Тъмното наследство на Британската империя|Vesti.bg

„Слънцето никога не залязва над Британската империя“. Тази прословута фраза описва по красноречив начин мащаба на държава, чиито владения някога обхващат около една четвърт от земната суша. След края на Първата световна война на нейна територия живеят приблизително 458 млн. души. Зад могъществото ѝ, обаче, стоят решения, които задълбочават хуманитарни катастрофи, насърчават агресори и разпалват въоръжени конфликти. Да бъдат приписани всички тези трагедии единствено на Великобритания не би било коректно от историческа гледна точка. Регионални спорове, както и намесата на други държави, също изиграват съществена роля. Следващите редове са посветени на няколко събития, които нагледно показват колко разрушителни могат да бъдат действията и амбициите на една велика сила.

Големият картофен глад

В периода между 1845 и 1849 г. болест по картофите унищожава почти напълно реколтите в Ирландия. За местното население те представляват основна храна, тъй като английските земевладелци изземват по-голямата част от земите им и на практика изнасят всички останали земеделски култури. В резултат, избухва масов глад, който отнема живота на около 1 млн. души. Други два милиона са принудени да напуснат домовете си през годините на бедствието и непосредствено след него. Тъй като по това време Ирландия е част от Обединеното кралство, Лондон носи пряка отговорност за случилото се. Помощ е отпусната, но тя е крайно недостатъчна, непоследователна и често подчинена на убеждението, че свободният пазар трябва сам да възстанови равновесието. За хората без доходи това означава, че наличието на храна не гарантира достъпа до нея. През 1846 г. Великобритания отменя законите, защитаващи местните производители на зърно от чуждестранна конкуренция. По-свободният внос не решава проблема, тъй като местните жители нямат пари да купуват хляб. За ирландците, гладът се превръща във важна част от националната културна памет. Той води до влошаване на вече обтегнатите им отношения с монархията и става опорна точка за редица националистически движения.

Опиумните войни

През първата половина на XIX в. британските търговци купуват значителни количества чай, коприна и порцелан от Китай, но в същото време срещат ограничено търсене на своите стоки. За да компенсира този търговския дисбаланс, Лондон разширява контрабандата на опиум, произвеждан в Индия. Властите в Пекин са силно притеснени от тези събития, особено като се има предвид, че броят на пристрастените към наркотика рязко се увеличава. През 1839 г. техните действия срещу незаконната търговия, включително конфискуването и унищожаването на големи количества опиум, водят до обтягане на отношенията с Великобритания. Именно така избухва Първата опиумна война. Благодарение на своето военно и морско превъзходство, британците разгромяват противниците си. Подписаният през 1842 г. мирен договор принуждава Китай да осигури на победителите в конфликта достъп до пет свои пристанища, да изплати значително обезщетение и да отстъпи остров Хонконг. Това е началото на поредица събития, които ограничават суверенитета на азиатската държава. През 1856 г, избухва Втората опиумна война, която продължава до 1860 г. На страната на Великобритания този път се сражават и френски военни. Съюзническите сили достигат Пекин, разграбват Летния императорски дворец и впоследствие го опожаряват. След приключването на сраженията, Китай е принуден да предостави още търговски и дипломатически привилегии на Лондон и Париж, а търговията с опиум е легализирана. Последиците са катастрофални. Страната изпада в тежка икономическа криза, милиони хора стават наркозависими, а всичко това в крайна сметка води до колапса на имперското управление през 1912 г.

