- Европейските представители се съмняват, че Владимир Путин е готов да прекрати войната в Украйна, въпреки подновените мирни преговори с посредничеството на САЩ в Абу Даби.
- Разговорите доведоха до обещание за размяна на военнопленници, но според европейски участници Русия не е проявила готовност за отстъпки, а дата за следващия кръг преговори все още няма.
- Европейските държави настояват да участват в бъдещите преговори, опасявайки се, че Тръмп може да постигне споразумение с Путин без тях и да бъдат засегнати европейската сигурност и ролята на НАТО.
Europe fears Putin is stringing Trump along on Ukraine https://t.co/D0jxzusK6I
— mywaypress (@mywaypress) November 18, 2026
Европейските дипломати и официални представители участват в процеса, но не вярват, че Владимир Путин е готов да преговаря за прекратяване на войната във Украйна, дори докато Доналд Тръмп настоява за постигане на споразумение. Това посочват Тим Рос и Никълъс Винокур за POLITICO.
Ето какво още пишат те:
Такава е оценката, както публично, така и в частни разговори, на съюзниците на Украйна след подновяването на мирните преговори с посредничеството на САЩ. Това мнение споделят и някои от участниците, избрани да представляват Европа на масата за преговори.
Европейски представители, присъствали на срещата между САЩ, Украйна и Русия в Абу Даби миналата седмица, са изразили опасения, че целият процес може да не доведе доникъде и отново да се провали. Все още не е определена дата за следващия кръг от преки преговори.
Някои европейски наблюдатели се опасяват, че ако преговорите се провалят, Тръмп може просто да сключи сделка с Путин и да изостави Европа и Украйна. Именно това е една от причините европейците да продължават да участват в разговорите.
„Путин не се интересува от прекратяване на огъня или от мир в момента. Той смята, че може да спечели повече, ако продължи войната, отколкото ако се съгласи на примирие. Това е основният проблем“, заяви Фредрик Веслау, старши експерт по политиките в Европейския съвет за външна политика.
Съмненията на европейските представители показват, че въпреки интензивните усилия за съживяване на мирния процес и продължителните вътрешни дебати кой да представлява Европа, изходът от преговорите вероятно все още не зависи от тях.
- Твърдата позиция на Москва
През последните седмици Русия засили атаките си срещу гражданската инфраструктура на Украйна. Тя бомбардира два големи моста в Киев и продължи ударите по енергийната и водоснабдителната мрежа. Украйна отвръща с удари дълбоко във вътрешността на Русия, при които са нанесени щети на петролни съоръжения, действия, предизвикващи силно недоволство във Вашингтон.
Миналата седмица украински и руски екипи се събраха в Абу Даби за два дни преговори с двамата специални пратеници на Тръмп по мирните въпроси, зет му Джаред Къшнър и предприемача в сферата на недвижимите имоти Стив Уиткоф. Това бяха първите подобни разговори от февруари насам.
Преговорите доведоха до обещание за размяна на военнопленници между Украйна и Русия, макар че подробностите все още не са окончателно уточнени. Извън това обаче нямаше особени поводи за оптимизъм. Европейски представители, участвали в срещата в Абу Даби, съобщиха, че руската страна не е била склонна на отстъпки.
„Последните разговори с американските пратеници изясниха едно: Владимир Путин не иска да преговаря. Ясно е, че той залага на това да принуди Украйна да коленичи, като засили ударите срещу цивилни и се опита да потопи страната в мрак тази зима“, написа френският президент Еманюел Макрон в публикация в X на 14 ноември.
Представители на Франция, Германия, Великобритания и Италия, както и на Европейския съвет и Европейската комисия, пътуваха миналата седмица до Персийския залив, за да координират действията си с Уиткоф, Къшнър и украинския екип. Те обаче не присъстваха в залата, където Русия и Украйна водеха разговори със САЩ.
Надежда за мир или пореден провал - преговорите между Русия и Украйна в Абу Даби
- Не бяха в залата
След това Къшнър и Уиткоф заминаха за Москва, за да потърсят „благословията“ на Путин за присъединяването на европейците към преговорите в следващия кръг. Това е важно и защото Русия настоява да обсъди цялостно преразглеждане на европейската архитектура за сигурност като част от всяка рамка за мирно споразумение.
