Е дна от любимите теми на редица писатели и сценаристи на научнофантастични филми е тази за необятните възможности на човешкия мозък. Особено популярно е твърдението, че ние използваме едва 10% от неговите възможности и ако успеем да „отключим“ останалите 90%, това би ни превърнало в истински супергерои. Колкото и привлекателна да е тази идея, учените отбелязват, че тя не представлява нищо повече от широко разпространена заблуда. Според тях, човешкият мозък функционира на пълни обороти почти непрекъснато.
Неуморният мозък
Твърдението, че използваме само малка част от възможностите на нашия мозък, няма нищо общо с истината. Това заяви за Vesti.bg проф. Крейг Бейли от департамента по биомедицина към университета в Гуелф, Онтарио.
„Несериозно е да се твърди, че използваме само 10% от мозъка си. Истината е, че един здрав човек използва пълния му капацитет. Разбира се, той не функционира непрекъснато на 100%“, подчертава той.
На същото мнение е и Лорънс Уорд, който е професор по психология от университета в Британска Колумбия.
„Мозъкът и неговите мрежи са постоянно активни, независимо дали сме будни, заспали или в безсъзнание. Докато мозъкът е жив, т.е. докато има метаболитна активност, той няма как да си „почива“. От тази гледна точка е не само невярно, но и дори безсмислено да се твърди, че използваме едва 10% от него“, добави той за Vesti.bg.
A map of 25,000 neurons in a fly could be the start of seeing an entire human brain in three dimensions https://t.co/meQmRldNhc
— The Economist (@TheEconomist) January 25, 2020
„Знаем, че основните комуникационни клетки, наречени неврони, се активират на различни честоти, докато работят. Знаем също, че определени области на мозъка имат важна роля при изпълнението на специфични задачи – като мислене, движение или съхраняване на спомени. В зависимост от това какво правим в даден момент, някои неврони може да са по-активни от други. Въпреки това, резултатите от всички изследвания, проведени до този момент, показват недвусмислено, че използваме целия си мозък“, отбелязва проф. Бейли.
„Въпросните 10% представляват мит, който Холивуд обожава. Предполагам, че повечето хора са гледали поне един филм, в който е засегната въпросната тема. Това не е особено изненадващо – идеята, че обикновен човек може да се превърне в супергерой, който извършва невероятни подвизи със силата на ума си (като във вселената на „Марвъл“), е много привлекателна. Тя, обаче, е само фантазия. Все пак не изключвам възможността поне част от нея да се сбъдне някой ден, особено като се има предвид колко бързо се развиват технологиите“, добавя проф. Уорд.
The 86bn neurons in a human brain do much of the cognitive heavy lifting. But not all of it https://t.co/DN7hsP9Sjc
— The Economist (@TheEconomist) January 24, 2023
Мнението на учените
На какво, всъщност, се дължи убедеността на учените, че не използваме само 10% от нашия мозък? На първо място, ако това беше истина, по-голямата част от мозъчните травми и заболявания нямаше да имат сериозни последствия, тъй като щяха да засягат части от него, които не правят нищо. Освен това, естественият подбор не стимулира развитието на безполезни анатомични структури. Обяснено по друг начин, нашите далечни предци нямаше да се нуждаят от голям мозък, за да оцелеят и да се справят с предизвикателствата, с които се сблъсквали ежедневно. Вместо това, в хода на еволюцията те щели да се сдобият с по-устойчива имунна система, по-здрави мускули или по-гъста коса.
Съществуват и други неопровержими доказателства. С помощта на методи като позитронно-емисионната томография и функционалния ядрено-магнитен резонанс, лекари и учени могат да картографират мозъчната активност в реално време. Данните ясно показват, че големи области от мозъка – надхвърлящи значително 10% – се използват за всевъзможни дейности. Сред тях са както привидно прости действия – като почивка или гледане на снимки, така и по-сложни – като четене или решаване на математически задачи. Експертите все още не са открили област от мозъка, която не прави нищо.
