П рез последните години темата за космическата програма на Китай привлича все по-голямо внимание. Страната постигна значителни успехи, пример за което е завършването на космическата станция „Тянгун“. Това постижение, съчетано с амбициите на Пекин да изпрати тайконавт на Марс, нагледно демонстрират, че азиатската страна се стреми да измести САЩ от позицията им на водеща космическа сила. Според редица експерти, постигането на тази цел е напълно изпълнима задача. През август миналата година Пентагонът дори прогнозира, че Китай ще надмине САЩ по космически способности през 2045 г.
China space station: Astronauts record first 24 hours in space https://t.co/e7qOfxwcnQ
— BBC News (World) (@BBCWorld) June 23, 2021
Проект 863
Китайската космическа програма стартира през 1986 г., когато тогавашният лидер на страната Дън Сяопин дава одобрението си за т. нар. Проект 863. Той цели развитието на науките и технологиите, което включва планове за пилотиран космически кораб. Началото било съпътствано от редица провали. Ракетите не излитали или избухвали, а разработването на нови технологии вървяло бавно. Постепенно, обаче, това започнало да се променя, като американски компании помогнали на Китай да намери решения на някои от своите най-сериозни проблеми. Любопитна подробност е, че сред въпросните компании е „Боинг“. Заради сътрудничеството си с Пекин, през 2003 г. тя плати глоби в размер на 32 млн. долара за нарушаване на американските закони за контрол върху износа на оръжия и технологии.
През 2011 г. Конгресът на САЩ забрани харченето на средства за сътрудничество с Китай, освен при строго определени обстоятелства. Това стана в резултат на потенциална кражба на технологии и нарушения на човешките права, което на свой ред блокира пътя на страната към участие в МКС. „Китайската космическа програма се развива бързо. Страната провежда научни изследвания, прилага нови методи и разработва модерни технологии. Това не е особено изненадващо. Тя вече е със статут на суперсила по отношение на ракетните технологии и разполага с внушителни възможности. Това е резултат от един дълъг процес, започнал още през 50-те години на миналия век, когато Китай се сдоби със съветски ракетни технологии“, заяви за Vesti.bg професорът по космическо инженерство Майк Грънтман от университета в Южна Калифорния.
China is building capabilities that put most U.S. space assets at risk, and China sees the domain as crucial to their military strategy, according to the head of the U.S. Space Command https://t.co/84Yp1NCiCU pic.twitter.com/hPyk3eNywb
— Reuters (@Reuters) December 9, 2022
Превъзходството на САЩ
Въпреки бързите темпове, с които се развива китайската космическа програма, превъзходството на САЩ към настоящия момент е безспорно. Статистиката е повече от красноречива: около Земята има общо 5465 функциониращи сателити. От тях, 3433 са американски, а едва 541 – китайски. САЩ също така разполагат със седем стартови площадки за изстрелване на космически апарати, а 13 други са в процес на изграждане. Китай разполага с четири подобни съоръжения и планира да създаде още две. Не на последно място, бюджетът на американската космическа програма е близо 60 млрд. долара, а азиатската страна заделя малко над 16 млрд. долара в тази сфера.
Тук трябва да бъде отбелязано още нещо важно: апаратите, които изстрелват САЩ и Китай, са много различни. През 2021 г., например, Пекин даде старт на 55 орбитални мисии, а Вашингтон – на 51. Около 84 процента от полезния товар, изстрелян от Китай, е правителствена собственост или има военни приложения. Междувременно, 61 на сто от американските мисии са с научни или търговски цели – предимно за наблюдения на Земята или свързани с телекомуникациите. Космическите станции са друга важна тема. От 90-те години на миналия век САЩ си сътрудничат с 14 други държави във връзка с експлоатацията на МКС. Тази станция, обаче, вече е на 24 години и в близко бъдеще ще бъде „пенсионирана“ (предполага се, че тя ще функционира до 2030 г.). Китайската станция „Тянгун“ на свой ред е много по-модерна, но и значително по-малка – разполага с едва три модула, докато МКС има 16. Пекин все още я използва самостоятелно, макар че покани и други страни да се присъединят към проекта.
Hundreds of miles above earth, China made history with the first spacewalk outside its Tiangong station pic.twitter.com/kQSE49MWqR
— Reuters (@Reuters) July 5, 2021
На фона на конкуренцията между Китай и САЩ, други държави също имат сериозни амбиции. Сред тях е Индия, която възнамерява да осъществи нова мисия до Луната и да изпрати свои астронавти в космоса. Южна Корея, Израел, Обединените арабски емирства, Япония и Турция също планират полети до нашия естествен спътник. „Не бива да се забравя и ролята на Русия“, смята проф. Грънтман. „Страната все още е съществен фактор в сферата на космическите изследвания, макар че влиянието ѝ намалява. Основната причина за това е слабата ѝ икономика. Технологично напредналата Европа на свой ред няма особено голямо желание да се ангажира с космическия сектор. Единствено Франция и Германия се доближават до разходите на Съединените щати. Повечето европейски страни, а и Япония, харчат между четири и шест пъти по-малко средства (като част от техния БВП) от САЩ“, добавя той.
Сблъсък на суперсили
„Космическата надпревара между САЩ и Китай е факт, макар че нито една от двете страни не признава това официално. Тя обхваща както сферата на научните изследвания и перспективите пред т. нар. космически туризъм, така и военния сектор“, отбеляза за Vesti.bg проф. Рам Джаку от университета „Макгил“ в Монреал, Квебек.
На същото мнение е и проф. Грънтман. „Космосът отново се превръща в област, която е изключително важна от гледна точка на геополитическата конкуренция, както и за националната сигурност и демонстрирането на икономическо и технологично превъзходство. Очевидно е, че Китай се стреми да измести САЩ от позицията им на водеща суперсила. Евентуален конфликт между тези две страни несъмнено би обхванал и космоса, тъй като армиите им все повече разчитат на него за комуникации, прецизна навигация, разузнаване, насочване на оръжия, както и за воденето на т. нар. кибервойна“, смята той.
Малко по-различно е мнението на проф. Джим Бел, който е съосновател на Института за космически изследвания MILO. За Vesti.bg той подчерта, че в основата на конкуренцията между Вашингтон и Пекин стои стремежът им за икономическо превъзходство.
„По мое мнение, САЩ (както и Европа, а и останалите западни демокрации) не са в космическа надпревара с Китай. По-скоро бих казал, че ставаме свидетели на ожесточен икономически сблъсък между Изтока и Запада, фокусиран върху технологиите и начина, по който те влияят върху съвременното ни общество. Що се отнася до космическите мисии, те несъмнено са важна част от този сблъсък“, обобщава проф. Бел.
Още от автора:
Кафето – напитката, която промени света
Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“
Най-странните медицински практики в Древен Рим
Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение
Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт
Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур
Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт
Истината зад легендата – какво знаем за предателството на Юда
"Сакро Боско": Градината, която ще ви ужаси
Какво знаем за астероида-убиец, причинил изчезването на динозаврите
