Пропаганда под прикритието на „другата гледна точка“|Vesti.bg

Е дна от основните характеристики на всяка демократична държава е способността да се критикува властта. Какво, обаче, се случва, когато тези обвинения обслужват интересите на друга страна? Случаят с Ксения Фьодорова, бивш ръководител на телевизия RT във Франция, поставя този въпрос в центъра на дебата за пропагандата и чуждестранната намеса в европейското медийно пространство. Преди малко повече от седмица ЕС ѝ наложи санкции заради обвинения, че е участвала в манипулирането на факти и разпространяването на дезинформация. По този начин, според Брюксел, тя е подкопавала демокрацията и стабилността на Евросъюза. Решението беше предшествано от издадена още през юли заповед за нейното експулсиране от Франция. Фьодорова на свой ред отхвърля всички обвинения и твърди, че случилото се с нея е опит за потъпкване на свободата на словото и заглушаване на неудобна гледна точка.

📺️ La chaîne d'informations CNews s'exposera à des "poursuites pénales" si la chroniqueuse pro-russe Xenia Fedorova, sous le coup d'une expulsion du territoire, revient à l'antenne, a prévenu Laurent Nuñez dans un courrier adressé mercredi à l'Arcom. pic.twitter.com/H7acIKxq1Z
— Agence France-Presse (@afpfr) September 10, 2026

Коя е Ксения Фьодорова?

За детството на Ксения Фьодорова се знае сравнително малко. Тя е родена в град Казан на 26 декември 1980 г., като баща ѝ е инженер, а майка ѝ – журналист. Прекарва голяма част от младостта си в Западна Европа, като учи във Виена и Берлин. Впоследствие се връща в Русия, а малко по-късно заминава за Франция. През 2005 г. се присъединява към редакцията на телевизия RT в Париж – медия, контролирана от Кремъл и получаваща финансиране от руското правителство. Фьодорова се занимава с отразяването на международни новини, продуцентска дейност и развитие на различни медийни проекти. През 2015 г. застава начело на видеоагенцията Ruptly, която е базирана в Берлин и е пряко свързана с RT.

Повратен момент в кариерата ѝ настъпва през 2017 г., когато поема длъжността ръководител на RT във Франция. Каналът се излъчва в няколко европейски държави, като програмата му се състои основно от новини и публицистични предавания. През 2022 г., обаче, след нахлуването на Русия в Украйна, дейността му е прекратена. Повод за забраната са обвиненията, че RT разпространява пропаганда, идваща от Кремъл. През следващите години Фьодорова става коментатор, анализиращ актуалните събития и гостува често в медии, контролирани от френския милиардер Венсан Болоре (собственик на най-голямата медийна империя във Франция. Той често е обвиняван, че симпатизира на крайната десница, а в обкръжението му има хора, които не крият своите проруски позиции). Миналата година тя издаде книга, озаглавена „Забранена: Свобода на изразяване под условие“. В нея Фьодорова представя себе си като жертва на държавна цензура и отправя остри критики по адрес на медийната среда във Франция.

Така се стигна до датата 29 юли 2026 г. Тогава беше издадена заповед за нейното експулсиране от Франция, като Министерството на вътрешните работи се мотивира с твърдението, че е действала като „проводник на кампании за дезинформация, водени от руските власти“, и е „застрашила основните интереси на държавата“. Фьодорова на свой ред разкритикува властите, определяйки действията им като „цензура на мненията, които не съвпадат с официалната версия“, и допълни, че има право да изразява възгледите си. В допълнение, активите ѝ бяха замразени за срок от шест месеца, а тя беше задължена да се явява ежедневно в полицията. Нейният адвокат уточни, че в момента на издаване на заповедта Фьодорова се е намирала в чужбина и няма да се върне във Франция, докато решението е в сила.

The EU has sanctioned Xenia Fedorova for her role in Russia’s continued hybrid activities against the EU and its member states, and in particular for engaging in information manipulation and interference.

Find out more ➡️ https://t.co/oKa8xxSom8 pic.twitter.com/R4etUrJ5il
— EU Council (@EUCouncil) September 24, 2026

„Епистемична бдителност“

Случаят с Фьодорова повдига редица въпроси за границата между пропагандата и свободата на словото. Нейните изказвания следват един добре познат модел: тя се представя като изключен от обществения дебат глас, противопоставящ се на наложеното от големите западни медии „единомислие“. Именно това е и една от основните тези, които защитава в книгата си „Забранена: Свобода на изразяване под условие“. Проблемът с подобна аргументация е, че на практика измества фокуса от търсенето на факти и доказателства в тяхна подкрепа към статута на говорещия. Така, вместо да се проведе обективен диалог за руската агресия и незаконното анексиране на украински територии, пропагандата, идваща от Кремъл, се представя като „скрита истина“ и „друга гледна точка“. По този начин една медия, спонсорирана от Москва, се представя като независим източник на информация, а това, че тя функционира с подкрепата на руските власти, е „незначителен“ детайл, който остава на заден план.

