С аксония-Анхалт е една от шестнайсетте федерални провинции на Германия. Случващото се там рядко привлича вниманието на медии и анализатори, но сега ситуацията е напълно различна. Повод за това са задаващите се регионални избори, които ще се проведат тази неделя. Всички социологически проучвания сочат, че вотът ще бъде спечелен по убедителен начин от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“. Ако прогнозите се сбъднат, за пръв път след края на Втората световна война подобна формация ще управлява една от провинциите в страната. Какви са причините за възхода на тази партия, определена от германското разузнаване за частично екстремистка? И какво предстои да се случи след изборите?
Since 1945, Germany’s political system has prevented the rise of extremist parties. On Sunday, that record risks being shattered. https://t.co/ExYxmfBdh4
— Bloomberg (@business) September 3, 2026
- Прогнозите на социолозите
Резултатите от проведените проучвания на общественото мнение в седмиците преди вота в Саксония-Анхалт са повече от красноречиви – „Алтернатива за Германия“ ще бъде категоричен победител. Очакванията са за партията да гласуват над 40% от избирателите. Християндемократите остават на второ място с подкрепа от около 22%. Големият въпрос сега е не кой ще спечели вота, а дали крайнодясната формация ще се представи достатъчно силно, за да направи невъзможно сформирането на управляваща коалиция без нейно участие. Политолозите са единодушни, че е малко вероятно в последните дни преди изборите да настъпи сериозно разместване. Според тях, „Алтернатива за Германия“ е изградила стабилно ядро от свои твърди избиратели, като по този начин формацията и Християндемократическият съюз на практика са си разменили местата в местната политическа йерархия.
Представянето на по-малките партии е друга тема, която е обект на много коментари. Ако по-голямата част от тях останат под 5-процентната бариера за влизане в регионалния парламент, то това би било отлична новина за „Алтернатива за Германия“. Причината е, че гласовете, които въпросните формации са събрали, няма да участват в разпределението на мандатите. Това на свой ред означава, че евентуални 42 - 43% подкрепа за крайнодясната партия биха били достатъчни, за да си осигури тя абсолютно мнозинство. В случай, че „Алтернатива за Германия“ не постигне подобна убедителна победа, то ще започнат преговори между основните политически играчи. Християндемократите са категорични, че няма да влязат в коалиция с крайната десница. В същото време, евентуален съюз между тях, социалдемократите и Зелените няма да е достатъчен, за да бъде изолирана „Алтернатива за Германия“. Любопитен е и въпросът как ще се представи формацията „Левицата“. Основните приоритети в нейната програма са социалната справедливост и борбата с бедността, като тя се радва на растяща популярност, особено сред младите избиратели. Християндемократите, обаче, отказват да се коалират и с тази партия. С оглед на всичко това, повечето анализатори са на мнение, че най-вероятно предстоят трудни и продължителни преговори за съставяне на управляваща коалиция.
The chancellor has vowed to do all he can to stop the far-right Alternative for Germany taking power in Saxony-Anhalt. In practice, that has meant staying largely out of sight. https://t.co/dSNDvCysiS pic.twitter.com/KYW9MU18uL
— Financial Times (@FT) September 3, 2026
- Предизборни обещания
През последните седмици едно от най-често споменаваните имена е това на Улрих Зигмунд – местния лидер на „Алтернатива за Германия“. Някои наричат 35-годишния политик „слънчевото дете“ на крайната десница, докато други го определят за „най-опасния“ човек в страната. Експерти коментират, че неговата политическа програма е една от най-радикалните в историята на следвоенна Германия. Смята се, че зад нея стоят четирима близки съветници на Зигмунд, които са бивши членове на забранена неонацистка младежка организация. Сред основните приоритети във въпросната програма е депортирането на всички лица, които пребивават незаконно в Саксония-Анхалт, ограничаването на социалните помощи, отпускани на мигрантите, замразяването на зелените политики, както и извършването на радикална реформа в образователната система, включваща издигане на германското знаме всяка сутрин в училищата, промяна в начина, по който се преподава историята на страната и излизане от единната европейска система за академични степени. Не е особено изненадващо, че заради страха от растящата ксенофобия, много чужденци вече обмислят да напуснат провинцията след изборите.
