Н ад 38 000 загинали и 88 000 ранени – това е кошмарната равносметка от продължаващата военна операция на Израел в ивицата Газа. Тя започна в отговор на нападението, извършено от терористичната групировка „Хамас“ на 7 октомври миналата година, когато бяха убити близо 1200 души, повечето от които цивилни. В резултат на бойните действия, в Газа избухна тежка хуманитарна криза, като стотици хиляди хора са принудени да живеят в ужасяващи условия и нямат достъп до вода, храна и медикаменти. На фона на тези събития, критиките срещу действията на Тел Авив се засилват. Международната общност призовава двете страни в конфликта да седнат на масата за преговори, за бъде постигнато мирно споразумение. В същото време, някои експерти отбелязват, че случващото се може да влоши отношенията между Израел и САЩ. Доколко основателни са подобни твърдения?
Gaza health officials said that more than 90 people were killed in an Israeli strike on Saturday in Al-Mawasi, where Palestinians had fled to after the Israeli military declared it safe for civilians. Survivors of the strike described a scene of carnage. https://t.co/OHI6ACMCkq
— The New York Times (@nytimes) July 15, 2024
Задълбочаваща се криза
С наближаването на президентските избори в САЩ, които ще се състоят в началото на ноември, темата за войната в Газа става обект на все по-разпалени дебати. За никого не е тайна, че държавният глава Джо Байдън подкрепя Тел Авив – не само дипломатически, но и снабдявайки израелската армия с оръжия.
Според проучване на социологическата агенция „Галъп“, резултатите от което бяха публикувани преди броени дни, броят на американците, подкрепящи действията на Израел, е нараснал. 42 процента от жителите на САЩ смятат, че военната операция е оправдана, докато 48 на сто са на противоположното мнение. За сравнение, през март въпросните проценти са били 36 срещу 55. Очаквано, републиканците са най-отявлените поддръжници на Израел (76 на сто от привържениците на партията отбелязват, че подкрепят Тел Авив), докато близо две трети от демократите са категорично против военните действия. Освен това, 45 процента от американците са негативно настроени към израелския премиер Бенямин Нетаняху и смятат, че с действията си той прави невъзможно постигането на мир в Близкия изток.
Междувременно, хуманитарната криза в Газа се задълбочава с всеки изминал ден, което доведе до отправянето на обвинения в геноцид срещу Израел – нещо, което властите в страната категорично отхвърлят. На фона на продължаващите кръвопролития, САЩ изразиха „предпазлив оптимизъм“ за евентуалното започване на преговори между Израел и „Хамас“. В края на май Байдън представи предложение за прекратяване на огъня, състоящо се от три фази: освобождаване на заложниците в Газа, както и на палестински затворници, изтегляне на израелската армия и възстановяване на крайбрежната територия. Самият американски президент наскоро написа в социалната мрежа Х: „Преди шест седмици изложих цялостна рамка за това как да се постигне прекратяване на огъня, а заложниците да се завърнат у дома. Има още работа за вършене и това са сложни въпроси, но тази рамка вече е съгласувана както от Израел, така и от „Хамас“.
US President Joe Biden said the Israel-Gaza war must end now and Israel must not occupy the enclave after the war, telling reporters his ceasefire framework had been agreed on by both Israel and Hamas but there were still gaps to close https://t.co/TEcGQL8Z5w
— Reuters (@Reuters) July 12, 2024
Подкрепа, критики и призиви за мир
Нетаняху отлетя за САЩ. Очаква се да се срещне с Джо Байдън във вторник. Министър-председателят също така ще говори пред Конгреса, като основна тема в неговата реч несъмнено ще бъде войната в Газа. Визитата му се очаква с огромен интерес. Експертите са единодушни, че Вашингтон продължава да бъде ключов съюзник на Тел Авив, но както Байдън, така и лидерът на демократите в Сената Чък Шумър на няколко пъти отправиха критики срещу действията на израелската армия. Държавният глава определи бомбардировките в Газа като „безразборни“ и допълни, че отговорът на Израел на атаката, извършена от „Хамас“, е бил „прекомерен“. В разговор с Нетаняху през април, след като по време на военните действия бяха убити хуманитарни работници, Байдън го призова да вземе мерки за защита на цивилното население, тъй като в противен случай САЩ могат да преразгледат подкрепата си за еврейската държава.
Републиканците на свой ред не скриха недоволството си от думите на държавния глава. Те подчертаха нееднократно, че Вашингтон е длъжен да продължи да подкрепя Тел Авив. Обект на много коментари е позицията на Доналд Тръмп. На пръв поглед изглежда, че кандидатът на републиканците за предстоящите президентски избори избягва да коментира темата за случващото се в Газа и подкрепя мнението на съпартийците си. Според редица анализатори, обаче, той всъщност е крайно негативно настроен както към палестинците, така и към поддръжниците им в САЩ. Няколко медии дори цитираха източници, пожелали анонимност, според които Тръмп е казал по време на среща със свои донори, че ако спечели вота през ноември, няма да толерира провеждането на протести в подкрепа на Газа на американска територия. Нещо повече – той се ангажирал, че ще депортира всеки участник в подобни демонстрации, който не е гражданин на САЩ.
През последните месеци Тръмп на няколко пъти призова Израел да даде тласък на мирния процес и „да спре да убива хора“. В същото време, републиканецът допълни, че еврейската държава „е длъжна да постигне победа“ над „Хамас“. Не бива да се забравя, че по време на престоя си в Белия дом Тръмп водеше подчертано произраелска политика. Показателно беше спорното му решение да признае Йерусалим за столица на Израел – ход, който предизвика масови протести и беше разкритикуван от международната общност. Според редица експерти, по този начин САЩ са се простили с възможността да влязат в ролята на посредник в бъдещи мирни преговори, тъй като в очите на палестинците те защитават единствено интересите на Тел Авив.
Евентуалното завръщане на Тръмп в Белия дом несъмнено би затвърдило тяхното мнение и ще направи постигането на траен мир още по-сложна задача.
Още от автора:
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
Марсианците, които нападнаха Еквадор
Изборите, които ще решат съдбата на ЕС
Разделената Европа – нападението срещу Роберт Фицо и задаващите се избори за ЕП
Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа
"Руският закон", който предизвика масови протести в Грузия
Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП
Дипломатическият ребус на Си Цзинпин
Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия
Имигрантите, които спасиха американската икономика
Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток
Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа
Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект
Кой се страхува от Доналд Тръмп?
Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин
Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп
„Супер вторник“: Ключов ден за изборите в САЩ
Децата войници, които написаха историята на САЩ
Загадъчната история на Шотландия
Несбъднатите прогнози за живота през XXI век
Фалшивите новини, които застрашават здравето ни
Най-абсурдните конспиративни теории, свързани с природни бедствия
Между религията и суеверията: Средновековните предсказания за края на света
Забравената история на нацисткото движение в САЩ
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