От гледна точка на психологията, лъжата е неделима част от човешкото поведение. В стремежа си да постигнат някаква цел или да получат определена облага, хората изопачават истината непрекъснато (според някои изследвания, ние лъжем средно по около 30 пъти на ден). В тази връзка, учените често използват термина „епистемична бдителност“ – способността да преценяваме достоверността на дадена информация и надеждността на нейния източник. Безспорно, предпазливостта е повече от необходима, но в същото време няма как да проверяваме лично дали всяко едно твърдение, достигнало до нас, отговаря на истината или не. По тази причина ние постоянно сме изправени пред избора на кого да се доверим. Държавните институции и властта, с която разполагат, предизвикват особено силни подозрения, защото те са способни да влияят сравнително лесно върху общественото мнение. Скептицизмът, обаче, може да бъде и вреден. Ако всяка информация, идваща от правителство, университет или утвърдена медия бъде отхвърляна като манипулация, критичното мислене престава да е проверка на доказателствата. То постепенно се превръща в предварително и в много случаи неоснователно недоверие към определен тип източници.

Тук трябва да се отбележи, че тази нагласа не възниква без причина. Известни са редица случаи, в които властите използват откровени лъжи, за да мотивират своите действия. Неверните твърдения на администрацията на американския президент Джордж Буш-младши за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак преди избухването на войната през 2003 г. са показателен пример за злоупотреба с общественото доверие. Основателно или не, действията на властите в разгара на пандемията от COVID-19 също не спират да са обект на разгорещени дебати и ожесточени критики. Пропагандата използва подобни теми, за да внуши посланието, че щом институциите са заблуждавали хората преди, сегашните им изказвания също са неверни. Това, разбира се, не е така, тъй като всяко твърдение трябва да бъде подлагано на отделна проверка.

What can be done to end the war in Ukraine? Countering Vladimir Putin’s propaganda that America and Europe are bent on destroying Russia would help https://t.co/LcHlFPKRGe
— The Economist (@TheEconomist) February 25, 2026

В търсене на истината

Очевиден факт, който защитниците на тезите, оправдаващи руската инвазия в Украйна по традиция избягват, е, че Москва е една от страните в продължаващия конфликт. Тя има непосредствен интерес да оправдава действията си, поради което представянето на нейните послания като „алтернативни“ не ги прави независими. Тази стратегия има дълга предистория. Още през 2015 г. специалистът по политическа комуникация Иля Яблоков анализира използването на теми, свързани с конспиративни теории, от RT. Чрез тях западните институции често се представят като инструменти на скритата власт, а позицията на Русия – като глас, който успява да избяга от нейния контрол. Изследователите Кристофър Пол и Мириам Матюс пък отбелязват, че Кремъл разчита на бързото разпространяване на внушителен обем публикации в колкото се може повече медии и социални мрежи, без те да са свързани помежду си. Целта е да се създаде среда, в която аудиторията се затруднява да различи фактите от заблудите. Така, хората започват да смятат, че всички лъжат, а истината е недостижима.

Такова обезверяване има политически последици. Ако гражданите на някоя държава са убедени, че фактите няма как да бъдат установени, общественият дебат губи своето значение, а отговорността за конкретни действия се размива. Случаят с Фьодорова нагледно показва как стремежът към истината може да бъде превърнат в средство за влияние. Единствената сигурна защита срещу това е последователното критично мислене. Преди да повярваме в дадено твърдение, ние трябва да си зададем въпросите дали то е основано на реални доказателства и кои са източниците му. В противен случай недоверието, което би трябвало да ни предпазва от дезинформация, лесно може да се превърне в нейното най-ефективно оръжие.

Още от автора:

Заговорите, които можеха да променят историята

След срещата между Тръмп и Си: Накъде ще поемат САЩ и Китай

Природните богатства, които могат да променят бъдещето на Газа

Пет момента от световната история, които ще ви шокират

Предизвестената победа на крайната десница в Германия

Войната в Украйна и задълбочаващата се зърнена криза

Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията

Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“

Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война

Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността

Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината