Р обството несъмнено е една от най-мрачните страници в човешката история. От днешна гледна точка, то представлява изключително нехуманна и недопустима практика. В миналото, обаче, на робството се гледало като на нещо напълно нормално и било неделима част от ежедневието на много хора. Един от най-известните примери в това отношение е Древен Рим.
What kind of jobs could you have in Ancient Rome? https://t.co/mGuMCi9gKo pic.twitter.com/tZ3ZAMtCoP
— Fascinating (@fasc1nate) July 2, 2023
Броят на робите
Каква част от населението на Древен Рим били роби? Този въпрос продължава да измъчва учените и до днес. Някои историци смятат, че в края на I в. пр. Хр. предците на около 90 процента от населението на Италия били роби. Някои дори предупреждавали, че това крие големи опасности. Ето какво написал известният римски философ Сенека: „Веднъж беше предложено в Сената робите да носят различно облекло, с което да се отличават от свободните хора. Тогава се разбра колко опасно би било, ако робите започнат да ни броят“. Според най-новите проучвания, в края на републиканския период (той започнал с падането на монархията през 509 г. пр. Хр. и продължил до установяването на Римската империя през 27 г. пр. Хр.) в Древен Рим живеели приблизително 2 млн. роби.
Работа в ужасяващи условия
Животът на робите не бил никак лесен. Това се отнасяло с особена сила за онези, които работели в мини. В своята творба „Естествена история“ Плиний Стари пише, че в „планините са прокопани дълги тунели. Миньорите работят на смени, разчитайки на светлината на факли. Някои от тях не виждат дневна светлина с месеци…понякога се появяват пукнатини в тунелите и това води до срутвания, които смазват миньорите. Изглежда, че е много по-безопасно да се гмуркате за перли в дълбините на морето“. Робите, които живеели в домовете на господарите си, се радвали на значително по-спокоен живот. Някои от тях дори имали право да притежават пари и различни предмети, които можели да използват, както си пожелаят. По закон, обаче, всичко това всъщност било собственост на господарите им.
Бунтовете на робите
Никак не е изненадващо, че тежкият живот на робите станал причина за избухването на няколко въстания. Първото от тях било оглавено от Евн и продължило в периода 135 – 132 г. пр. Хр. Евн бил роб от Аламея (древен град в Северна Сирия) и се издигнал чрез репутацията си на чудотворец и пророк, а някои дори вярвали, че можел да бълва огън. След като превзел град Ена, той бил обявен за цар и приел името Антиох, което било използвано от селевкидите (елинистична династия, зародила се след смъртта на Александър Македонски през 312 г. пр. Хр. Нейните представители управлявали обширни територии в Близкия изток). Предполага се, че стоял начело на около 70 000 души, към които се обръщал с думите „моите сирийци“. След като бил победен от армията на римския претор Марк Пеперна, Евн се скрил в пещера заедно с някои от членовете на „царския му двор“. Малко по-късно, той бил заловен и изпратен в затвор, където починал след тежко боледуване.
Несъмнено, най-известният роб в римската история е тракиецът Спартак. Древногръцкият историк Плутарх пише, че той „притежавал не само голяма смелост и физическа сила, но по интелигентност и култура стоял по-високо от своята съдба и положение“. През 73 г. пр. Хр. той успял да избяга от гладиаторската школа на Батиат, намираща се в Капуа, заедно с десетки други роби. Въстанието се разраснало бързо, като Спартак умело се възползвал от огромните неравенства в римското общество, привличайки стотици хора към своята кауза. През следващите две години въстаниците нанесли няколко поражения на войските, изпратени да се справят с бунта. Така, със задачата да победи Спартак се заел преторът Марк Лициний Крас. Неговото внушително богатство му позволило да формира на свои разноски шест легиона от ветерани и опитни войници. Въстаниците били разгромени през 71 г. при река Силар, а около 6000 пленени роби, участвали в бунта, били разпънати на кръст по протежение на пътя от Капуа до Рим (т. нар. Виа Апия). Предполага се, че Спартак бил убит по време на сражението, но трупът му така и не бил открит.
Rome practiced the same form of slavery https://t.co/B5hc9x9de4.
— Red Pilled Books (@redpilledbooks) July 8, 2023
Доходоносен бизнес
Робството било нещо напълно обичайно за римското общество. Дори и най-бедните граждани притежавали поне по един роб. По-заможните пък имали много повече слуги на свое разположение. Съществуват сведения, че някои от най-богатите римляни разполагали с по няколко хиляди роби. Откъде идвали всички тези хора? Според историците, почти всички военнопленници, заловени от римските войски, били превръщани в роби. Освен това, с течение на времето търговията с хора се превърнала в изключително доходоносен бизнес. Тук няма как да не бъдат споменати пиратите от Киликия (историческа област, намираща се на югоизточното крайбрежие на Мала Азия), които се утвърдили като опитни доставчици на роби за Римската империя. Преди да изпратят „стоката“ си на своите клиенти, те първо я доставяли на остров Делос в Егейско море. Има данни, че веднъж към Италия били изпратени над 10 000 роби в рамките на един ден.
Пътят към свободата
В Древен Рим била разпространена практиката господари да „подаряват“ свободата на свои подчинени. В някои случаи, това представлявало награда за проявена лоялност и всеотдайност. Робите също така можели да откупят своята свобода, а понякога подобен ход всъщност облагодетелствал робовладелците. Пример в това отношение били търговците. Те често се нуждаели от някой, който да подписва договори и да осъществява сделки от тяхно име. По закон, робите нямали право да извършват подобни дейности. По тази причина, собствениците им ги освобождавали, но на практика продължавали да се възползват от тях. Освен това, освободените роби, които имали някаква професия, били длъжни да предоставят безплатно услугите си на своите бивши господари. Те също така получавали правото да станат римски граждани. По ирония на съдбата, много често самите те ставали собственици на роби.
Още от автора:
Какво не знаем за живота на основателя на СССР – Владимир Ленин
Колко опасни са снарядите с обеднен уран, които САЩ възнамеряват да предоставят на Украйна
Зоологическите градини, превърнали се в символ на Студената война
Ужасите на Първата световна война: Как химическото оръжие промени историята
Тайните на московското метро и подземните убежища на съветската власт
Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга
Между фактите и легендите – как викингите изчезнаха от Гренландия
Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите
САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара
Кафето – напитката, която промени света
Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“
Най-странните медицински практики в Древен Рим
Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение
Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт
Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур
Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт
Истината зад легендата – какво знаем за предателството на Юда
"Сакро Боско": Градината, която ще ви ужаси
Какво знаем за астероида-убиец, причинил изчезването на динозаврите
