В продължение на няколко века, Гренландия била обитавана от викинги, които отглеждали различни земеделски култури, ловували и строели каменни здания, много от които са оцелели и до днес. През XV в., обаче, колонизаторите изчезнали. Каква била причината за това? Този въпрос не спира да е обект на разгорещени дебати сред историците. Според повечето изследователи, съществуват различни фактори, които допринесли за приключването на викингското присъствие в Гренландия – като покачване на морското равнище, климатични промени, болести, постоянни конфликти и икономически сътресения.
Erik Thorvaldsson, known as Erik the Red,a Norse explorer, described in medieval and Icelandic saga sources as having founded the first settlement in Greenland. According to Icelandic sagas, he was born in the Jæren district of Rogaland, Norway, as the son of Thorvald Asvaldsson. pic.twitter.com/2qq9Rz47RC
— Khosrau Anushirvan (@KhosrauA) February 11, 2020
Колонизирането на Гренландия
Предполага се, че викингите достигнали бреговете на Гренландия в края на X в. На територията на острова били създадени две колонии. За техен основател се счита Ерик Торвалдсон (известен и с името Ерик Червения) – норвежки мореплавател, който през 985 г. бил прогонен от Исландия заради извършено от него убийство. Едната от колониите се разраснала бързо и се превърнала в селище с население от над 2000 души. В него имало близо 500 ферми, групирани около 12 църкви, обяснява Мариса Борегин от Харвардския университет, която е автор на проучване, свързано с Гренландия и историята на викингите.
На пръв поглед, покритата с дебела ледена покривка Гренландия далеч не била гостоприемно място. Въпреки това, там имало и тучни ливади, скрити между фиордите. Викингите отглеждали земеделски култури, както и кози, овце и крави. Освен това ловували тюлени, моржове, северни елени и други животни. Населението, обаче, така и не нараснало значително. Изследователите доскоро смятаха, че в своя пик не повече от 5000 викинги обитавали острова. Нови изследвания разкриха, че броят им всъщност бил около два пъти по-малък. Към края на XIV в. едната колония изчезнала, а голямото селище, намиращо се в западната част на Гренландия, просъществувало още няколко десетилетия. Има сведения, че през 1408 г. там се състояла сватба. До 1450 г., обаче, всички негови жители или измрели, или го напуснали.
Climate change: Greenland ice melt 'is accelerating' https://t.co/oxWPQQWWti pic.twitter.com/26Wz59nBlT
— BBC News (World) (@BBCWorld) December 10, 2019
Климатични промени
Съдбата на викингските колонии в Гренландия е обект на много изследвания, но учените все още не са сигурни какво точно довело до изчезването им. Най-вероятно, основна роля изиграл климатът. Викингите пристигнали на острова по време на т. нар. Средновековен топъл период (наричан още и Средновековен климатичен оптимум. Според учените, той обхваща периода между 800 и 1300 г. Характеризира се със значително затопляне на времето в цяла Европа), когато условията за живот били сравнително добри. В средата на XIII в., обаче, температурите започнали да падат и настъпил Малкият ледников период (климатично явление, обхванало Северното полукълбо и продължило до XIX в. Смята се, че било предизвикано от фактори като спадове в слънчевата активност, изригвания на вулкани и промени в океанските течения). Площта на пасищата и нивите, на които били отглеждани земеделски култури, намаляла драстично. В същото време, дебел лед покрил повечето морски пътища, а бушуващите почти непрекъснато мощни бури превърнали пътуването с кораби в почти невъзможна задача.
Скорошни изследвания разкриха още две важни подробности – Гренландия била обхваната от продължителна суша, а освен това морското равнище се увеличило с приблизително 3 м. В резултат, голяма част от плодородните земи, разположени в близост до фиордите, били наводнени. „Проблемите, пред които се изправили колонизаторите, се оказали твърде сериозни. Те нямали избор и били принудени да напуснат Гренландия“, отбелязва Борегин. „Все още не знаем всички подробности, но сме изминали дълъг път“, добавя професорът по антропология от колежа „Хънтър“ в Ню Йорк Томас Макгавърн. Според него, нашето съвременно общество трябва да се поучи от съдбата на викингите, особено що се отнася до климатичните промени. „Очевидно е каква опасност представляват тези изменения. Притеснителното е, че може да направиш много неща правилно и въпреки това да загинеш“, подчертава той.
Икономически сътресения
Сравнително по същото време, търсенето на моржова кост в Европа намаляло, основната причина за което бил увеличеният внос на по-висококачествена слонова кост от Африка. Това се оказало сериозен удар за викингите в Гренландия, за които търговията с въпросната стока била основен източник на приходи. Онези, които се занимавали с лов на моржове, пътували с кораби в продължение на седмици и рискували живота си, за да достигнат местообитанията на тези животни. „Доскоро смятахме, че само малка част от колонизаторите се занимавали с такава дейност. Истината е съвсем различна. Всъщност, в Гренландия имало много хора, за които ловът на моржове бил основен поминък“, отбелязва проф. Макгавърн.
The origins of the Black Death have long been debated. Now, researchers have found the starting point of the plague, they say, by examining the pulp of teeth from people buried in the 14th century. https://t.co/BkMVcaVpT3
— The New York Times (@nytimes) June 16, 2022
Болести и войни
Изолацията на Гренландия била задълбочена от Черната смърт – опустошителната епидемия от бубонна чума, която според някои учени отнела живота на приблизително половината от населението на Европа в средата на XIV в. Все още няма категоричен отговор на въпроса дали болестта достигнала острова, но тя със сигурност засегнала Норвегия – основната връзка на викингите със Стария континент. „Пристанището в Берген било мястото, през което всички гренландски кораби преминавали“, отбелязва проф. Макгавърн.
Някои изследователи обръщат внимание на още една подробност – пристигането на инуитите (група ескимоски народи, споделящи сходна култура) от Канада през XIII в. В няколко исторически източници се споменава за избухнали сблъсъци между представителите на тази група и викингите. Въпреки това, все още няма консенсус по въпроса в каква степен инуитите оказали влияние върху съдбата на колонизаторите в Гренландия. „Това, което знаем със сигурност, е, че отношенията между тях били враждебни. Представителите на тези две общности непрекъснато се сражавали помежду си“, обобщава проф. Макгавърн.
Още от автора:
Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите
САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара
Кафето – напитката, която промени света
Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“
Най-странните медицински практики в Древен Рим
Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение
Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт
Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур
Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт
Истината зад легендата – какво знаем за предателството на Юда
"Сакро Боско": Градината, която ще ви ужаси
Какво знаем за астероида-убиец, причинил изчезването на динозаврите
