В Израел се провеждат първите парламентарни избори след шокиращото нападение на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. Те ще покажат дали жителите на страната все още подкрепят премиера Бенямин Нетаняху, след като последните няколко години бяха белязани от въоръжени конфликти, вътрешно противопоставяне и растяща международна изолация. Социологическите проучвания сочат, че опозицията има реален шанс да спечели вота, но съставянето на правителство се очертава да бъде изключително сложна задача. Що се отнася до Газа и Иран, смяната на властта в Тел Авив би могла да отвори пространство за дипломация, но без да промени основните цели на израелската политика.
Israelis are voting in a pivotal election as the country grapples with unfinished wars and divisions over its future. https://t.co/03ECBvyaaO
— The Associated Press (@AP) October 27, 2026
- Коалиционен лабиринт
Последните социологически изследвания очертават своеобразен парадокс: Нетаняху може да загуби изборите, но без противниците му да получат достатъчно подкрепа, за да го отстранят от власт. Основният му съперник е бившият началник на Генералния щаб Гади Айзенкот, чиято партия „Яшар“ се радва на растяща подкрепа. Проучване на „Канал 12“ ѝ отрежда 23 места в Кнесета срещу 21 за формацията на Нетаняху „Ликуд“, а това на „Канал 13“ – 22 срещу 19. По-важният въпрос, обаче, е друг – каква подкрепа ще съберат поддръжниците и опонентите на настоящото правителство. Социолозите прогнозират, че в новия парламент противниците на „Ликуд“ ще разполагат с между 54 и 56 депутати, а партньорите на Нетаняху – около 50. За мнозинство в 120-членния Кнесет са необходими 61 места, което означава, че то няма как да бъде постигнато без привличането на допълнителни партии.
Възходът на Айзенкот показва, че избирателите търсят различно лидерство, което съчетава военен авторитет с изпълними обещания за възстановяване на доверието в институциите. Загубил син и двама племенници във войната в Газа, той олицетворява високата цена, която редица жители на Израел плащат за нестихващия конфликт. Същевременно, Айзенкот предлага твърд подход към сигурността, което му позволява да привлича избиратели, които са разочаровани от Нетаняху, но и не подкрепят левицата. За премиера задачата е обратната: да убеди колебаещите се, че именно той остава най-надеждният защитник на страната, независимо от грешките, допуснати в миналото. Той може да разчита на подкрепата на традиционните си партньори – крайнодесните формации на Итамар Бен-Гвир и Безалел Смотрич, както и ултраортодоксалните партии.
Опозиционният лагер на свой ред събира различни сили – формацията на бившия министър-председател Нафтали Бенет, „Демократите“ на Яир Голан, както и „Израел – наш дом“ на доскорошния съюзник и съветник на Нетаняху Авигдор Либерман. Общата им цел да отстранят от власт „Ликуд“ не променя факта, че помежду им има сериозни разногласия по теми като религията, военната служба и палестинския въпрос. Анализаторите отбелязват, че към настоящия момент се открояват три възможни сценария: труден компромис за опозиционно управление, широка коалиция между досегашни противници или изпадането в тежка политическа криза. Според някои, арабските партии могат да изиграят решаваща роля. Социолозите им отреждат около 14 места в Кнесета, а лидерът на формацията „Раам“ (тя има консервативна и ислямистка ориентация, като е особено популярна сред бедуините в Израел) Мансур Абас вече заяви готовност за участие в коалиция на промяната. Съществува вероятност и други малки партии да получат достатъчна подкрепа, за да влязат в парламента, което може да размести съотношението между лагерите. С оглед на всичко това, евентуална победа на Айзенкот не означава, че той със сигурност ще е следващият министър-председател на Израел, тъй като съставянето на коалиционно правителство ще бъде повече от сложна задача.
Some Israelis are considering abandoning the world's only Jewish state as they await the results of a pivotal national election. https://t.co/snTNfa4tfy
— USA TODAY (@USATODAY) October 26, 2026
- Конфликтите в Газа и Иран
Според някои експерти, ако Нетаняху претърпи поражение, това ще улесни постигането на мир в Близкия изток и стабилизирането на ситуацията в Газа. Подобни прогнози, обаче, са твърде оптимистични и пренебрегват някои важни детайли. Позициите на двете основни политически сили са красноречиви. И Нетаняху, и Айзенкот настояват организацията „Хамас“ да се разоръжи, преди израелските сили да се изтеглят от Газа. Нещо повече – и двамата допускат, че може да се стигне до възобновяване на мащабните бойни действия. Според агенция „Ройтерс“, близо година след постигнатото с посредничеството на САЩ примирие, израелската армия контролира около две трети от Газа, а преговорите за разоръжаването на „Хамас“ продължават да са в застой. Липсата на работещо политическо решение е един от основните проблеми, с решаването на който ще трябва да се заеме следващото правителство. На фона на тази безизходица, не бива да се забравя, че хуманитарната ситуация в Газа е катастрофална, като над 90% от местните жители (близо 2 млн. души) са били принудени да напуснат домовете си в резултат на сраженията.
Един от най-важните въпроси в момента е какъв ще бъде съставът на бъдещото правителство. Кабинет, в който Бен-Гвир и Смотрич имат голямо влияние, ще даде нов тласък на исканията за радикално разширяване на израелския контрол върху палестинските територии. Управление на опозицията пък би могло да промени този курс и да постави акцент върху затоплянето на влошилите се в последно време отношения с международните партньори на Тел Авив. Това създава възможност за по-прагматични договорености, но не гарантира нито траен мир, нито консенсус относно бъдещето на Палестина.
По отношение на Иран, на практика всички основни партии споделят едно и също мнение. Според Айзенкот, най-голямата опасност пред Израел е вероятността Ислямската република да се сдобие с ядрено оръжие. По думите му, това трябва да бъде избегнато на всяка цена, дори и с употребата на сила. Тук трябва да се отбележи, че на 3 ноември в САЩ ще се проведат междинни избори, а според социолозите републиканците най-вероятно ще загубят мнозинството си в двете камари на Конгреса. Резултатите могат да се окажат от решаващо значение за американското участие в нанасянето на удари по цели на територията на Иран. По тази причина, вотът в Израел няма как самостоятелно да определи каква ще бъде следващата фаза на конфликта. Правителство, оглавено от Айзенкот, би могло да поиска повече време за оказване на дипломатически и икономически натиск върху Техеран. В същото време, ако Нетаняху остане на власт, той със сигурност ще продължи агресивната си политика спрямо Иран. Войната може допълнително да усложни и коалиционната аритметика: според цитирани от агенция „Блумбърг“ експерти, нова ескалация би могла да засили натиска за съставяне на правителство на националното единство. Истината е, че постигането на трайна стабилност изисква вземането на някои смели политически решения. Предизборните кампании на основните формации на свой ред предлагат всевъзможни обещания, но не и задоволителни отговори на най-важните въпроси за бъдещето на Израел и Близкия изток.
