Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга

И ндустриалната революция е един от най-важните периоди в световната история. Тя обхваща втората половина на XVIII и началото на XIX в. (1750 – 1850 г.) и се характеризира с превръщането на тогавашното аграрно общество в индустриално. Именно тогава капитализмът се утвърдил като господстваща икономическа система в глобален мащаб и започнало масовото използване на машини. Животът на хората се променил драстично. Доказателства за това са както бързата урбанизация, така и рязкото повишаване на производителността на труда.

Индустриалната революция започнала във Великобритания и постепенно обхванала Западна Европа и Северна Америка, а след това и целия свят. Последиците от нея са толкова значими, че редица историци я сравняват с Неолитната революция, при която човечеството създало земеделието и изоставило номадския начин на живот. Учените също така отбелязват, че по време на Индустриалната революция започнало натрупване на големи количества въглероден диоксид в атмосферата. „Това било резултат от комбинацията между горенето на въглища и масовото изсичане на гори, особено в Северна Америка“, отбелязва Джон Перлин от университета в Санта Барбара, Калифорния, който е автор на няколко изследвания и книги, посветени на темата за климатичните промени.

Human activities have been heating up the planet since the Industrial Revolution.

Watch this @AP explainer on the role of greenhouse gases: https://t.co/P1rs05GDxE pic.twitter.com/deFOtymnH5

— The Associated Press (@AP) November 2, 2021

Глобално затопляне

По време на Индустриалната революция, използването на въглища като източник на енергия се увеличило драстично във Великобритания. Те се превърнали в ключов фактор за икономическия възход на страната, което на свой ред довело до нарастването на популярността им както в други европейски държави, така и в Северна Америка и Азия. Въглищата захранвали фабрики, кораби и влакове, а освен това осигурявали топлина в домовете на много семейства. В същото време, обаче, въздухът ставал все по-замърсен, а количествата въглероден диоксид, натрупващи се в атмосферата, започнали да достигат невиждани дотогава нива.

Една от основните причини за това било обезлесяването. В Северна Америка, например, цели гори били изсечени в района на създадените от англичаните колонии между източното крайбрежие и река Мисисипи. Градовете на свой ред се разраствали много бързо, което увеличило нуждата от пространство за построяването на жилищни сгради и фабрики. Въпросът, който и до днес е обект на разгорещени дебати, е дали увеличените нива на въглероден диоксид в атмосферата довели незабавно до промяна на климата. Проучване от 2016 г., резултатите от което са публикувани в списание „Нейчър“, разкрива, че това е точно така. Авторите на изследването открили доказателства за повишаване на температурите, започнало още през 1830 г. Затоплянето първоначално засегнало само тропиците и Арктика. Приблизително две десетилетия по-късно, температурите започнали да растат и в Европа, Северна Америка и Азия. Случващото се привлякло вниманието на някои учени, което започнали да провеждат различни експерименти, свързани с темата за климата. Въпреки това, щели да минат още много години, преди да стане ясно какво въздействие имат растящите количества въглероден диоксид върху околната среда.

New research suggests that contamination from the Industrial Revolution traveled over 6,000 miles from London to a Himalayan mountain https://t.co/aaGPGf30Mw

— CNN International (@cnni) February 13, 2020

Важни научни открития

Жозеф Фурие е виден френски математик и физик, който е известен предимно с изследванията си на топлообмена и вибрациите. Смята се, че през 1820 г. той създал теория за процеса, който днес наричаме парников ефект. Три десетилетия по-късно, американката Юнис Нютън Фут направила едно забележително откритие. Тя провела находчив експеримент, включващ стъкленици, съдържащи влажен и сух въздух, както и въглероден диоксид. Фут сложила в тях термометри и ги оставила на слънце. Изследването ѝ разкрило, че цилиндърът с влажен въздух се загрява по-бързо от този със сух, а стъкленицата с въглероден диоксид се затопля още повече. Освен това, когато била сложена на сянка, на нея ѝ било необходимо повече време, за да се охлади. „Ако по някаква причина в определен период от историята въздухът се смеси с въглероден диоксид в по-голямо количество, ще се стигне до повишаване на температурата“, написала Фут в своите бележки. „Нейната работа стои в основата на съвременната наука за изменението на климата“, отбелязва Пърлин.

Интересът на учените към темата за глобалното затопляне постепенно започнал да се увеличава. Американският изследовател Джоузеф Хенри представил публично откритията на Фут през 1956 г. Те оказали влияние върху работата на ирландския учен Джон Тиндал, който няколко години по-късно провел сходни проучвания и достигнал до същите резултати. През 1890 г. шведският химик Сванте Август Арениус си задал въпроса дали количествата въглероден диоксид във въздуха действително могат да доведат до климатични промени в глобален мащаб. Изчисленията му показали, че намаляването им може да охлади Земята, а увеличаването им – да я затопли. Той дори подчертал, че въпросното повишаване на температурите би се усетило дори в страни с по-студен климат – като неговата родина Швеция.

Human activities have transformed the planet at a pace and scale unmatched in recorded history, causing irreversible damage to communities and ecosystems, according to one of the most definitive reports ever published about climate change. https://t.co/oaEiykaEsS

— The Washington Post (@washingtonpost) March 20, 2023

Проблемът с климатичните промени се задълбочил още повече в началото на XX в. Емисиите въглероден диоксид нараснали драстично по време на т. нар. Втора индустриална революция, продължила от края на XIX в. до Първата световна война. Все повече учени започнали да предупреждават, че ако не бъдат взети мерки за намаляването на количествата въглероден диоксид в атмосферата, последиците могат да бъдат катастрофални. Според Междуправителствения панел за климатичните промени към ООН, концентрацията на опасния газ в наши дни е достигнала най-високите си нива за последните 2 млн. години. Експертите алармират, че емисиите парникови газове в резултат на човешката дейност са повишили глобалната температура с 1,1 градус по Целзий спрямо периода 1850 – 1900 г. Техните прогнози са повече от мрачни. Според учените, през следващите години броят на опустошителните пожари и наводненията в различни части на планетата ще се увеличи осезаемо. Това заплашва живота на милиони хора, а жизненоважни екосистеми са на ръба на изчезването. Всички изследвания показват, че единственият шанс за предотвратяване на най-апокалиптичните сценарии е да бъде намалено производството на енергия от изкопаеми горива.

Още от автора:

Между фактите и легендите – как викингите изчезнаха от Гренландия

Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите

САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара

Кафето – напитката, която промени света

Масови екзекуции, смъртоносен студ и апокалиптични разрушения: Непознатата история на Корейската война

Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“

Най-странните медицински практики в Древен Рим

Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение

Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт

Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си

Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур

Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт

Истината зад легендата – какво знаем за предателството на Юда

"Сакро Боско": Градината, която ще ви ужаси

Какво знаем за астероида-убиец, причинил изчезването на динозаврите