П рез последните дни темата за политическата ситуация в Румъния привлече вниманието на цяла Европа. Причина за това стана изненадващо доброто представяне на крайната десница на състоялите се в страната президентски и парламентарни избори. Резултатите повдигнаха редица въпроси за бъдещето на северната ни съседка и посоката, в която ще поемат отношенията между Букурещ и Брюксел. Какво предстои да се случи? Ще се отклони ли Румъния от досегашния си прозападен курс? И основателни ли са твърденията, че Русия се опитва да се намеси във вътрешните работи на страната?
Romania's ruling leftist Social Democrats looked set to win the most votes in a parliamentary election, fending off a resurgent far-right movement that challenges the country's pro-Western orientation, partial results showed https://t.co/eroYobukEc
— Reuters (@Reuters) December 2, 2024
- Възходът на крайнодесните партии
Последните няколко седмици определено бяха турбулентни за северната ни съседка. Състоялите се в неделя избори за 466-местния румънски парламент демонстрираха по неоспорим начин, че крайната десница е в подем. Вотът беше спечелен от управляващата Социалдемократическа партия (СДП) на премиера Марчел Чолаку, което създава предпоставки за започването на преговори за съставянето на прозападна коалиция (най-вероятно с дясноцентристките формации Национално-либерална партия и „Съюз за спасение на Румъния“, останали съответно на трето и четвърто място). Това, обаче, не променя факта, че новият парламент на Румъния ще бъде силно фрагментиран, като в него влизат общо седем партии. Три от тях са крайнодесни. От тях, най-много гласове събра Алиансът за обединение на Румъния – около 18%. Неговият председател Джордже Симион не пропусна възможността да благодари на поддръжниците си, които, по думите му, са „издигнали трикольора и не са забравили предците си“.
Статистиката е красноречива – в сравнение с предходните избори, подкрепата за крайната десница на практика се е утроила. Другите две формации с подобни възгледи, които преминаха 5-процентния праг за влизане в парламента, са „SOS Румъния“ и „Партия на младите хора“. Те събраха подкрепа от близо 14%, което означава, че около една трета от избирателите са гласували за крайнодесни партии. Това стана повод за всевъзможни коментари. Според някои анализатори, причината за силното им представяне е растящото недоволство на румънците от ЕС, от което се възползват популисти като Симион. Той не спира да отправя остри критики срещу Брюксел, като в една от речите си заяви, че „Европейския съюз е ръководен от болни мозъци“, които са донесли „инфлация, бедност, една измислена пандемия и подготвят всякакъв вид лудости, докато Румъния има нужда от неща като болници и пътища“.
Други експерти считат, че в съществен фактор за успехите на крайната десница се е превърнала пропагандата, идваща от Кремъл. Парламентарните избори в Румъния бяха важен тест не само за външнополитическата ориентация на северната ни съседка, но и за стабилността на източния фланг на НАТО. На фона на продължаващата война в Украйна, Букурещ не спира да подкрепя Киев. Крайнодесните партии използват това, разпалвайки страховете, че Румъния може да се превърне в пряк участник в конфликта, а освен това критикуват значителните средства, които властите отпускат за украинските бежанци. Показателни за нагласите на голяма част от избирателите са думите на Мариан Джордже, таксиметров шофьор от Букурещ, който заяви пред агенция „Ройтерс“: „Къде е справедливостта? Защо управляващите се отнасят по-добре към украинските деца, отколкото към румънските?“
Romania’s top court validates the outcome of a key presidential vote, approving the candidacy of a pro-Russian candidate for a runoff with high geopolitical stakes https://t.co/kROpBmg0mh
— Bloomberg (@business) December 2, 2024
- Следващият президент на Румъния
Кой ще сформира следващото правителство в голяма степен зависи от това кой ще спечели президентските избори, тъй като едно от основните правомощия на държавния глава е да назначава министър-председател. Отговорът на този въпрос ще стане ясен на 8 декември, когато ще се състои балотажът между ултранационалиста Калин Джорджеску и лидерката на „Съюз за спасение на Румъния“ Елена Ласкони – убеден поддръжник на членството на страната в НАТО и ЕС, която също така категорично отхвърля идеята Украйна да направи териториални отстъпки на Русия с цел постигането на мир. Зелена светлина за провеждането на вота даде Конституционният съд, който реши, че няма да касира първия тур, състоял се на 24 ноември. Заради слабото си представяне, Чолаку, който остана трети, подаде оставка като лидер на СДП. Някои експерти прогнозираха, че Конституционния съд може да анулира резултатите, а Чолаку да измести Ласкони от втората позиция, но това така и не се случи.
Резултатите от първия тур на изборите несъмнено шокираха Румъния. Най-много гласове събра Джорджеску – кандидат, на когото социолозите предричаха слабо представяне и никакви шансове за победа. 62-годишният земеделски инженер, който е известен с проруските си възгледи, спечели вота, събирайки подкрепа от близо 23%. Позициите му са повече от противоречиви, коментират медиите в северната ни съседка. През 2021 г. той нарече противоракетния щит на НАТО, разположен в Девеселу, Южна Румъния, „срам за дипломацията“. Според него, Алиансът не би защитил нито един от членовете си в случай на руска атака. Джорджеску също така смята за национални герои Йон Антонеску и Корнелиу Зелеа Кодряну. Първият е управлявал Румъния по време на Втората световна война и е осъден на смърт заради участието си в Холокоста, а вторият е лидер на антисемитското движение „Желязна гвардия“ преди избухването на глобалния конфликт.
Подобно на други представители на крайната десница, Джорджеску се радва на завидна популярност в социалните мрежи. В профила си в TikTok, например, той редовно качва клипове, на които се вижда как посещава църкви, тренира джудо или бяга на писта. Тези видеа имат стотици хиляди харесвания и споделяния. Броени дни преди първия тур на президентските избори, Джорджеску започна кампания в TikTok, призоваваща за прекратяването на помощта за Украйна. Не е особено изненадващо, че Симион беше сред първите, които го поздравиха за постигнатия резултат. Ласкони на свой ред обвини крайната десница, че успехите ѝ се дължат на засилващото се влияние на Кремъл, добавяйки, че „руските ботове“ не могат да разрушат румънската демокрация. „Вече не става въпрос за кандидати и политически партии – става въпрос за демокрацията в нашата страна и за оставането ни в НАТО и ЕС“, обобщи тя.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Още от автора:
Мирът като непостижима цел – има ли изход от кризата в Близкия изток
Готов ли е светът за завръщането на Тръмп
Изборите в САЩ и ефектът им върху войната в Украйна
Дебатът, който не се състоя – защо Тръмп отказва да се изправи срещу Харис
Скандалните тайни на технологичните гиганти, които възмутиха света
Една година по-късно – задълбочаващата се криза в Близкия изток
Сблъсъкът на вицепрезидентите – Джей Ди Ванс срещу Тим Уолц
Екстремното време, което заплашва Европа
Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри
Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци
Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?
„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент
Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка
Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували
Непознатата история на Статуята на свободата
Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна
Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп
Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел
Звездният миг на крайната десница
Великобритания по пътя на промяната
Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори
Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои
Севернокорейската авантюра на Путин
Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница
Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха
Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна
Марсианците, които нападнаха Еквадор
Изборите, които ще решат съдбата на ЕС
