П реговори на най-високо ниво – така най-кратко може да бъде описана предстоящата среща между Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин. Президентите ще седнат за пръв път на една маса в самостоятелен тристранен формат. Събитието ще се състои в китайския град Шънджън, който е домакин на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). Очаква се държавните ръководители да обсъдят различни теми, като акцент най-вероятно ще бъдат войните в Украйна и Иран. Основният въпрос сега е дали преговорите ще доведат до конкретни резултати или настоящата ситуация ще остане непроменена?
China’s Foreign Ministry says that this week’s trilateral meeting between the Chinese, U.S. and Russian leaders is of “groundbreaking significance” and will promote world peace and stability. https://t.co/engHYLTAeG
— NBC News (@NBCNews) November 16, 2026
- Под знака на конфликтите
В навечерието на срещата, една новина от Вашингтон привлече голямо внимание. На 13 ноември американски представители посочиха Иран и контрола над ядрените оръжия като основните теми, които ще бъдат засегнати в Шънджън и дадоха да се разбере, че войната в Украйна ще остане извън дневния ред. Няколко дни по-късно настъпи обрат, след като Тръмп заяви пред журналисти, че конфликтът все пак ще бъде обсъден. Вероятността да бъдат постигнати конкретни резултати е малка, особено като се има предвид, че посланията, идващи от Пекин, са твърде общи и се отнасят за световния мир и глобалната стратегическа стабилност. От гледна точка на Путин, преговорите за Украйна в този формат са отлична възможност да изложи руските условия директно пред Тръмп и Си, без украински представител в залата. За американския държавен глава срещата може да се превърне във възможност да провери дали Москва е готова да премине към конкретни разговори за прекратяване на огъня. Според източници на „Ройтерс“, Кремъл е настоявал войната да бъде обсъдена, докато Пекин е имал известни резерви.
Дори срещата да сближи позициите на Вашингтон и Москва, реалният ефект ще зависи от това дали предложенията ще бъдат пренесени в преговорите с Киев. Канал за такъв диалог вече има. В Абу Даби САЩ посредничиха между Украйна и Русия, а Вашингтон, Киев и ЕС проведоха отделни консултации. Преди дни външните министри на страните от Евросъюза посочиха прекратяването на огъня и гаранциите за сигурността на Украйна като основни приоритети. Ако срещата в Шънджън ускори преговорния процес и даде яснота как би се следило спазването на евентуално примирие, това би представлявало изключително важен напредък. Постигането на трайно мирно споразумение е далеч по-сложна задача, защото статутът на окупираните територии и бъдещето на Украйна изискват директно участие на Киев и поемането на конкретни ангажименти. Към настоящия момент дори съставът на следващия кръг остава спорен. Американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър заявиха след разговори с Путин, че ЕС ще участва в преговорите. На 16 ноември, обаче, съветникът на Кремъл Юрий Ушаков отбеляза, че Москва не е дала съгласие за разширяване на формата. Този спор има практическо значение, тъй като част от обсъжданите гаранции за Киев ще зависят именно от Евросъюза.
По отношение на войната в Иран, шансовете за ограничен напредък са по-големи, коментират анализатори. Китай, най-големият купувач на петрол от Ислямската република, има пряк интерес от сигурни доставки през Ормузкия проток. Пратеникът на азиатската държава за Близкия изток Джай Дзюн вече посети Иран, където разговаря с представители на властите. Това дава на Пекин известна възможност да влезе в ролята на посредник между двете страни в конфликта, но само ако Тръмп и Си постигнат консенсус относно деескалацията на напрежението. Техеран на свой ред обвързва преговорите за ядрената си програма с американски отстъпки по условията за прекратяване на огъня. Съгласие между Тръмп, Си и Путин за сигурността на корабоплаването би могло да помогне за временно уреждане на кризата, но постигането на трайно споразумение зависи единствено от Вашингтон и Техеран. Що се отнася до ядрените арсенали на САЩ, Китай и Русия, очакванията са малки. След изтичането на договора „Нов СТАРТ“ през февруари, дори ангажимент за експертни консултации би бил счетен за успех. Темата е от огромно значение, тъй като за пръв път от над половин век между Вашингтон и Москва няма действащо правно обвързващо споразумение за стратегическите ядрени арсенали.
