В опасни води: Ще продължи ли да ескалира напрежението в Черно море|Vesti.bg

З ачестилите атаки с дронове по търговски кораби в Черно море доведе до сериозна ескалация на напрежението в региона. Случващото се е обект на разпалени дебати, като все повече хора се притесняват, че ако не бъдат взети мерки, нападенията ще зачестят, а последиците могат да се окажат катастрофални. Колко опасна е настоящата ситуация? И дали е възможно да се стигне до пряк сблъсък между Русия и НАТО? По темата разговаряхме с петима експерти, които следят внимателно събитията в Черно море. Ето какво заявиха те специално за Vesti.bg:

Drones strike two ships in the Black Sea off Bulgaria, sinking one and prompting emergency rescue operations, Bulgaria's Prime Minister Rumen Radev says. https://t.co/fsgeOEhzsG
— NBC News (@NBCNews) October 13, 2026

Дейвид Уелч, професор по международни отношения от университета във Ватерло

В хода на войната вече наблюдавахме няколко периода на засилени атаки срещу корабоплаването в акваторията на Черно море. Към момента няма никакви основания да смятаме, че този път ситуацията е различна. По отношение на последните атаки, фактите сочат, че отговорност за тях носи Русия. Ситуацията е изключително деликатна, тъй като съществува реален риск от избухването на конфликт между Москва и НАТО. Според мен, опитите на Алианса да защити корабоплаването в Черно море в известна степен увеличават тази опасност. Все пак не бива да се всява паника, както Русия, така и НАТО искат да избегнат сценария, при който се стига до пряк сблъсък помежду им. Бих окачествил действията, които те предприемат, за да си навредят взаимно, като ограничени и внимателно планирани. Да, рисковете не бива да бъдат подценявани, но и не бива да се правят прибързани заключения.

Александър Ланошка, международен анализатор и член на Британския Съвет по геостратегия

Зачестилите в последно време удари с дронове, които Русия и Украйна си разменят в района на Черно море, показват колко решени са и двете страни да продължат да воюват една срещу друга. Случващото се свидетелства за това, че ситуацията се променя и военните действия все по-трудно могат да бъдат ограничавани. Въпреки това, ако подложим на по-внимателен анализ конфликта, то ще стигнем до заключението, че става въпрос за промяна в неговия мащаб, а не в характера му. От 2022 г. насам Русия подлага на непрестанни удари украинската енергийна инфраструктура и други съоръжения от стратегическо значение, за да направи живота на украинците възможно най-непоносим и така да принуди правителството в Киев да приеме исканията на Кремъл. Украйна на свой ред атакува руските военноморски сили и някои пристанища, за да ограничи военния капацитет на Москва. Разширяването на възможностите за използване на дронове позволи и на двете страни да нанасят тежки удари на противника. Бойните действия, обаче, крият огромни рискове, особено заради убеждението на Русия, че може да напада кораби на трети страни, без това да води до сериозни последици за нея.

Много важен е и въпросът за ролята на НАТО. От една страна, след края на Студената война няколко черноморски държави решиха по една или друга причина да намалят военното си присъствие в Черно море. В резултат, те се оказаха неспособни да защитават териториите и водите си от евентуални нападения. Струва ми се, че през последните години Румъния и България предприеха правилни стъпки с програмите си за модернизация на своите военноморски сили. Те, обаче, са длъжни внимателно да обмислят какви да бъдат следващите им действия, за да се справят с променящите се заплахи. От друга страна, самият Алианс не успя да разработи адекватна стратегия за Черно море. Това отчасти се дължи на разногласията между държавите членки, но и на недостатъчното внимание към самия район. В резултат, опциите пред Алианса продължават да бъдат силно ограничени.

Black Sea becomes new front in Russia-Ukraine wars on grain exports, with no alternative EU route to get shipments out https://t.co/BMGqCPD69Y
— EUobserver (@euobs) October 14, 2026

Томас Уайс, професор по политология от Градския университет на Ню Йорк

В ситуацията като настоящата, да се правят категорични прогнози е на практика невъзможна задача. Въпреки това, няма как да се отрече, че има очевидни признаци за разширяването на войната – нещо, което несъмнено е тревожно. По мое мнение, има някои прилики между конфликта в Украйна и този в Иран. Тактиките, които се прилагат, отразяват стремежа на замесените страни да извлекат максимални ползи на всяка цена, независимо колко тежки биха били последиците. В същото време, едва ли има човек, който да вярва, че Русия се стреми към директен сблъсък с НАТО. Истината е, че Москва просто не разполага с ресурсите, необходими за воденето на подобен конфликт.

Ейми Вердюн, професор по политически науки от университета във Виктория

На първо място, с наближаването на зимата, войната често претърпява съществени промени, а последните политически събития също могат да повлияят на нейния ход. Неотдавнашните разговори между Доналд Тръмп и Владимир Путин, както и постигнатото споразумение между САЩ и Русия за дизеловото гориво, предизвикаха тревога сред много от поддръжниците на Киев, защото могат да намалят икономическата изолация на Москва и да се превърнат в сигнал за промяна в приоритетите на Вашингтон. Все още не е ясно какви ще бъдат дългосрочните последици от тези събития.

В същото време, зачестилите нападения срещу търговски кораби в Черно море са тревожна тенденция и показват, че икономическите цели продължават да заемат централно място в конфликта. На този етап ми е трудно да кажа дали това представлява изцяло нова фаза на войната. Притесненията, че засилването на мерките за защита на корабоплаването би създадало риск от ескалация на конфликта, са напълно основателни. В крайна сметка те увеличават вероятността от сблъсъци между силите на НАТО и Русия. Досега всички страни се опитват да избегнат това, тъй като осъзнават, че в противен случай последиците биха били изключително сериозни.

Пол Поуст, професор по международни отношения от университета в Чикаго

Всеки опит на НАТО да защити корабоплаването в Черно море неизбежно ще увеличи опасността от пряк сблъсък между Русия и Алианса. Аз лично не изключвам вероятността именно това да е крайната цел на Путин. Въпросът, който ме вълнува най-силно, е дали България ще се позове поне на член 4 от Северноатлантическия договор и ще поиска свикването на консултации относно последните атаки. Според някои, българското правителство би могло дори да задейства член 5, в който се подчертава, че въоръжено нападение срещу една страна членка се счита за нападение срещу целия Алианс. Според мен, това едва ли ще се случи, тъй като държавите от НАТО по принцип не са склонни да стигат толкова далеч.

Още от автора:

Ученически протести и политическа криза – какво се случва във Франция

Тъмното наследство на Британската империя

Растящо напрежение и политическа безизходица – накъде ще поеме Косово

Пропаганда под прикритието на „другата гледна точка“

Заговорите, които можеха да променят историята

След срещата между Тръмп и Си: Накъде ще поемат САЩ и Китай

Природните богатства, които могат да променят бъдещето на Газа

Пет момента от световната история, които ще ви шокират

Предизвестената победа на крайната десница в Германия

Войната в Украйна и задълбочаващата се зърнена криза

Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията