П родължаващата война между Русия и Украйна се води предимно по въздух и земя, като броят на жертвите непрекъснато расте, а разрушенията стават все по-мащабни. В същото време, конфликтът обхвана и Черно море, където, изненадващо за мнозина, Москва претърпя серия от тежки поражения. Кремъл не просто загуби някои от своите най-важни военни кораби, но и се сбогува с амбициите си да бъде доминираща сила в района на водния басейн. Много анализатори на свой ред подчертават, че всичко това е рефлектирало върху отношенията на Русия с един от ключовите ѝ партньори – Китай.
Ukraine navy chief says Russia is losing Crimean hub in Black Sea https://t.co/S8ESXZ2niG
— Euractiv (@Euractiv) July 9, 2024
- Битката за Черно море
Редица учени, занимаващи се с геополитически изследвания, често разделят държавите на сухопътни и морски сили. Подобен подход, обаче, е твърде опростен, а и не отговаря на настоящата ситуация – особено като се има предвид, че произходът на въпросната теория датира от края на XIX век. Експерти като Халфорд Джон Макиндер (британски историк и географ, считан за един от основателите на геополитиката) и Алфред Тайер Махеън (американски морски адмирал и историк, определян за „най-важния американски стратег на XIX век“. Според него, колкото по-мощен е флотът на дадена държава, толкова по-голямо е влиянието ѝ на международната сцена) характеризират морските сили като либерални демокрации, основен приоритет за които е свободната търговия. За разлика от тях, сухопътните сили са представяни като деспотични и милитаристични.
В исторически план, подобни обобщения са били използвани за демонизиране на враговете на САЩ и Великобритания, коментира Колин Флинт, професор по политически науки от университета в Юта. Според него, много хора продължават да поставят разделителна линия между действията на военноморските и сухопътните сили, което е погрешно. Нещо подобно се забелязва в хода на войната в Украйна. Москва постигна известни успехи на сушата и във въздуха, но ситуацията е съвсем различна в Черно море, където руските сили не само бяха принудени да се оттеглят от украинската брегова линия, но и вече държат корабите си далеч от бойните действия.
Проф. Флинт подчертава, че всяка страна, имаща претенциите да бъде морска сила, има две основни задачи пред себе си: да разполага с пълен контрол върху своите т. нар. „близки води“ и да оказва влияние върху „далечни води“, т.е. крайбрежни райони на други държави. Черно море е сравнително малко, но през вековете е било обект на голям брой конфликти. През 2014 г., след анексирането на Кримския полуостров, Русия превзе пристанищния град Севастопол, превръщайки доскоро украинските крайбрежни води в свои. Това позволи на Кремъл да наруши търговските връзки на Киев, включително износа на зърно към Африка. Действията на Москва, обаче, в голяма степен бяха неутрализирани с помощта на България, Румъния и Турция, които разрешиха товарни кораби да преминават през териториалните им води по пътя си към Босфора и Средиземно море. Това позволи на Украйна да продължи да изнася по между 5,2 и 5,8 млн. тона зърно на месец през първото тримесечие на 2024 г. За сравнение, през лятото на 2023 г., въпросното количество беше едва 2 млн. тона, а преди руската инвазия износът беше в размер на около 6 млн. тона месечно. Експертите са единодушни, че украинската икономика се е спасила от тотален крах именно благодарение на продължаващата търговия.
The cost of insuring vessels that transit Ukraine’s shipping corridor in the Black Sea jumped this week after Russia ramped up attacks on key ports https://t.co/JEGc8G0mSR
— Bloomberg (@business) October 10, 2024
Удар по амбициите на Путин
Непосредствено след началото на войната, Русия изгуби своя най-ценен кораб – крайцера „Москва“, който беше потопен на 150 км. от Одеса с помощта на разработените от Украйна крилати ракети „Нептун“. Това се оказа само началото. По официални данни, Киев е успял да унищожи близо една трета от военните плавателни съдове на руския Черноморски флот – факт, който със сигурност притеснява Кремъл. На 14 февруари тази година пък беше потопен дългият 112 м. десантен кораб „Цезар Куников“, специално пригоден за операции по дебаркиране и превоз на товари до 500 тона. Неслучайно, събитието привлече голямо внимание. Когато Русия започна инвазията си в Украйна, тя заложи именно на такъв вид кораби, но не успя да осъществи планирания десант при Одеса заради украинските морски мини, поставени в района.
Вследствие на претърпените загуби, Кремъл беше принуден да изтегли плавателните си съдове далеч от украинските брегове, тъй като ракетите „Нептун“ имат обсег от приблизително 300 км. Това позволи на Киев да си възвърне контрола над стратегически важния Змийски остров още през юни 2022 г., което на свой ред се превърна в предпоставка за частичното подновяване на гражданското корабоплаване. Само месец по-късно беше отворен и коридорът за превоз на зърно. Изводът е пределно ясен – Русия на практика вече няма доминираща роля в Черно море и дори ѝ се наложи да се откаже от Крим като важна база за флота. Повечето експерти са единодушни, че това е изключително тежък удар по имперските амбиции на руския президент Владимир Путин.
Naval power is back as a central feature of international affairs, from the Black Sea to the Red Sea, South China Sea, and Strait of Taiwan, writes Alessio Patalano https://t.co/0yI43pAQQC
— TIME (@TIME) March 5, 2024
- Ролята на Китай
Изправена пред опасността да претърпи тежко поражение в своите „близки води“, Русия се обърна за помощ към един от най-важните си партньори – Китай. През последните години азиатската страна инвестира значителни средства в модернизирането на своя флот, стремейки се да увеличи влиянието си в различни точки на планетата. Според проф. Флинт, Пекин и Москва задълбочават сътрудничеството помежду си, доказателство за което са съвместните военноморски учения, проведени в Южнокитайско море през юли тази година. По думите му, във въпросното сътрудничество водеща роля несъмнено има Китай, който разчита на Русия за защитата на своите северни „близки води“.
В същото време, стратегическите интереси на Кремъл биха били подкрепени от Пекин само в случай, че съвпаднат с тези на Поднебесната империя. Проф. Флинт е на мнение, че Китай може да се възползва от помощта на Русия, за да защити икономическите си интереси в Африка, Европа и Южна Америка, но със сигурност няма да предприема излишни рискове, свързани с войната в Украйна. Разбира се, Москва има собствени амбиции, особено по отношение на Сахел и Субсахарска Африка.
„В тази връзка може да се каже, че целите на Китай и Русия се припокриват, но топката е в полето на Пекин. Казано по друг начин, влиянието на Москва в Черно море е силно ограничено, в резултат на което Путин поглежда към Африка и Индийския океан. Това е опасна игра, правилата на която диктува Китай. Независимо какви успехи постига в хода на сухопътната си офанзива в Украйна, към настоящия момент Русия няма как да бъде считана за реална военноморска сила“, обобщава проф. Флинт.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Една година по-късно – задълбочаващата се криза в Близкия изток
Сблъсъкът на вицепрезидентите – Джей Ди Ванс срещу Тим Уолц
Екстремното време, което заплашва Европа
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
Марсианците, които нападнаха Еквадор
Изборите, които ще решат съдбата на ЕС
