятелни представители в правителството на Нетаняху - екстремистки настроените финансов министър Бецалел Смотрич и министър на националната сигурност Итамар Бен Гвир. Второ, Галант смята, че войната на Израел срещу палестинците в Газа вече няма цели и че сключването на сделка с "Хамас", която неизбежно ще включва някои болезнени компромиси, е начинът за връщане на израелските заложници. Прекратяването на войната обаче не е в политически интерес на Нетаняху, тъй като конфликтът му позволява да сплоти коалицията около себе си. Сега постът на военен министър ще бъде зает от лоялния на Нетаняху Израел Катц, а освободеното от него външно министерство - от Гидеон Саар. Това е друг опозиционен лидер, когото Нетаняху кооптира. Когато казваме опозиционен, трябва да отчитаме, че става дума само за тактически разлики във вътрешнополитически план, но не и по основните въпроси на израелската стратегия. Третото настояване на бившия военен министър Галант е за провеждане на задълбочено разследване на пропуските в израелската сигурност, довели до атаката от 7 октомври. Такова разследване не би било в интерес на настоящия израелски премиер. Йоав Галант, трябва да отбележим, не е някой мекушав либерал. Той заяви, че в Газа Израел се бори с "хора-животни" и заплаши, че в случай на война, Израел може да върне Ливан в "каменната ера".
Israel has mauled Iranian air defences and inflicted serious damage on its drone and missile production sites.
— The Economist (@TheEconomist) November 5, 2024
It will make it even harder for Iran to replenish the 300-odd missiles it expended in April and October https://t.co/1WfeVtANuA 👇
Съществува ли опасност от нова ескалация на напрежението по оста Тел Авив - Техеран и дали е възможно това да прерасне в пълномащабна война?
- Редица авторитетни международни анализатори отбелязват промяна в иранската стратегия за сдържане, което е изключително важно развитие. До този момент Иран разчиташе на мрежата си от съюзници в Близкия изток като изнесена предна линия на отбрана. Тел Авив, обаче, реши да предприеме стратегия на постоянна ескалация чрез удари срещу ирански цели в чужбина и на територията на страната. Калкулациите на израелските стратези изглеждат горе-долу така: Ако Иран отговори, това увеличава риска от вкарването му във война, която в момента не е изгодна за Ислямската република поради икономическите и други проблеми на страната. Ако Техеран не отговори, страда имиджът му и неговото "стратегическо търпение" изглежда като слабост. Поради това, Иран на два пъти отговори с директни, но прецизно калкулирани удари срещу Израел. Иначе казано, акцентът беше изместен от организациите от т. нар. "Ос на съпротивата", с която Иран поддържа съюзнически отношения, към стратегия на пряко военно сдържане на Израел.
Looming Trump Presidency Set To Embolden Netanyahu And Hurt Palestinians https://t.co/PVdMoHElhj
— HuffPost (@HuffPost) November 10, 2024
По какъв начин ще повлияе избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ върху ситуацията в Близкия изток?
- Всеизвестно е, че новоизбраният стар президент Доналд Тръмп изпитва силни симпатии и е пряко свързан чрез семейството си с Израел. До момента обаче Тел Авив не е представил ясна стратегия кога ще завърши войната, която води в Газа, нито пък вижданията си за след това. Казано по друг начин, не е ясно какво Тръмп би могъл да продкрепи и какво не. Съществува мнение, че визията на Нетаняху за устройството на Близкия изток е толкова крайна, че той не е искал да я обяви преди приключването на изборите в САЩ. Израелският премиер заяви, че Тел Авив иска да изгради нова структура за сигурност в Близкия изток, но теорията на международните отношения е категорична, че абсолютната сигурност за една държава означава абсолютна несигурност за съседите ѝ. Не може да се говори само за сигурността на Израел. Трябва да се заговори и за сигурността на палестинците, ливанците и всички други хора в Близкия изток.
Същевременно, стана ясно, че при срещата им по време на посещението на Нетаняху в САЩ през октомври, Тръмп е заявил на Нетаняху, че иска войната да приключи до встъпването му в длъжност. В предизборната си кампания републиканецът обещаваше мир в Близкия изток, но не влизаше в детайли. Въпросът, разбира се, е какъв мир, при какви условия, как точно да бъде достигнат. Идеален вариант за Тръмп би било прекратяване на конфликта, което да отвори път за реанимиране на "Авраамовите споразумения" за нормализиране на отношенията между някои арабски държави и Израел. Саудитска Арабия, обаче, отказва да възобнови диалога с Израел без създаване на палестинска държава преди това. Напомням, че създаването ѝ е предвидено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и че това трябваше да се случи още през 1999 г. вследствие на споразуменията, сключени между израелци и палестинци.
Israeli strikes killed dozens of people on Sunday in Lebanon and the northern Gaza Strip, where the military has been waging a major offensive for more than a month that aid groups say has further worsened the humanitarian crisis in the besieged enclave. https://t.co/fFEG4rfS4d
— CBS News (@CBSNews) November 10, 2024
Жива ли е надеждата за мир? Какво трябва да се случи, за да бъде сложен край на конфликта?
- "Хизбула" настоява за "пакетна сделка", т.е. обвързване на спирането на огъня в Ливан със спиране на войната в Газа. Същевременно, обаче, спиране на огъня не означава край на конфликта. За приключване на конфликта е необходимо да се създаде палестинска държава, както предвижда международното право; да се обезщетят или да се даде право на завръщане на палестинските бежанци (около 750 000 души) и техните наследници, прогонени със сила при създаването на Израел; да се намери решение за статута на Йерусалим; да се спре политиката на разширяване на израелските селища на Западния бряг; да се освободят палестинските политически затворници. Израел се противопоставя на всяка една от тези точки. Следователно, в най-добрия случай можем да се надяваме само на временно затишие, но не и на трайно решение. За слагане на край на конфликта е необходима воля на международната общност, която да наложи спазването на съществуващите резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Към момента, такава липсва.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Готов ли е светът за завръщането на Тръмп
Изборите в САЩ и ефектът им върху войната в Украйна
Дебатът, който не се състоя – защо Тръмп отказва да се изправи срещу Харис
Скандалните тайни на технологичните гиганти, които възмутиха света
Една година по-късно – задълбочаващата се криза в Близкия изток
Сблъсъкът на вицепрезидентите – Джей Ди Ванс срещу Тим Уолц
Екстремното време, което заплашва Европа
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