Докато американците смятаха, че руският лидер е приел предложението им, Кремъл впоследствие постави под съмнение това заключение. От своя страна руски представители твърдят, че Европа саботира мирните усилия, като продължава да подкрепя Украйна.
Междувременно лидерите на ЕС се споразумяха пет европейски държави, заедно с екип от централата на Съюза в Брюксел, да представляват региона, ако и когато получат покана да се присъединят към преговорите. Представители на някои от тези страни, Великобритания, Германия, Италия и Полша, както и на Европейския съвет и Европейската комисия, изразиха скептицизъм относно намеренията на Москва.
Германски и британски представители също изразиха съмнения. „Украйна многократно е показвала, че е сериозна в намеренията си за мир, но Русия неведнъж е отхвърляла както пълно, така и частично прекратяване на огъня, като същевременно продължава атаките срещу украински цивилни граждани и енергийна инфраструктура. Русия може да сложи край на тази война още днес“, заяви във вторник говорител на британското правителство.
Германски дипломат, пожелал анонимност, за да говори свободно, заяви, че Путин преговаря, защото се нуждае от споразумение с Тръмп. „Руснаците наистина не искат да водят преговори, те искат да спечелят войната“, каза дипломатът.
Европейската комисия заяви, че Путин може да докаже сериозността на намеренията си, като прекрати атаките срещу Украйна. „Президентът Путин многократно е заявявал, че е готов да преговаря за мир. Сега е моментът да го докаже. Защото ако Русия спре да воюва, войната ще приключи още утре“, каза говорителката на Комисията Паула Пиньо.
Въпреки скептицизма си Великобритания, Германия и Франция, заедно с представители на останалите европейски участници в преговорите и НАТО, ще работят по подготовката на първите официални преки разговори между региона и Русия.
Една от причините да продължават да участват в процеса е тревогата от „безумното“ искане на Русия да бъде обърнато разширяването на НАТО и структурите за сигурност на континента да бъдат преустроени според желанията на Москва. Това заявиха двама европейски представители, които, подобно на други цитирани в материала, пожелаха анонимност заради чувствителния характер на преговорите.
Остър сблъсък преди преговорите за Украйна: Кремъл изключи Европа, Брюксел не отстъпва
- НАТО вън от играта
По-късно тази седмица Тръмп ще се срещне лично с Путин и китайския лидер Си Дзинпин. Това засилва опасенията сред представители на ЕС, че тримата лидери може да обсъдят или дори да решат как ще изглежда бъдещата система за сигурност в региона, без европейците да участват в разговорите.
„Има и опасения относно това какво всъщност иска американската страна. Разбира се, необходимо е американците да участват, иначе няма да успеем да разрешим конфликта. Но в същото време трябва да сме убедени, че американското участие ще окаже натиск върху Русия, а не върху Украйна“, каза един от европейските представители.
Пратениците на американския президент заявяват, че опасенията на Русия относно бъдещето на европейската сигурност са легитимна тема за обсъждане в рамките на мирния процес за Украйна. Досега представителите на ЕС са се съгласили да участват в подобни разговори, макар да настояват, че прекратяването на войната трябва да бъде на първо място.
Рискът е този въпрос да разедини европейските съюзници на Украйна и да предизвика потенциално вреден публичен спор относно стратегията за преговорите. „Смятам, че има редица неща, за които Европа трябва ясно да заяви, че не е готова да разговаря. Например разполагането на сили на НАТО в държави членки на алианса не е въпрос, който трябва да се обсъжда с Русия“, каза норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде пред POLITICO.
Други политически лидери от скандинавските и балтийските държави също са категорични, че бъдещето на НАТО, организацията, която гарантира сигурността на Европа от създаването си през 1949 г., не трябва да бъде оставяно в ръцете на Путин.
Това оставя малко възможности за постигане на съгласие между Европа и Русия и кара някои европейци да възприемат преговорите като опит за ограничаване на щетите, според Веслау от Европейския съвет за външна политика.
„Европейците, както и украинците, участват в този преговорен театър, в който трябва да се представят като конструктивни пред американците, за да не отблъснат или разгневят Тръмп. Целта е, ако и когато тези разговори се провалят, американците да обвинят за това руснаците, а не Европа или Украйна“, каза той.