В същото време, обаче, анализатори коментират, че съществуват сериозни разминавания между предизборните обещания на „Алтернатива за Германия“ и това, което формацията действително може да направи. По-голямата част от предложенията на партията всъщност не са в правомощията на властите в провинцията. Примери в това отношение са обещаваните промени в конституционното право на убежище и европейския режим на субсидиарна закрила, както и сключването на споразумения за връщане на мигранти с трети страни (включително с Украйна, тъй като „Алтернатива за Германия“ настоява хората, дошли от тази страна, да не се третират като военни бежанци и да бъдат върнати в родината им). Подобни действия изискват решения на федерално и европейско ниво. Истината е, че ако формацията застане начело на Саксония-Анхалт, ефектът ще бъде най-силен там, където местните власти имат административни правомощия. Това означава, че ще има повече опити за депортация, ще бъдат открити нови центрове за временно задържане на мигранти, както и ще бъдат променени начините, по които се настаняват и се отпускат помощи за лица, търсещи убежище в провинцията.
If it wins its first state, ideology in schools and broadcasting is just the start https://t.co/VsnhjvUkLj
— The Economist (@TheEconomist) August 31, 2026
- В очакване на парламентарните избори
Безспорно, най-важният въпрос сега е дали възходът на „Алтернатива за Германия“ ще продължи и как това би се отразило на посоката, в която се движи страната. Следващите избори за Бундестаг ще се състоят в началото на 2029 г. Прогнозите са, че ако не настъпят сериозни промени, партията ще спечели вота с подкрепа от между 27 и 29%. Християндемократическият съюз се очертава като втора политическа сила, за която се очаква да гласуват около 22% от избирателите. Ако това действително се случи, то би представлявало изключителен успех за крайната десница. За сравнение, на изборите през февруари 2025 г. „Алтернатива за Германия“ получи 20,8% от гласовете, а християндемократите – 28,5%. Разбира се, към настоящия момент няма как да се правят категорични заключения, тъй като до вота има повече от две години. Фактите, обаче, са красноречиви – крайнодясната формация се превръща във водещ политически фактор не само в Германия, но и в Европа.
А какви са причините за възхода на „Алтернатива за Германия“? Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Според повечето изследователи, особено голямо значение имат притесненията на хората, свързани с нелегалните имигранти, живеещи на територията на страната. От друга страна, недоверието в традиционните партии расте непрекъснато. Показателно е, че все повече германци са крайно недоволни от управлението на канцлера Фридрих Мерц. Според социологическо проучване, проведено преди малко повече от три месеца, 86% от жителите на страната споделят мнението, че правителството е неспособно да се справи с проблемите, пред които тя е изправена. Изводът от всичко това е пределно ясен – „Алтернатива за Германия“ вече няма как да бъде възприемана единствено като радикална и евроскептична партия. Тя успява да мобилизира не само онези избиратели, които открито ѝ симпатизират, но и редица други, желаещи да изразят недоволството си от формациите, управлявали страната през последното десетилетие.
Още от автора:
Войната в Украйна и задълбочаващата се зърнена криза
Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията
Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“
Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война
Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността
Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината
Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“
На ръба на масова истерия: НЛО и Студената война
Земята е плоска, а гравитацията не съществува – войната между науката и конспиративните теории
Трагичната история на децата на Сталин
Отнета свобода – мрачната история на робството в Древен Рим
Какво не знаем за живота на основателя на СССР – Владимир Ленин
Колко опасни са снарядите с обеднен уран, които САЩ възнамеряват да предоставят на Украйна
Зоологическите градини, превърнали се в символ на Студената война
Ужасите на Първата световна война: Как химическото оръжие промени историята
Тайните на московското метро и подземните убежища на съветската власт
Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга
Между фактите и легендите – как викингите изчезнаха от Гренландия
Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите
САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара
Кафето – напитката, която промени света
Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“
Най-странните медицински практики в Древен Рим
Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение
Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт
Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур
Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт