В навечерието на XX в. световните сили били силно разтревожени, че използването на химически оръжия ще се превърне в неделима част от всеки бъдещ въоръжен конфликт. По тази причина, през 1899 г. те подписали споразумение, забраняващо използването на снаряди, съдържащи отровни вещества. То, обаче, било нарушено само няколко години по-късно, след избухването на Първата световна война. Първи това направили французите, които използвали сълзотворен газ, причиняващ силно усещане за парене в очите, устата и носа. Няколко месеца по-късно, германците взели решение да разработят собствено химическо оръжие. Със задачата се заел Фриц Хабер, който през 1918 г. получил Нобелова награда за химия.
Втората битка при Ипър
Така се стигнало до печално известната втора битка при Ипър. На 22 април 1915 г. германците използвали бутилки, пълни с приблизително 180 т. втечнен хлор. След като ги отворили, към позициите на французите и британците се насочил токсичен облак със зеленикав цвят. Ефектът на хлора бил незабавен. Той предизвикал гадене у войниците, които не можели да си поемат дъх. Повечето от тях, след като се паникьосали, се втурнали да пият вода, за да облекчат паренето, което усещали. Това се оказало голяма грешка, тъй като по този начин ускорили химическата реакция и помогнали на отровата да навлезе в телата им. По официални данни, загинали между 2000 и 5000 души, а над 10 000 били ранени.
In 1915, German specialist troops smothered the Allied line on the northern end of the Ypres salient with a new type of weapon: asphyxiating poison gas.
— National WWI Museum (@TheWWImuseum) September 5, 2022
📆 9/13 at 6:30 p.m. author Theo Emery's lecture on chemical warfare during #ww1.
Free with RSVP: https://t.co/7rwmB6Tmrj pic.twitter.com/yG0zal3Si6
Ето какво разказва британският офицер Мартин Грийнър, който станал пряк свидетел на случилото се: „Имаше някакво цвърчене, можехме да чуем как това проклето нещо приближаваше. После видяхме голям жълто-зеленикав облак. Той се носеше ниско над земята. Първоначално никой не знаеше как да реагира, но съвсем скоро осъзнахме какво е това. Започнахме да се задушаваме, а някой ни предупреди, че не бива да влизаме в окопите. Този газ беше тежък, поради което най-голямото количество от него се натрупа по дъното на изкопите“.
Реакцията на Великобритания
Напълно очаквано, британците били възмутени от действията на германската армия. „В интерес на истината, сключеният преди избухването на войната договор не бил нарушен, тъй като той забранявал единствено използването на снаряди, пълни с отровен газ. За всички, обаче, било пределно ясно, че е потъпкан духът на въпросното споразумение“, отбелязва професорът по история от университета в Ню Хемпшър Мариън Дорси. Показателни са думите на ръководителя на Британските експедиционни сили Джон Френч: „Всички научни ресурси на Германия очевидно са били използвани за разработването на опасен и отровен газ, който парализира и убива по изключително мъчителен начин всеки човек, влязъл в контакт с него“.
Съвсем скоро, британците, както и французите, променили мнението си по въпроса за използването на химически оръжия. Френч дори изпратил телеграма до военния министър лорд Хърбърт Китчънър, в която подчертал, че „дори и да вземем всички възможни предпазни мерки, най-ефективно би било да използваме собственото им оръжие срещу тях, без да се съобразяваме с нищо“. Реакцията на лорд Китчънър не закъсняла. Именно той основал Портън Даун – научен парк в графство Уилтшър, в който била построена научно-техническа лаборатория към Министерството на отбраната. Основната цел на съоръжението била разработването и складирането на химически оръжия. По време на битката при Лоос, състояла се в края на септември 1915 г., британската армия за пръв път използвала хлорен газ. Планът той да достигне позициите на германците, обаче, се провалил, тъй като в последния момент вятърът променил посоката си. В резултат, токсична мъгла покрила бойното поле. „Газът образува гъста пелена, беше невъзможно да видим какво се случва около нас. Напразно търсех някакви ориентири, с помощта на които да разбера накъде трябва да се движа“, написал по-късно един от британските войници, взели участие в сражението.
34 Photos of World War One in Color https://t.co/BrFnqsr7cE
— History Defined (@historydefined) June 18, 2023
Фосген и иприт
Тъй като противогазите на практика неутрализирали хлорния газ, използването му постепенно било преустановено. В същото време, двете страни в конфликта разработили много по-опасни химически оръжия – фосген и иприт. Фосгенът представлява безцветен, силно токсичен газ с неприятна миризма, който е шест пъти по-смъртоносен от хлора. В продължение на дни, жертвите не знаят, че са го вдишали, докато белите им дробове не започнат да се пълнят с течност, което води до смърт от задушаване. Той бил използван както от германците, така и от британците и французите. Историците отбелязват, че фосгенът отнел живота на 85% от около 100 000 убити от химически оръжия по време на Първата световна война (повече от половината загинали били руски войници, тъй като те имали ограничен достъп до противогази).
Ипритът на свой ред представлява бойно отровно вещество, което образува болезнени мехури и рани при контакт. Това означавало, че противогазите не можели да предпазят войниците от него. Той прониквал през техните вълнени униформи и дори разтапял гумените подметки на ботушите им, отбелязва Дорси. Силите на Антантата го използвали на няколко пъти в последните месеци от войната. Сред пострадалите от атака с иприт войници бил Адолф Хитлер, който дори ослепял временно.
#OTD This photograph is captioned, "Canal and town of Andenarde, Belgium, from tower of cathedral," dated Nov. 12, 1918.
— National WWI Museum (@TheWWImuseum) November 12, 2022
Audenarde (aka Oudenaarde) is in Eastern Flanders & served as a central point for the Battle of the Lys and the Escaut at the end of the war.
📷 2006.38.27 pic.twitter.com/glqO3CpoTY
Международни споразумения
След края на Първата световна война, общественото недоволство срещу използването на химически оръжия започнало да расте. През 1925 г. бил подписан протокол за забрана на използването на задушливи, отровни или други газове и бактериологични средства по време война, по-известен като Женевския протокол. В договора, обаче, не се споменавало нищо за създаването, транспортирането и съхранението на такъв тип оръжия. Това позволило на редица страни да започнат да трупат подобни арсенали.
По време на Втората световна война, нацистите убили милиони хора, затворени в концентрационни лагери, с помощта на газови камери. Освен това, има доказателства, че в хода на глобалния конфликт Япония извършила няколко атаки с иприт срещу китайската армия. Всеизвестен факт е, че по време на войната във Виетнам САЩ използвали напалм и т. нар. „Агент Ориндж“ (хербицид, който причинява окапването на листата на дърветата. Американската армия го разпръсквала, за да разкрие позициите на виетнамските войски. По-късно, обаче, станало ясно, че веществото предизвиква ракови заболявания и ужасяващи генетични изменения). В наши дни, използването на подобни оръжия е забранено от два договора – Конвенцията за забрана на биологическото и токсично оръжие от 1972 г. и Конвенцията за забрана на химическото оръжие от 1993 г.
Още от автора:
Тайните на московското метро и подземните убежища на съветската власт
Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга
Между фактите и легендите – как викингите изчезнаха от Гренландия
Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите
САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара
Кафето – напитката, която промени света
Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“
Най-странните медицински практики в Древен Рим
Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение
Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт
Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур
Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт
Истината зад легендата – какво знаем за предателството на Юда
"Сакро Боско": Градината, която ще ви ужаси
Какво знаем за астероида-убиец, причинил изчезването на динозаврите
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!