A team of researchers has shown they can decode human brain scans to tell what a person is picturing in their mind, according to a paper. https://t.co/9RhQXKd96I
— NBC News (@NBCNews) March 25, 2023
А какъв е произходът на мита, че използваме едва 10% от нашия мозък? Историците отбелязват, че най-често той е приписван неправилно на живелия през XIX в. психолог Уилям Джеймс. Той предполагал, че използваме малка част от умствения ни потенциал, но така и не е посочил точен процент. Алберт Айнщайн също е сочен като автор на тази идея, но липсват доказателства да е заявявал нещо подобно. В действителност, концепцията за 10-те процента придобива значителна популярност, след като е спомената в бестселъра на американския писател Дейл Карнеги „Как да печелим приятели и да влияем на другите“, издаден през 1936 г.
Информацията, която ни залива
Когато става въпрос за мозъчната дейност, съществуват различни аспекти, които трябва да бъдат разглеждани поотделно, отбелязва проф. Уорд. Един от тях е паметта. „Винаги можем да съхраняваме по-голямо количество информация, да научим повече нови неща, да натрупаме повече впечатления, като всичко това ще бъде превърнато в спомени. На практика, обаче, съществуват механизми, чрез които мозъкът премахва някои от тях, за да не се стигне до претоварване. Това е изключително важен баланс“, подчертава той.
Biocomputers powered by human brain cells may be the futuristic result of a new field called "organoid intelligence." Scientists envision brain organoids, grown in labs using human cells, that could lead to advances in medicine and computing. https://t.co/fcDW4slRBm
— CNN (@CNN) March 2, 2023
Докато сме будни, сетивата ни са бомбардирани от огромни количества информация. „Селективното внимание поддържа този информационен поток до нива, с които можем да се справим, без мозъкът ни да „прегрее“. Предполагам, че от тази гледна точка е възможно да обработваме повече информация, но все не е ясно как можем да го постигнем. Дори и в това отношение, обаче, идеята за 10-те процента е погрешна. Ние обработваме много малка част от информацията, която ни залива ежедневно, но въпреки това количеството ѝ е зашеметяващо“, добавя експертът.
„Не бива да забравяме и за способността ни да разрешаваме проблеми. Някои от нас са много добри в това, други не чак толкова. Спокойно можем да заявим, че като вид съществуваме от десетки хиляди години, което означава, че се справяме сравнително добре с тази задача. Няма как да отречем, че винаги има какво да бъде подобрено – в един идеален свят, всеки средностатистически човек ще притежава интелекта на някои от най-великите гении, раждали се някога. Това със сигурност би било прекрасно. И все пак, 10-те процента са една абсурдна стойност“, заключава проф. Уорд.
Още от автора:
Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур
Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт
Истината зад легендата – какво знаем за предателството на Юда
"Сакро Боско": Градината, която ще ви ужаси
Какво знаем за астероида-убиец, причинил изчезването на динозаврите
Забравените постижения на науката през Средновековието
Най-абсурдните твърдения за животните, на които хората някога са вярвали
Трагичната история на Хелмут Хюбнер – момчето, което се опълчи на нацистите
Световните лидери и решенията, които взеха с помощта на астрологията
Загадки, феномени и конспирации – непознатото лице на Индия
Как НАСА ще избере астронавтите, които ще се отправят към Луната
Конспиративните теории, за които (не) сте чували
Изумително! Скритите тайни на въздушния шпионаж
Пет войни, които приключиха без нито една жертва
Между футбола и политиката: Как се справи тази страна
Забравената трагедия, която отне живота на 5 млн. души
Най-дългата и кървава война в историята на Европа
Мир между Русия и Украйна – постижим ли е?
Заплашват ли Източна Европа имперските амбиции на Путин
Фалшивите новини и войната в Украйна – как действа руската пропаганда
Успех или провал е стратегията на руската армия в Украйна
След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна
Чеченските войни и конфликтът в Украйна: Уроците на историята
Какъв ще бъде следващият ход на Русия?
Истината vs пропагандата: Защо Русия нахлу в Украйна
Сблъсък на империи: Какво не знаем за Кримската война
