Надежда за мир или пореден провал - какви са резултатите от преговорите между Русия и Украйна|Vesti.bg

С ъстоялите се в Абу Даби преговори за войната в Украйна възстановиха прекия диалог между Киев и Москва след деветмесечна пауза, но оставиха открит най-важния въпрос – при какви условия двете страни биха приели да прекратят конфликта помежду си. Постигнатата принципна договорка за размяна на военнопленници демонстрира, че възможност за ограничено сътрудничество съществува въпреки нестихващите сражения. Перспективата за мир зависи от способността този резултат да бъде последван от конкретни решения за териториалните спорове, сигурността и ангажиментите, които Русия и Украйна ще трябва да поемат.

Following the first direct talks between Russia and Ukraine after a nine-month pause, negotiators agreed to a large-scale prisoner exchange — as they have after nearly every round of talks — but little else to bridge the gap on the major issues dividing them. https://t.co/RQGPS4lYXb
— The Washington Post (@washingtonpost) November 12, 2026

В търсене на компромис

Най-същественият резултат от срещата, състояла се на 10 и 11 ноември, е споразумението за мащабна размяна на военнопленници. Украинският президент Володимир Зеленски посочи, че са обсъждани варианти за освобождаването на общо 2000 или 3000 души, като окончателният брой предстои да бъде уточнен. Несъмнено, подобен ход би бил от голямо значение. Чрез него Киев и Москва ще могат да покажат, че преговорите не са в пълен застой и водят до конкретни резултати. За САЩ, които са в ролята на посредник, това също би било важен напредък и доказателство, че дипломатическите им усилия не са напразни. В същото време, подобна размяна е сред въпросите, при които интересите на противниците най-лесно се срещат. Всяка страна получава непосредствена полза, без на практика да променя позицията си. Не бива да се забравя, че преговорите в Истанбул през май 2025 г. също доведоха до споразумение за размяна на военнопленници, но боевете продължиха.

Показателни за липсата на оптимизъм след преговорите в Абу Даби са реакциите на световните медии. „Ройтерс“ поставя акцент върху думите на американския пратеник Джаред Къшнър, който подчерта, че между Киев и Москва все още няма доверие, „което е очаквано след подобен конфликт“. „Асошиейтед прес“ на свой ред отбелязва, че сраженията в Украйна не стихват, а постигането на мирно споразумение в обозримо бъдеще изглежда невъзможно. Обект на много коментари станаха и плановете за нови преговори. Къшнър и другият американски пратеник Стив Уиткоф обявиха, че възнамеряват да разговарят с руския държавен глава Владимир Путин в Москва, а след това със Зеленски в Дъблин. Към момента няма официални планове за нова тристранна среща. Това подсказва, че посредниците ще се опитат да разберат докъде стига готовността за отстъпки на двете страни във войната, преди делегациите отново да седнат на масата за преговори. Вашингтон заема централно място в процеса, но това увеличава и отговорността му да превърне обещанията в изпълними ангажименти.

Друга тема, която съпътства срещата в Абу Даби, е изострянето на спора за европейското участие. Представители на ЕС проведоха консултации с украинската и американската страна, но останаха извън преките разговори. Киев настоява за включването на Евросъюза, докато ръководителят на руската делегация Владимир Медински се обяви против тази идея. Залогът е голям. Европейските държави са ключови съюзници на Украйна и биха имали важна роля в изпълнението на евентуални гаранции за сигурност, поради което изключването им създава риск от разминаване между договореното и неговото прилагане. Киев иска те да се включат в преговорния процес, тъй като разчита на подкрепата им при обсъждането на някои чувствителни въпроси. Позицията на Москва е коренно различна – формат, съсредоточен върху Вашингтон, би ограничил броя на участниците, чиито възражения трябва да бъдат преодолени. Така спорът кой участва в срещите ще повлияе пряко върху съдържанието и устойчивостта на всяко бъдещо споразумение.

There seems to be a new urgency in the peace process on America’s part. But few believe a window for serious diplomacy has opened https://t.co/F3K4qOLYFE
— The Economist (@TheEconomist) November 11, 2026

Гаранции за сигурност

Териториалните спорове продължават да са най-сериозното препятствие пред постигането на споразумение за спиране на огъня. Русия настоява Украйна да се оттегли от Донбас, включително от районите, които все още контролира. Киев катеорично отхвърля това искане, тъй като счита отстъпването им за недопустима загуба на позиции от стратегическа важност. Експерти отбелязват, че при липса на надеждни гаранции за сигурността на Украйна, подобно решение би увеличило уязвимостта на цялата страна. За Кремъл пък приемането на споразумение, оставящо част от Донбас под украински контрол, би изисквало преразглеждане на предварително обявените цели на инвазията. Следователно всяка една от страните в конфликта ще трябва да прецени внимателно какви компромиси е готова да направи и каква би била цената, която ще трябва да плати за тях.

Бъдещето на оспорваните територии е пряко свързано с темата за дългосрочната сигурност не само на Украйна, но и на цяла Европа. Колкото по-големи отстъпки се очакват от Киев, толкова по-конкретни гаранции за защита срещу ново нападение ще изискват украинските власти. Обещанията трябва да отговорят на практически въпроси – кой установява евентуални нарушения, как се реагира на тях и каква помощ следва да бъде отпусната при възобновяване на военните действия. Същевременно Москва обвързва разговора с уреждането на цялостната европейска сигурност. Медински посочи тази тема като централна за срещата в Абу Даби, докато ЕС настоява по-широките преговори да следват прекратяването на огъня. Разликата в последователността може да блокира процеса. Ако примирието зависи от предварително преодоляване на противоречията между Русия и НАТО, към украинския конфликт се добавят спорове, засягащи цяла Европа. От друга страна, ако боевете спрат преди изясняването на тези въпроси, Киев рискува да приеме временно примирие с несигурен край. Ето защо всеки подписан текст би имал ограничена стойност, ако липсва предварително уточнен механизъм за изпълнение.

Има основания и да се търсят по-тесни договорености. Зеленски постави акцент върху енергийната инфраструктура и Черно море. Ограничаване на ударите по такива обекти би намалило щетите и за двете страни, а договорка за корабоплаването би стабилизирала търговията. Подобни мерки също така биха позволили да се провери в каква степен военните командвания изпълняват политическите решения. Те, обаче, също изискват проверка и процедура за реакция при инциденти, защото споровете кой е нарушил договореното може бързо да доведе до нова ескалация на напрежението. Изтощението от войната на свой ред няма как да гарантира постигането на компромис, ако ръководствата на двете страни очакват противникът да отстъпи пръв. Фактите сочат, че цялостно мирно споразумение остава изключително сложна, но постижима цел, като от огромно значение ще бъде дали през следващите месеци Киев и Москва ще успеят да постигнат дори и минимален напредък в преговорите за спиране на огъня. От това ще зависи дали възстановеният диалог може да създаде реални условия за траен мир.

Още от автора:

Математиците, които промениха света

САЩ след междинните избори: Започва ли нова политическа ера

Нестихващи протести и неясно бъдеще - накъде върви Франция

Америка пред урните: междинните избори като ключово изпитание за Тръмп

Между политиката и войната - в каква посока ще поеме Израел

От площадите до урните: Сърбия гласува за своето бъдеще

Избори по време на война

Франция на ръба на катастрофа: Има ли изход от задълбочаващата се криза

В опасни води: Ще продължи ли да ескалира напрежението в Черно море

Ученически протести и политическа криза – какво се случва във Франция

Тъмното наследство на Британската империя