Today in 1938, British prime minister Neville Chamberlain returns from a meeting with Hitler in Munich and promises "peace for our time." https://t.co/gZ69lhbYvU
— Military History Now (@MilHistNow) September 30, 2017

„Мир за нашето време“

През 30-те години на миналия век Великобритания търси начин да избегне избухването нов глобален конфликт. Споменът за ужасите на Първата световна война карат Лондон да води политика на отстъпки спрямо нацистка Германия. През 1935 г. нейният лидер Адолф Хитлер възстановява задължителната военна служба, пренебрегвайки условията на Версайския договор. Година по-късно над 20 000 германски войници са разположени в демилитаризираната Рейнска област. Лондон и Париж осъждат действията на Хитлер, но без да се намесят директно или да наложат санкции на Берлин. През 1938 г. Великобритания, Франция и Италия одобряват анексирането на чехословашката Судетска област от Германия, подписвайки т. нар. Мюнхенско споразумение (самата Чехословакия не е допусната до преговорите). Малко по-късно британският премиер Невил Чембърлейн заявява, че с това свое решение е постигнал „мир за нашето време“. Още на следващата година Хитлер нарушава споразумението, окупирайки чешките земи. Напрежението ескалира и в началото на септември 1939 г. избухва Втората световна война. Няма как да се даде категоричен отговор на въпроса дали конфликтът можеше да бъде избегнат, ако Великобритания и Франция бяха реагирали по-твърдо на действията на Хитлер, но опитите им да удовлетворят диктатора несъмнено се оказват повече от погрешна стратегия.

Съдбата на Палестина

След края на Първата световна война и разпадането на Османската империя, Великобритания поема управлението на Палестина. По силата на Балфурската декларация от 1917 г. Лондон подкрепя създаването на „национален дом за еврейския народ“ на тази територия, при условие, че не бъдат накърнявани гражданските и религиозните права на останалите общности. Напрежението между пристигащите еврейски преселници и местното арабско население, обаче, постепенно се покачва. Британската администрация не успява да създаде политическа рамка, която да гарантира трайна стабилност. През ноември 1947 г. ООН предлага план за разделянето на Палестина на две страни – еврейска и арабска, като Йерусалим получава специален статут. Еврейските лидери приемат въпросната идея, но арабските я отхвърлят. Така, на 14 май 1948 г. е провъзгласено създаването на държавата Израел, а само ден по-късно избухва Първата арабско-израелска война. В резултат на сраженията, над 700 000 палестинци са разселени – събитие, известно като Накба или „Катастрофата“. Историците са единодушни, че сред основните причини за нестихващите кръвопролития в Близкия изток са именно грешките, допуснати от британското управление на Палестина.

"Another India-Pakistan conflict is highly likely ... it could prove even more serious than the war last year. But for now, there is at least some reason to believe that both countries are aware of this great danger, and that they want to do what they can to avoid such a scenario," writes Michael Kugelman https://t.co/pRSn1txtHH
— TIME (@TIME) June 26, 2026

Индия и Пакистан

През 1947 г. Британска Индия престава да съществува и се разделя на две независими държави – Индия и Пакистан. Решението идва след продължителни политически разногласия и кървави сблъсъци между представители на различни религиозни общности. Процесът по изтеглянето на британските сили и разделянето на териториите, обаче, е прибързан и води до катастрофални последици. Границите, начертани набързо от британския чиновник сър Сирил Радклиф, разделят провинциите Пенджаб и Бенгалия по религиозен признак. Това кара между 14 и 18 млн. души да напуснат домовете си. Индусите и сикхите бягат към Индия, а мюсюлманите - към Пакистан. Избухва безпрецедентно насилие, като по различни оценки броят на жертвите на кланетата и болестите по време на преселението е между 200 000 и 2 млн. души. Вместо да донесе мир, създаването на Индия и Пакистан на практика става причина за продължаващата и до днес вражда между двете страни. Обект на разпалени спорове е статутът на Кашмир, към който претенции имат не само Ню Делхи и Исламабад, но и Пекин.

Още от автора:

Растящо напрежение и политическа безизходица – накъде ще поеме Косово

Пропаганда под прикритието на „другата гледна точка“

Заговорите, които можеха да променят историята

След срещата между Тръмп и Си: Накъде ще поемат САЩ и Китай

Природните богатства, които могат да променят бъдещето на Газа

Пет момента от световната история, които ще ви шокират

Предизвестената победа на крайната десница в Германия

Войната в Украйна и задълбочаващата се зърнена криза

Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията

Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“

Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война