The meeting of President Trump, Vladimir Putin and Xi Jinping is more likely to reveal the limits of the great powers to impose a new international order https://t.co/uLJVnADgKE
— The Wall Street Journal (@WSJ) November 17, 2026
- „Новата Ялта“
Редица експерти сравняват срещата между Тръмп, Путин и Си с конференцията в Ялта през 1945 г., в която участват Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин. По време на това историческо събитие тримата лидери договарят ключови елементи от следвоенното устройство на Европа, включително разделянето на Германия на окупационни зони, като освен това постигат съгласие за правилата, по които ще действа бъдещата ООН. На фона на нестихващите сражения в Украйна, някои анализатори правят паралел между настоящата ситуация и решенията, които Рузвелт, Чърчил и Сталин вземат за Полша. Те се договарят какви да бъдат границите на страната, а подкрепяното от Москва временно правителство трябва да организира свободни избори. Обещанието остава на хартия, тъй като вотът през януари 1947 г. е манипулиран от СССР. Именно разликата между договореното в Ялта и начина, по който Кремъл се намесва в Полша, превръща конференцията в символ на сферите на влияние.
Целите на Тръмп, Путин и Си, разбира се, са различни. Конференцията в Ялта събира военновременни съюзници, чиито армии вече определят кой ще контролира големи части от Европа. В Шънджън Русия е воюваща страна в Украйна, САЩ са посредник и партньор на Киев, а Китай поддържа тесни връзки с Москва. Според германския президент Франк-Валтер Щайнмайер, Си е на мнение, че европейските държави трябва да участват в преговорите за прекратяването на конфликта. Украинският президент Володимир Зеленски вече изрази опасение от евентуално създаване на сфери на влияние зад гърба на засегнатите държави. Според мнозина, подобен сценарий не бива да се изключва. Вашингтон може да промени условията за военната си подкрепа за Киев, а Пекин да прецени какъв икономически натиск е готов да упражни не само върху Москва, но и върху Техеран. Подобни решения биха променили възможностите на страните да продължат военните действия и позициите им в бъдещи преговори.
Не бива да се забравя още една важна подробност – ако президентите на САЩ, Русия и Китай действително се опитат да постигнат някакъв консенсус за създаването на глобални сфери на влияние, то това би изисквало и трите сили да приемат трайни ограничения върху собственото си поведение в полза на другите две. Дори и да намерят общ интерес в сигурността на корабоплаването край Иран, от това трудно може да се изведе съгласие по въпроси като съдбата на Тайван или ролята на НАТО в Европа. По всеки от тях Вашингтон, Пекин и Москва имат различни интереси, а решенията засягат други държави, членуващи в съюзи и разполагащи със собствени средства за въздействие. Сравнението с Ялта би придобило известна тежест, ако след срещата в Шънджън тристранните разговори се превърнат в споразумения, които поставят Киев или Техеран пред свършени факти. Това, обаче, едва ли ще се случи. Тръмп, Си и Путин по-скоро ще проверят какви възможности има за постигането на сделки по конкретни въпроси, без това да доведе до съществен напредък в търсенето на изход от кризите, пред които е изправен светът.
Още от автора:
Надежда за мир или пореден провал - какви са резултатите от преговорите между Русия и Украйна
Математиците, които промениха света
САЩ след междинните избори: Започва ли нова политическа ера
Нестихващи протести и неясно бъдеще - накъде върви Франция
Америка пред урните: междинните избори като ключово изпитание за Тръмп
Между политиката и войната - в каква посока ще поеме Израел
От площадите до урните: Сърбия гласува за своето бъдеще
Франция на ръба на катастрофа: Има ли изход от задълбочаващата се криза
В опасни води: Ще продължи ли да ескалира напрежението в Черно море
Ученически протести и политическа криза – какво се случва във Франция
Тъмното наследство на Британската империя
Растящо напрежение и политическа безизходица – накъде ще поеме Косово
Пропаганда под прикритието на „другата гледна точка“
Заговорите, които можеха да променят историята
След срещата между Тръмп и Си: Накъде ще поемат САЩ и Китай
Природните богатства, които могат да променят бъдещето на Газа
Пет момента от световната история, които ще ви шокират
Предизвестената победа на крайната десница в Германия
Войната в Украйна и задълбочаващата се зърнена криза
Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията
Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“
Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война
Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността
Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината
Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“
На ръба на масова истерия: НЛО и Студената война
Земята е плоска, а гравитацията не съществува – войната между науката и конспиративните теории
Трагичната история на децата на Сталин
Отнета свобода – мрачната история на робството в Древен Рим
Какво не знаем за живота на основателя на СССР – Владимир Ленин
Колко опасни са снарядите с обеднен уран, които САЩ възнамеряват да предоставят на Украйна
Зоологическите градини, превърнали се в символ на Студената война
Ужасите на Първата световна война: Как химическото оръжие промени историята
Тайните на московското метро и подземните убежища на съветската власт
Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга
Между фактите и легендите – как викингите изчезнаха от Гренландия
Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите
САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара
Кафето – напитката, която промени света
Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“
Най-странните медицински практики в Древен Рим
Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение
Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт
Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур