Т ази неделя в Сърбия ще се проведат предсрочни парламентарни избори, които могат да се окажат от решаващо значение за бъдещето на страната. След близо две години протести, студентското движение се изправя срещу управляващата Сръбска прогресивна партия. Александър Вучич, който напусна президентския пост през септември, търси завръщане на политическата сцена като премиер. Залогът надхвърля разпределението на депутатските места, тъй като от резултатите зависи дали ще бъде запазен досегашният модел на управление и балансиране между Брюксел и Москва.
Serbia 🇷🇸: packed streets in Belgrade tonight. Tonight and tomorrow the Student List is organising a final show of mass support ahead of Sunday's general elections. https://t.co/DpCAvyNBEF
— Thomas van Linge (@ThomasVLinge) October 21, 2026
Ожесточена битка за всеки глас
Социолозите са единодушни, че няма ясно изявен фаворит за спечелването на изборите. Според проучване на списание „Нова сръбска политическа мисъл“, резултатите от което бяха публикувани по-рано тази седмица, студентската листа ще получи 44,5% от гласовете, а Сръбската прогресивна партия — 42,7%. Въпросното изследване е проведено в периода между 25 септември и 5 октомври, като в него са взели участие 1050 жители на западната ни съседка. Разликата от 1,8 процентни пункта е твърде малка, за да се приеме като гаранция за победа. Показателни са и данните, събрани от платформата „ПолитПро“. Според тях, партията на Вучич се радва на подкрепа от 45%, а техните опоненти – 42,5%. Разминаването в прогнозите нагледно демонстрира, че надпреварата за всеки глас ще е изключително оспорвана, а каквито и да са крайните резултати, сформирането на правителство ще бъде повече от сложна задача.
Експертите допълват, че докато управляващите разполагат с изградена партийна организация и дългогодишно присъствие във властта, студентското движение се опитва да спечели доверието на избирателите, използвайки общественото недоволство. То ескалира след рухването на козирката на железопътна гара в Нови Сад през ноември 2024 г., при което загинаха 16 души. Трагедията се превърна в символ на обвиненията в корупция, злоупотреби и липса на отчетност и доведе до избухването на масови протести. Кандидатската листа, подкрепена от студентите, включва представители на различни професии, които поставят акцент върху независимите институции, правосъдието и борбата с корупцията. Кампанията им разчита на преки срещи с избирателите извън големите градове – опит протестната енергия да достигне до хора, които не участват в демонстрациите срещу Прогресивната партия.
Обект на много дебати е темата за избирателната активност. Многохилядните митинги показват внушителна мобилизация, но сами по себе си те не представляват гаранция за национална подкрепа. От решаващо значение за студентската листа ще бъде дали ще успее да привлече колебаещите се избиратели, както и онези, които обичайно не
гласуват. От гледна точка на прогресистите, ключът към победата на предстоящите избори ще бъде запазването на твърдия им електорат. Не бива да се подценява и влиянието на по-малките формации. Парламентът има 250 места, а за мнозинство са необходими 126. Важно е да се отбележи, че прагът за влизането в Скупщината е подкрепа от поне 3%. Това означава, че дори и малки размествания могат да променят възможните коалиции. Анализаторите обобщават, че основните политически сили в Сърбия са изправени пред две предизвикателства – да спечелят достатъчно подкрепа и да намерят правилната формула за управление. Желанието за смяна на властта може да помогне по време на предизборната кампания, но след вота ще трябва да се превърне в съгласие за бюджет, нови назначения и законодателни реформи. Над всичко стои въпросът за честността на изборите. ЕС и международни наблюдатели вече предупредиха за поляризация, опасност от изблици на насилие и съмнения около начина, по който се организира гласуването в някои населени места.
Allegations of unfair election conditions are rife in Serbia ahead of an Oct. 25 snap ballot for parliament in which Aleksandar Vucic and his ruling Progressive Party face their biggest challenge in more than a decade https://t.co/Cgm0ZjmAEy
— Bloomberg (@business) October 7, 2026
Между ЕС и Русия
Друг въпрос, който привлича голямо внимание, е този за външнополитическите последици от задаващите се избори. Ако Прогресивната партия запази властта си и Вучич стане премиер, най-вероятният сценарий е продължаване на балансирането между ЕС и Русия: европейска интеграция като официална цел, съчетана със запазване на добрите отношения с Кремъл. Подобен подход позволява на Белград да се стреми към извличането на различни икономически и дипломатически ползи, но създава условия за постоянни противоречия с Брюксел. Евросъюза остава най-големият търговски и инвестиционен партньор на Сърбия, поради което отношенията с Общността имат огромно значение за икономическото състояние на страната. Статистиката е красноречива. През последните 10 години около 60% от всички преки чуждестранни инвестиции идват от ЕС. В последно време се забелязва безпрецедентен ръст на средствата, отпускани от Китай (по последни данни те вече са 32% от инвестициите в Сърбия), докато финансирането от Русия е значително по-малко, но е концентрирано почти изцяло в стратегическия енергиен сектор.
Евентуалното присъединяване на западната ни съседка към ЕС е свързано с изпълняването на редица условия, сред които са гарантирането на независимостта на съдебната система и свободата на словото, както и постигането на конкретни резултати в борбата с корупцията. Именно това са и основните предизборни обещания на студентската листа. Ако тя спечели вота и съставеното от нея правителство постигне поне част от тези цели, това би могло да възстанови доверието между Сърбия и европейските институции. Подобен резултат, обаче, не бива да се счита за рязък геополитически завой. Студентското движение обединява хора с различни възгледи, които са недоволни от досегашното управление. Много от тях, обаче, са против налагането на санкции на Русия. Това показва, че смяната на властта сама по себе си няма да изкорени едно от основните разногласия с ЕС.
По въпроса за Косово, студентската листа се позовава на конституцията и смята страната за част от Сърбия. По тази причина, ако Прогресивната партия претърпи поражение и в Белград бъде сформирано ново правителство, Брюксел ще трябва да работи с него по изпълняването на конкретни ангажименти, съобразявайки се с факта, че нормализирането на отношенията няма да доведе до решаването на всички външнополитически спорове. Кремъл на свой ред запазва влиянието си върху Сърбия чрез зависимостта на страната от руски газ и политическата подкрепа за позицията ѝ по въпроса за Косово. Повечето експерти смятат, че от гледна точка на Москва евентуалната загуба на познат партньор като Вучич би създала известна несигурност, но не и загуба на позиции в балканската държава. Съществува и трети сценарий: оспорван резултат, продължителни преговори за кабинет и нови протести. Затова най-важният въпрос сега е дали след 25 октомври Сърбия ще има стабилно правителство, което е способно да превърне обещанията за промяна в реални резултати. В голяма степен именно от това зависи и каква роля ще имат ЕС и Русия в бъдещето на страната.
Още от автора:
Франция на ръба на катастрофа: Има ли изход от задълбочаващата се криза
В опасни води: Ще продължи ли да ескалира напрежението в Черно море
Ученически протести и политическа криза – какво се случва във Франция
Тъмното наследство на Британската империя
Растящо напрежение и политическа безизходица – накъде ще поеме Косово
Пропаганда под прикритието на „другата гледна точка“
Заговорите, които можеха да променят историята
След срещата между Тръмп и Си: Накъде ще поемат САЩ и Китай
Природните богатства, които могат да променят бъдещето на Газа
Пет момента от световната история, които ще ви шокират
Предизвестената победа на крайната десница в Германия
Войната в Украйна и задълбочаващата се зърнена криза
Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията
Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“
Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война
Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността
Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината
Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“
На ръба на масова истерия: НЛО и Студената война
Земята е плоска, а гравитацията не съществува – войната между науката и конспиративните теории
Трагичната история на децата на Сталин
Отнета свобода – мрачната история на робството в Древен Рим
Какво не знаем за живота на основателя на СССР – Владимир Ленин
Колко опасни са снарядите с обеднен уран, които САЩ възнамеряват да предоставят на Украйна
Зоологическите градини, превърнали се в символ на Студената война
Ужасите на Първата световна война: Как химическото оръжие промени историята
Тайните на московското метро и подземните убежища на съветската власт
Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга
Между фактите и легендите – как викингите изчезнаха от Гренландия
Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите
САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара
Кафето – напитката, която промени света
Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“
Най-странните медицински практики в Древен Рим
Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение
Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт
Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур
